Решение № 486 от 18.04.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. София, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20221000503000 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 261968/14.06.2022 г. по гр.д. № 16157/2017 г. на СГС, I-19 състав е осъдено „Тера Метали“ ЕООД да заплати на П. С. Н. и Н. С. Н., конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода на производството ищца Т. Г. С., на основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, сумата от по 13 506.50 евро на всеки един от двамата, платена на отпаднало основание по повод развален предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 10.11.2015 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 12.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.

Със същото решение е отхвърлен предявения от П. С. Н. и Н. С. Н., конституирани по реда на чл. 227 от ГПК на мястото на починалата в хода на производството ищца Т. Г. С., иск срещу „Тера Метали“ ЕООД с правно основание чл.

92 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 1 000 евро – договорна неустойка, като неоснователен.

С определение № 265910 от 25.08.2021 г. СГС е оставил без уважение молбата на П. Н. за изменение на решението в частта на присъденото му адвокатско възнаграждение.

Въззивни жалби са депозирали и двете страни.

И щ ц и т е П. С. Н. и Н. С. Н. са депозирали въззивна жалба против първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, като поддържат, че в тази си част решението е неправилно и необосновано. Намират, че СГС неправилно приел, че договорът е развален по вина на купувача. Съдът изцяло игнорирал факта, че наследодателката им неколкократно изпращала според уговореното електронни съобщения до ответника, но той не предприел никакви действия да трансформира предварителния договор в окончателен. До него били изпратени електронни писма с 1 покана да се яви при нотариус за учредяване на договорна ипотека върху имотите, предмет на предварителния договор като обезпечение на банков кредит, изтеглен за плащане на част от цената по предварителния договор. Игнориран бил и представения договор за банков кредит, като единствената причина кредитът да не бъде отпуснат бил отказът на ответното дружество да представи решение на ОС за учредяване на ипотека върху продавания имот. Наследодателката им нямала вина за неплащането на остатъка от продажната цена, а единствено ответникът отказал да съдейства за получаване на продажната цена. Ответникът не се и явил при нотариуса за получаване на остатъка от продажната цена, въпреки отправените покани и продал имота на трето лице. Ето защо неправилно съдът приел, че на ищцата не се дължи претендираната неустойка.

Жалбоподателите молят да бъде отменено решението на СГС в обжалваната част и да им бъде присъдена претендираната неустойка.

Ответникът „Тера Метали“ ЕООД не е депозирал отговор на въззивната жалба на ищците, но е депозирал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в неговата осъдителна част. Намира за неправилно приетото от съда, че уговорката по чл. 10 от предварителния договор за неустойка в размер на даденото до момента е нищожна, тъй като в чл. 206, ал. 3 от ЗЗД ставало дума за движими вещи. Съдът следвало по своя преценка да намали неустойката по справедливост, тъй като дружеството било платило ДДС върху нея и данък печалба. На следващо място ищците не били правили възражение по размера на неустойката, нито възражение за прекомерност. Въвежда се и оплакване срещу приетото от съда, че въведеното в процеса възражение за прихващане е преклудирано. Фактура за неустойката по чл. 10 била издадена на 01.1.2018 г. и това било новонастъпило обстоятелство, което съдът бил длъжен да съобрази. В срока за отговор прихващането още не било извършено.

Поради извършеното прихващане с вземането на ищците, те нямали вземане към ответното дружество. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и предявеният главен иск да бъде отхвърлен.

Ищците са депозирали отговор на въззивната жалба, в който излагат доводи за нейната неоснователност.

Ищецът П. Н. е депозирал и частна жалба против определението по чл. 248, ал. 1 ГПК с оплаквания за неговата неправилност. Поддържа, че като намалил адвокатския хонорар до минималния му размер, СГС не отчел сериозната фактическа и правна сложност на делото, нито броя на проведените съдебни заседания, за които следвало да се определи по 100 лева допълнителен хонорар. Нямало и никакви мотиви кое налага намаляване на платения адвокатски хонорар. Моли да бъде отменено обжалваното определение и да му бъде присъден пълния размер на заплатения адвокатски хонорар.

„Тера Метали“ ЕООД не са депозирали отговор на частната жалба.

В хода на въззивното производство е починал жалбоподателят П. С. Н., като на негово място са конституирани по реда на чл. 227 ГПК наследниците му Н. П. С. и Д.

П. С..

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

2

Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Ищцата Т. Г. С., починала в хода на съдебното производство и заместена на основание чл. 227 от ГПК от нейните наследници по закон – Н. С. Н. и П. С. Н.

(последният заместен по реда на чл. 227 ГПК от наследниците си Н. П. С. и Д. П. С.), е твърдяла в исковата си молба и уточнителна молба от 17.01.2018 г., че на 10.11.2015 г. сключила предварителен договор с ответното дружество „Тера Метали“ ЕООД, съгласно който то се задължило да проектира, построи и продаде ап. 9 на трети жилищен етаж с идентификатор *** и застроена площ от 88,50 кв. м. и гараж 4 със застроена площ от 35,66 кв.м., находящ се на партера на многофункционална жилищна сграда с надземни гаражи, изградена в недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Оборище“, ул. „***“ № 2, представляващо дворно място, цялото с площ от 414 кв.м., съставляващо УПИ VIII-2, от кв. 711, съгласно действащия план за застрояване и регулация на гр. София, местност „Зона ГГЦ-14“.

