Решение № 629 от 27.10.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Гълъбина Генчева Касационно гражданско дело № 20248002101939 по описа за 2024 година

Производството е по чл.290 и чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „МБАЛ-Д.“ АД срещу решение № 183 от 27.10.2023 г. по в. гр. д. № 256/2023 г. на АС-Варна и по частна жалба на Д. Д. А., Т. Д. Д., Д.-А. Д. и Е.

Д. Д., всички чрез адв. Н. Н. Д. и адв. Ж. В. Т., срещу определение № 682 от 22.12.2023 г. по в. гр. д. № 256/2023 г. на Варненския апелативен съд, постановено в производство по чл.248 ГПК.

По касационната жалба срещу въззивното решение:

С обжалваното решение № 183 от 27.10.2023 г. по в. гр. д. № 256/2023 г. на АС-Варна, след частична отмяна на решение № 260001/15.02.2023 г. по гр. д. № 520/2020 г. на ОС-Добрич, „МБАЛ-Д.“ АД е осъдена да заплати на основание чл.49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на Д. Д. А., Е. Д. Д., Т. Д. Д. и Д.-А. Д. суми от по 100 000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени вреди по частични искове за по 200 000 лв., поради смъртта на Д. Ю. А., съпруга на първия и майка на останалите трима ищци, настъпила в резултат на усложнения при раждане, ведно със законната лихва от 09.05.2017 г. за всяка от сумите до окончателното им изплащане. Със същото решение въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищците за заплащане на законна лихва върху присъдените главници по чл.49 ЗЗД за периода 21.05.2015 г. – 09.05.2017 г.

Жалбоподателят оспорва решаващите изводи на съда, че е налице противоправно бездействие на лекари, намиращо се в причинна връзка с настъпилата смърт на 1 наследодателката на ищците. Счита, че както анемията, така и забавеното кръвопреливане нямат пряка връзка с леталния изход. Поддържа, че липсата на засилен мониторинг в периода 21:00 – 23:00 ч. не е в нарушение на медицинските стандарти и добрата медицинска практика. Усложненията, въпреки че са предвидими, са възникнали спонтанно, появата им не е могла да бъде предотвратена нито медикаментозно, нито с извършване на контролни изследвания. Още при първите признаци на белодробна тромбоемболия в 00:00 ч. са предприети незабавни действия за овладяване на състоянието, включително реанимационни действия, които обаче са били неуспешни. За да възникне отговорността на лекаря трябва да се установи обстоятелството, че именно нарушението на лекарската дължима грижа е довело до телесно увреждане и че спазването на дължимата грижа би предотвратило настъпването на вредата. Според жалбоподателя такива доказателства по делото няма. Иска отмяна изцяло на въззивното решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Ответниците Д. Д. А., лично и като законен представител на Т. Д. Д. и Д.-А. Д. Д., както и Е.

Д. Д., действащ със съгласието на Д. Д. А., оспорват жалбата. Считат, че въззивното решение е правилно. Развиват подробни доводи в подкрепа на тезата си, че ако не е имало забавяне в действията на лекарите за извършване на кръвопреливане и за установяване началото на тромбоемболичния процес, тяхната наследодателка е могла да бъде спасена.

С определение № 3219/25.06.2024 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта по жалбата на „МБАЛ-Д.“ АД по следните въпроси: 1. Какви са изискванията на процесуалния закон като предпоставка за правилното формиране на вътрешното убеждение на съда по въпроси, които изискват специални знания; 2. Какви са утвърдените в съдебната практика правила за формиране на преценка дали е налице медицински деликт, включително дали е налице причинно-следствена връзка между действията и бездействията на лекуващите и вредоносния резултат и 3. Може ли съдебното решение по иск за неимуществени вреди от медицински деликт да почива на предположения.

По поставените въпроси съставът на ВКС приема следното:

Когато съдът не разполага със специални знания по въпроси, които са от значение за изхода на делото, той може да допусне експертиза и да назначи по искане на страните, а в определени случаи и служебно, вещи лица със знания в съответната научна област.

Процесуалният закон дава възможност на съда да не възприеме заключението на вещото лице – чл.202 ГПК, но в този случай той трябва да изложи убедителни мотиви защо го отхвърля и сам или с помощта на друго вещо лице, при обсъждане на всички доказателства по делото, да формира извод по релевантния въпрос. Съдът следва да изложи защо приема за установени или неустановени съответните спорни обстоятелства по делото, за които са били необходими специалните знания на вещото лице, както и ясно да обясни как е достигнал до съответния извод, при положение, че за него са били необходими специални знания, а съдът не разполага с тях. Във всички случаи съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано, без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото или без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, 2 изискваща специални знания, с които съдът не разполага. В този смисъл са решение № 106 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1897/2019 г., IV г. о., решение № 310 от 31.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1166/2019 г., IV г. о., решение № 224 от 7.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 612/2018 г., III г. о., решение № 132 от 29.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7298/2014 г., III г. о. и др.

