Присъда № 101 от 14.09.2026, Районен съд - Плевен

М О Т И В И към Присъда №101/14.09.2026 по НОХД № 781/2026г. по описа на РС-Плевен

Обвинението е против Б. Р. С. от гр. Плевен, с ЕГН: ********** за престъпление по чл.201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода от 26.01.2024г. до 11.04.2024г., включително, в гр. Плевен при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – **** при „****“ ЕООД гр. Плевен, връчени му в това качество да ги пази и управлява, както следва:

- На неустановен ден в периода от 26.01.2024г. до 29.01.2024г., включително присвоил сумата от 2080.00 лева собственост на „****“ ЕООД гр. Плевен, връчени му в това качество да ги пази и управлява;

- На 11.04.2024г. присвоил сумата от 3500.00 лева собственост на „****“ ЕООД гр. Плевен, връчени му в това качество да ги пази и управлява.

Представителят на Районна прокуратура – гр.Плевен поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита същото за доказано по несъмнен начин, въз основа на всички събрани в хода на досъдебното следствие доказателства. Пледира съда да признае подсъдимия за виновен и при определяне на наказанието на същия да бъде наложено наказание в размер на една година, по реда на общите правила визирани в чл.54, ал.1 от НК, като на основание чл.58а, ал.1 от НК, бъде намалено така определеното наказание с 1/3, чието изпълнение бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимия, адв. Т. К. от ПАК, моли съда да бъде предприета процедура по съкратено съдебно следствие. Пледира на подзащитния й да бъде наложено наказание при условията на чл.58а, ал.4 от НК, а именно „Пробация“, към минимума предвиден в закона. Моли при индивидуализацията на наказанието, съдът да вземе предвид следните факти и обстоятелства, а именно подзащитният й признава своята вина, съдейства в хода на разследването за неговото приключване в разумни срокове, съжалява за стореното и проявява критично отношение към деянието. Моли също така да бъде взето предвид неговото чистото съдебно минало факта, че не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност, няма данни за други криминалистични регистрации, същият има и добри характеристични данни, както и че няма информация за контакти с криминални лица, както и не употребява алкохол и упойващи вещества.

Подсъдимият признава вината си, не дава обяснения, дава съгласие за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.

От фактическа страна, с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3, вр. с чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК, съдът прие за установено следното:

На 26.01.2024г. бил сключен трудов договор №****г. между „****“ 1

ЕООД гр.Плевен и подсъдимия Б. Р. С.. Съгласно договора, С. приема да изпълнява длъжността „****“. Мястото на работа е ресторант „****“ в гр.Плевен. Към трудовия договор била приложена Длъжностна характеристика на длъжността „****“, с която бил запознат С. и която той подписал. Съгласно длъжностната характеристика, „****“: извършва дейност по заявяване и закупуване на стоки и материали и води отчет за тях; оформя необходимата документация за закупените стоки и материали; организира транспортирането на закупените стоки и материали с минимални транспортните разходи; придружава и контролира правилното транспортиране на стоките и материалите; оформя отчетните документи при закупуване на стоки и материали, и тяхното транспортиране. Служителят носи имуществена отговорност при вреди или липси на стоки и материали от момента на закупуването им.

Съгласно утвърдената практика на работа в „****“ ЕООД гр.Плевен и конкретно в ресторант „****“, при започване на работния ден като *****, с приемо-предавателен протокол на него се предоставя служебен аванс в размер на 3500.00лв. С тези пари *****ят закупува заявени стоки и материали за ресторанта. Стойността на закупените стоки и материали през деня, съгласно издадените фактури, стокови разписки и касови бележки за доставките, в края на работния ден се отчитат от *****я на салонния управител в търговски обект „****“ и той възстановява изразходваните парични средства до общата сума на служебния аванс (до 3500.00 лева). Възстановения паричен аванс остава за *****я извършил дейност за деня, ако той е дежурен ***** и на следващия ден, или се предава от него на другия *****, който е дежурен на работа на следващия ден. За възстановяване на сумата до размера на служебния аванс не се съставяли отделни приходно-разходни документи, а това се отбелязвало в приемо-предавателния протокол за съответния ден.

Към 26.01.2024г. **** на ресторант „****“ в гр.Плевен била свидетелката М.С.Ц..

Подсъдимият Б. С. започнал работа като „****“ в ресторант „****“ в гр.Плевен на 26.01.2024г. С приемо-предавателан протокол от 26.01.2024г. на него бил предоставен служебен аванс в размер на 3500.00лв. Той извършил трудовата си дейност и към края на този работен ден отчел изразходваните пари на свидетелката Ц.. В следващите дни до 29.01.2024г. подсъдимият С. решил да отклони част от парите, получавани в брой от работодателя си и да ги използва в своя полза. В изпълнение на формираното си престъпно намерение той взел за себе си сумата от 2080лв. След установяване на липсата на посочената сума, на 29.01.2024г. бил подписан приемо-предавателен протокол между свидетеля Р.А. А., упълномощен представител на „****“ ЕООД гр.Плевен и подсъдимия С., с който С. се съгласява да му се удържат пари от месечното трудово възнаграждение до погасяване на дължимата сума 2080.00лв. Така за месеците януари, февруари и март 2024г. от трудовото възнаграждение на С. в полза на „****“ ЕООД гр.Плевен били удържани и възстановени 1000.00лева.

