Решение № 11441 от 15.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11441 гр. С., 15.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20241110166386 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от „Т. С.“ ЕАД с ЕИК: ********* срещу ответника Н. Н. Н. с ЕГН: **********.

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № **, находящ се в гр. С., Ж.К.Б., бл. *, вх. *, ет. *, аб. *****. Твърди, че за процесния имот се дължат: сумите 1 755,24 лева (хиляда седемстотин петдесет и пет лева и 24 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 257,53 лева (двеста петдесет и седем лева и 53 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 04.06.2024 г., 37,67 лева (тридесет и седем лева и 67 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 8,65 лева (осем лева и 65 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 04.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 03.07.2024 г. по ч. гр. д. № 36756/2024 г. на СРС, ГО, 178 състав.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Н. чрез адв. К., с който оспорва исковете. Оспорва качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за исковия период. Оспорва начислената сума да съответства на реално доставена топлинна енергия. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

1

Със заявление от 18.06.2024 г. „Т. С.“ ЕАД е сезирало СРС с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. Н. Н. за сумите 1 755,24 лева (хиляда седемстотин петдесет и пет лева и 24 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.

С., Ж.К.Б., бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, аб. № *****, за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 257,53 лева (двеста петдесет и седем лева и 53 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 04.06.2024 г., 37,67 лева (тридесет и седем лева и 67 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.06.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 8,65 лева (осем лева и 65 стотинки), представляваща мораторна лихва върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 04.06.2024 г.

С разпореждане от 03.07.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като е присъдил в полза на заявителя и държавна такса в размер на 41,18 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, по исков ред.

Между страните е безспорно, поради което е отделено като ненуждаещо се от доказване, че 1/ към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата; 2/ изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ; 3/ имотът е бил собствен на Н. Н. Н.; 4/ имотът е топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период.

Представен е нотариален акт от 31.12.1969 г., по силата на който Н. Н. Р. е придобил собствеността върху ап. 48, находящ се в гр. С., ж.к. „Б.", бл. *, ет. *.

Видно от удостоверение за наследници изх. № 973/25.08.2018 г., Н. Н. Н. е починал на 21.02.2007 г., като е оставил наследник по закон ответника Н. Н. Н..

По делото е представен протокол от проведено на 06.08.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. С., ж.к. „Б.", бл. *, вх. * и *, на което те са взели решение да се сключи договор с "Б. Б." ООД, за индивидуално разпределение на топлинната енергия.

В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Приет е и сключения в изпълнение на горното решение договор № 1714/27.08.2002 г., сключен между етажната собственост на адрес: гр. С., ж.к. „Б.", бл. *, вх. * и *, като възложител и "Б. Б." ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Пред СРС е ангажиран договор, сключен между „Т. С.“ ЕАД – възложител и "Б." ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

От ищеца са представени съобщения към фактури от 31.07.2022 г. и 31.07.2023 г., както и справка за задълженията на абоната.

От третото лице – помагач са представени индивидуални справки за използвана ТЕ за периодите 05.2021 г. – 04.2022 г. и 05.2022 г. – 04.2023 г., както и констативни протоколи за отчет, удостоверяващи неосигурен достъп за отчет през 05.2022 г. и 05.2023 г.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Д.

2

С., се установява, че през процесния период в имота на ответника не е имало радиатори, а само щранг-лира в банята и един водомер за топла вода. За исковия период не е бил подсигурен достъп за отчет на водомера. Отоплението на стълбите не е било изключено. Дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма ”Д.”ООД Поради това, че всички отоплителни тела са били демонтирани ТЕ за отопление на имота от радиатори не е начислявана. Топлината от отоплителните тела в общите части е изчислявана по т.6.5 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1. Топлината от щранг лирата е изчислявана по т.6.5 от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1. Поради неосигурен достъп топлата вода е изчислявана: -сезон 2021/2022г. по среден разход от предишни периоди; -сезон 2022/2023 г. на база брой / 1 лице / потребители по 140л/ден за един човек съгл. чл. 69. ал.2,т.2 от Наредба № Е-РД-04-1. Топлината отдадена от сградната инсталация е изчислявана по формула-т.6.1.1. от Приложението към Наредба № Е-РД-04-1 на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. ТЕ от сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота - 195м³.

Заложената в подробните изравнителни сметки ТЕ за разпределение напълно съответства на отчетената по общия топломер. Разпределението е извършвано. в съответствие с действащите към момента на изработване на изравнителните сметки нормативни разпоредби и закони. Технологичните разходи (топлинните загуби на абонатната станция) се отчисляват за сметка на „Т. – С.” – АД” тъй като топломера не е поставен на границата на собственост. Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством т. н. "терминал" се снема показанието на топлинна енергия в 0. 00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се приспадат технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители – за отопление /имот и сградна инсталация/. Констатира се, че стойността на доставената топлинна енергия през исковия период възлиза на сумата от 1751,29лв лв., формирана като сбор между фактурираната по прогнозни стойности сума от 1427,67 лв. и сумата за доплащане от изравнителни сметки в размер на 323,60 лв. В посочената сума не са включени предишни неплатени просрочени суми и лихви по тях.

Констатира се също, че цената на услугата дялово разпределение за исковия период 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. възлиза на сумата 37,67 лв. Според заключението на експертизата общият топломер в абонатната станция е преминал метрологични проверки и е годно средство за търговско измерване.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия".

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е дефинирано в § 1, т.

42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Според новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на 3

ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В случая е безспорно между страните, че наследодателят на ответника е придобил собствеността върху описани в исковата молба топлоснабден имот.