Твърдяла е още, че в изпълнение на договора заплатила на 5 вноски сума в размер на общо 27 013 евро. Въпреки платената сума и многобройните електронни съобщения с покани за сключване на окончателен договор, ответното дружество не предприело действия по сключване на такъв. При справка било установено, че ответникът прехвърлил имотите, предмет на предварителния договор на трето лице, поради което било невъзможно и да се сключи такъв. Направено е изявление за разваляне на предварителния договор, както и е предявен иск по чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД за връщане на платената сума по договора в размер на 27 013 евро, както и на основание чл. 92 от ЗЗД вр. с чл. 9 от предварителния договор иск за заплащане на сумата от 1 000 евро – договорна неустойка. Претендирана е законна лихва върху сумите от датата на депозиране на исковата молба в съда.

Ответникът „Тера Метали“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, с който исковете са оспорени като неоснователни. Не е оспорвано сключването на предварителния договор с ищцата и неговото съдържание, нито заплащането от ищцата на сума в размер на 22 013 евро. Оспорвано е ищцата да е заплатила капаро в размер на 5000 евро. Посочено е още, че на изписания в договора и-мейл на ищцата ответникът изпратил на 05.05.2016 г. покана съобразно чл. 3 от предварителния договор при наличен Акт обр. 14. На 02.12.2016 г. ищцата отново била канена за сключване на окончателен договор. Сделка не се състояла и до ищцата била отправена покана от 27.01.2017 г. с уведомление за просрочие на две вноски, дължими при Акт обр. 14 и Акт обр. 15 и е поканена да се яви на 02.02.2017 г. за преразглеждане на отношенията с посочване, че ако не се яви, считано от 03.02.2017 г. договорът ще бъде счетен за прекратен. Представената от ищцата покана за сключване на сделка се явявала изпратена след прекратяване на договора. Последиците от прекратяване на договора по вина на ищцата били съобразно чл. 10 от предварителния договор и тя дължала неустойка в размер на 1000 евро и не й се дължало връщане на платените суми.

В хода на процеса пред първата инстанция (в първото о.с.з., проведено на 26.10.2020 г.) ответникът е заявил, че е извършил прихващане между процесното вземането на ищцата за връщане на платената цена и свое вземане за неустойка в същия размер, като е представил и протокол за това прихващане.

Предявени са искове по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

За да бъде уважен иск за връщане на даденото по развален договор (иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД) ищецът следва да докаже, че е бил във валидна договорна връзка с ответника; че валидно е възникнало неговото потестативно право 3 да развали договора, като, когато развалянето е поради неизпълнение, следва да бъде доказано, че такова е било налице и че ищецът е дал достатъчен срок на ответника да изпълни с изявление, че след изтичане на срока и бездействие на длъжника ще счита договора за развален – чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Когато се твърди, че потестативното право е упражнено без да бъде даван срок на ответника да изпълни, следва да бъде доказана някоя от хипотезите на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, а именно, че изпълнението е станало невъзможно, че същото е станало безполезно или пък е трябвало да стане непременно в определен срок, който е изтекъл. И в двата случая ищецът следва да докаже още, че валидно е довел до знание на длъжника своето изявление, както и размера на платената сума, чието връщане иска.

Ответникът може да проведе насрещно доказване, като установи обстоятелства, които установяват че не е възникнало потестативното право на ищеца да развали договора, включително защото ответникът е изпълнил точно задълженията си; защото не е настъпила невъзможност за изпълнение, изпълнението не е безполезно за ищеца или пък същото не е било необходимо да се изпълни в точно определен срок.

Ответникът може да доказва и наличие на други, различни от твърдените от ищеца уговорки, или такива, които изменят първоначалното правоотношение, или дори го погасяват.

От друга страна, за да бъде уважен иск за заплащане на неустойка за неизпълнение (иск по чл. 92 ЗЗД) ищецът следва да докаже валидна уговорка за заплащане на неустойка за неизпълнение, уговорения вид неизпълнение и размера на неустойката. Ответникът по този иск следва да докаже, че е изпълнил точно, за да бъде отхвърлен искът.

В настоящия случай ищцата е заявила в уточнителната молба от 17.01.2018 г., че разваля едностранно подписания между нея и „Тера Метали“ ООД предварителен договор, тъй като последното дружество е продало имотите, предмет на договора, на трето лице и вече не е имало как той да изпълни задължението си да ги прехвърли на ищцата, т.е., твърдението е за разваляне поради невъзможност за изпълнение в първата хипотеза на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Ответникът е твърдял, че той е прехвърлил имотите след като е прекратен договора с ищцата и поради нейното неизпълнение, след изпращаните й множество покани за изпълнение, както и че е прихванал дължимата по чл. 10 неустойка, равна на платените вноски и нищо не дължи на ищцата.

За установяване твърденията на страните по делото са събрани писмени доказателства и е изслушана Съдебно-счетоводна експертиза.

По делото не е спорно между страните, а и се установява от представения Предварителен договор от 10.11.2015 г., че същият е валидно подписан и страните са се задължили по него така, както е изложено в исковата молба – ищцата да заплати уговорената цена на посочените в договора вноски, а ответникът да построи и да и продаде описания в договора апартамент и гараж, при уговорените условия. В чл. 3 от предварителния договор е уговорено, че цената се плаща по следния начин: 30% от продажната цена, равни на 25 618.50 евро, платими при сключване на предварителния договор с приспаднато капаро в размер на 5000 евро, или сумата за плащане е 20 618.50 евро; 30% от продажната цена, равни на 25 618.50 евро, платими при подписване на договор в нотариална форма за прехвърляне правото на строеж в срок до 7 дни от писмена покана от Продавача и издаден Акт обр. 14; 30% от продажната цена равни на 25 618.50 евро, платими в 7-дневен срок от издаване на Акт обр. 15 и след писмена покана от Продавача и 10% от продажната цена, равни на 8 539.50 евро платими в 7-дневен срок от издаването на Акт обр. 16 и след писмена покана от Продавача.