2

На 10.04.2024г. през деня подсъдимият Б. С. извършил трудовата си дейност и към края на този работен ден отчел изразходваните пари на свидетелката Ц.. От нейна страна му била възстановена сумата до ползвания служебен аванс от 3500.00 лева. След получаване на сумата подсъдимият С. решил да вземе сумата за себе си. На 11.04.2024г. той не се явил на работа.

Към 18:00 часа на този ден подсъдимият С. сигнализирал чрез телефонна комуникация на свидетелката М. Ц., че служебния аванс е откраднат от автомобила му. Намира се в полицейско управление в гр.Плевен и подава сигнал за кражбата. Свидетелката Ц. съобщила на свидетеля Х.Ц.Й., работещ също като ***** в ресторанта, че следва да поеме извънредно задълженията на подсъдимия С.. Свидетелката Ц. дала на свидетеля Й. пари като служебен аванс за закупуване на стоки и материали за ресторанта. След това свидетелката Ц. опитала неколкократно да се свърже чрез телефонно комуникация с подсъдимия С., но последният не отговарял. Ц. съобщила случилото се на свидетеля Р. А. и по негови указания депозирала сигнал до полицейските органи.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебнопочеркова експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че текста в приемо-предаветелни протоколи, с които е отпускан служебен аванс от 3500.00 лева и са отчитани разходи за покупки за съответния ден е изписан от Б. Р. С.. Подписите в тези протоколи са предаваща страна са положени от Б.

Р. С.. Подписите за работник в трудов договор №****г. и в длъжностна характеристика от 26.01.2024г. са положени от Б. Р. С..

От заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебноикономическа експертиза се установява, че неотчетените и взети от Б. С. авансово дадени му суми са в размер на 5580.00лева. От трудовото възнаграждение са удържани 1000.00 лева и са възстановени за „****“ ЕООД гр.Плевен.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия Б. Р. С., направено в производството по чл.371, т.2 от НПК, което самопризнание се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите Р.А.

А., М.С.Ц., Х.Ц.Й., както и от писмените доказателства и доказателствени средства събрани в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствения материал по делото чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК, както и справката за съдимост на подсъдимия Б. С.. Събраните в хода на досъдебното производство доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се и анализирани в своята съвкупност не налагат различни изводи.

Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:

Подсъдимият Б. Р. С. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна състава на престъпление, наказуемо по чл.201, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, като през периода от 26.01.2024г. до 11.04.2024г., 3 включително, в гр. Плевен при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – **** при „****“ ЕООД гр. Плевен, връчени му в това качество да ги пази и управлява, както следва:

- На неустановен ден в периода от 26.01.2024г. до 29.01.2024г., включително присвоил сумата от 2080.00 лева собственост на „****“ ЕООД гр. Плевен, връчени му в това качество да ги пази и управлява;

- На 11.04.2024г. присвоил сумата от 3500.00 лева собственост на „****“ ЕООД гр. Плевен, връчени му в това качество да ги пази и управлява.

За придобиване на владението върху вещите, подсъдимият не е получил съгласието на собственика им. Подсъдимият не е придобил владението на правно основание, което да го прави или е годно да го направи собственик на процесните вещи.

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в съдебно заседание доказателства, посредством приложените по досъдебно производство пр. №4051/2024г. по описа на РП-Плевен, № ЗМ-179/2024г. по описа на ОДМВР-Плевен писмени доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия С. в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Ето защо и с оглед на установената в хода на съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и при отчитане на заложеното в чл.373, ал.3 от НПК, съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, описано в обвинителния акт, за което е предаден на съд.

Подобно престъпление може да бъде извършено само с пряк умисъл, като освен него законът изисква деецът да действа с намерение противозаконно да присвои вещите – обстоятелства, които са налице предвид конкретните действия.

През инкриминирания период от време подсъдимият Б. С. е притежавал качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК. На него е било възложено, предвид трудовия договор и длъжностната характеристика, да изпълнява със заплата работа свързана с пазене и управление на чуждо имущество при юридическото лице „****“ ЕООД гр.Плевен, като той е встъпил в изпълнение на функциите си и парите на това дружество са му били поверени в това му качество да ги пази и управлява.

По своята правна природа длъжностното присвояване е типично умишлено престъпление. Виновният съзнава, че няма никакви права върху предадените му във владение в качеството на длъжностно лице да пази и управлява, чужди пари, вещи или други ценности, но въпреки това ги изземва или се разпорежда с тях в своя лична полза или в полза на друго лице.

Съставът изисква да последва едно незаконно обогатяване на него или друго лице и тази последица да се обхваща от неговия умисъл. Подсъдимият С. е 4 задържал за себе си и не отчел, получените авансово от „****“ ЕООД гр.Плевен парични суми за закупуване на стоки и материали за търговски обект на фирмата. Подсъдимият Б. С. с поведението си по недвусмислен начин показва, че е променил основанието, на което държи и владее тези суми тоест, че намерението му е да ги владее като свои, а не като чужди, поверени му да ги пази и управлява.

Видно от приложената по делото справка за съдимост, при осъществяване на деянието, предмет на настоящото обвинение, подсъдимият Б. Р. С. е неосъждан.

Предмет на извършеното от подсъдимия деяние са чужди движими вещи – парична сума в размер на 5580.00 лева, фактическата власт върху, които се е упражнявала от техния собственик. С отнемане на горепосочените чужди движими вещи – предмет на престъплението от владението на собственика им, подсъдимия Б. С. е имал за цел да прекъсне упражняваната от собственика на вещите фактическа власт върху тях, и да установи своя трайна такава.