В практиката на ВКС се приема, че „лекарска грешка“ е налице при всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар за и при извършване на изследвания, консултации, лечение и др. медицински дейности, което е в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, регламентирани по реда на чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, с основните принципи на правото на медицинска помощ - своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, в резултат на което е причинено увреждане – в този смисъл решение № 126 от 8.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1911/2020 г., III г. Приема се също, че когато съдът се произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите какви действия са били предприети или не са били извършени от медицинските специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно утвърдените медицински изисквания - да посочи в какво се изразява нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински практики - решение № 77 от 30.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2956/2016 г., IV г. о. Освен това - констатацията за извършено противоправно деяние не е достатъчна за ангажиране на отговорността на извършителя за обезщетяване на вреди от деликт; необходимо е още да се установи, че в причинна връзка от това поведение са настъпили вреди.

Като правопораждащ факт, без който не възниква обезщетителното правоотношение по чл.45 ЗЗД, причинната връзка подлежи на доказване от този, който твърди възникването на това правоотношение - решение № 267 от 31.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5334/2007 г., IV г.

Подробни разсъждения за причинната връзка се съдържат в решение № 9 от 2.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2017 г., III г. о. Там се приема, че причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на деликвента. В хипотезата на чл.45 ЗЗД доказването на причинно-следствената връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата, ако при мислено изключване на поведението на деликвента тя не би настъпила, т. е., ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е обаче причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата.

Приема се, че съдебното решение не може да почива на предположения, с изключение на 3 изрично посочените в правните норми презумпции - решение № 382 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 47/2011 г., III г. о., решение № 163 от 3.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 123/2020 г., III г. о., решение № 106 от 2.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1897/2019 г., IV г. о., решение № 453 от 14.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 198/2008 г., V г. о., решение № 108 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 2309/2019 г., I т. о., решение № 154 от 10.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 2317/2016 г., II т. о., решение № 109 от 13.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2410/2019 г., I т. о., и др. Този принцип се прилага по отношение на всякакви факти, които обуславят решаващите изводи на съда, включително при изследване на причинната връзка /съпричиняването/ при обезщетения за вреди от деликт.

Настоящият състав на ВКС споделя посочената по-горе практика на ВКС и счита, че тя следва да намери приложение и по настоящото дело.

По съществото на касационната жалба:

С обжалваното решение състав на Варненския апелативен съд е отменил частично отхвърлителното решение № 183 от 27.10.2023 г. по в. гр. д. № 256/2023 г. на АС-Варна и е осъдил „МБАЛ-Д.“ АД да заплати на Д. Д. А., Е. Д. Д., Т. Д. Д. и Д.-А. Д. Д. на основание чл.49 ЗЗД суми от по 100 000 лв., представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. Ю. А., съпруга на първия и майка на останалите трима ищци, настъпила в резултат на усложнения при раждане, ведно със законната лихва от 09.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумите. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която са отхвърлени претенциите за заплащане на законна лихва за периода от 21.05.2015 г. до 09.05.2017 г. Отхвърлен е предявеният от „МБАЛ – Д.“ АД против третото лице-помагач ЗАД „Дженерали Застраховане“ обратен иск за заплащане на сумата от 400 000 лева, претендирана като дължимо застрахователно обезщетение по договор за застраховка по полица 1314080140002 от 22.11.2014 г.

Въззивният съд е приел, че ищците са наследници по закон на Д. Ю. А., починала на 21.05.2015 г. след настъпили усложнения при раждането на детето Д.-А. Д.. Касае се за трета по ред нормална бременност и раждане в 39 гестационна седмица чрез секцио, извършено при условията на спешност от лекари в ответната болница поради констатирани в хода на раждането забавяне в сърдечните тонове на плода, предлежаща ръка, която не е могла да се репонира и невъзможност за вагинално родоразширение.

Прието е, че няма спор относно посочената в медицинската документация хронология на извършените действия и отразените в декурзусите обстоятелства относно състоянието на родилката, както и констатациите в аутопсионния протокол. Наследодателката е постъпила в ответното лечебно заведение на 20.05.2015 г. в 17:30 часа с контракции, спонтанно спукан околоплоден мехур и започнала родова дейност. При приемането е дадено необходимото информирано съгласие и декларации, извършени са съответните параклинични изследвания, сочещи на показатели в референтни стойности, с изключение на хемоглобин, еритроцити и хематокрит. Не е спорно, че по време на бременността е било назначено и провеждано медикаментозно лечение за анемия. Посочените по-горе индикации за взетото решение за секцио са констатирани в 17:50 часа, след което са предприети действия по предоперативна подготовка на родилката и сформиране на операционен екип. Операцията е започнала в 4