Решение № 262 от 12.03.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Варна, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. К.

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20253100500096 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 91976/15.11.2024 г. на „АПС Бета България“ ЕООД срещу Решение № 3983/11.11.2024 г. по гр. д. № 11781/2023 г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от ищеца, настоящ въззивник „АПС Бета България” ЕООД срещу ответника, настоящ въззиваем, Е. А. А. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № ***** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 10667/2022 г. на ВРС за следните парични вземания: 1676,28 лв. - неплатена главница по Договор за кредит № ******/20.07.2016 г., сключен между „Кредисимо” АД и Е.

А. А., който кредит е обезпечен със сключен на 20.07.2016 г. Договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД и Е. А. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.08.2022 г. до окончателното й изплащане; 365,10 лв. - възнаградителна лихва по договора за кредит за 20.08.2016 г. за периода от 20.07.2016 г. до 31.03.2017 г.; 805,43 лв. - лихва за забава по договора за кредит за периода 20.08.2016 г. – 23.02.2021 г., които вземания са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г.

В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното решение в цялост и уважаване на предявените искове. Основният аргумент на жалбоподателя е, че противно на приетото от първоинстанционния съд, между „Кредисимо“ АД и въззиваемата страна е налице договор за потребителски кредит, който е бил валидно сключен онлайн. Подробно са описани различните начини на сключване на кредитни съглашения с този кредитодател. В евентуалност се твърди, че наличието на облигационна връзка, доколкото договорът за заем 1 е реален, се установява от приложената по делото разписка за предаване на сумата по договора от въззивника на въззиваемата страна. Пояснява се, че процесното вземане на „Кредисимо“ АД е било прехвърлено на въззивника с договор за цесия от 02.03.2021 г., за което въззиваемата страна е бил уведомен на предоставената от него в договора електронна поща на 05.04.2021 г.

В постъпилия в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор, въззиваемата страна, чрез назначен особен представител, оспорва жалбата и моли за потвърждаването на първоинстанционното решение. Счита, че правилно ВРС е заключил, че липсват доказателства, установяващи не само провеждането на предвидената в ОУ към договора процедура по неговото сключване и спазването на изискванията на чл. 10 и 18 от ЗПФУР, но и такива за реалното получаване в брой или по банков път на сумата по договора, противно на изискването на чл. 9 ЗПК.

Поради недоказването на фактическия състав на договора за паричен заем, въззиваемата страна счита, че не е установено, че въззивникът е придобил вземането от „Кредисимо“ АД по договора за цесия.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Съставът на Варненски Окръжен съд по предмета на спора съобрази следното:

Предявени са пред РС – Варна установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „АПС Бета България“ ЕООД срещу Е. А.

А. за установяване съществуване на вземанията по Заповед № ***** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 10667/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, за сумата от 1676,28 лв. – главница по Договор за кредит № ******/20.07.2016 г., сключен между „Кредисимо” АД и Е. А. А., обезпечен с Договор за предоставяне на поръчителство от 20.07.2016 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и Е. А. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.08.2022 г. до окончателното й изплащане; сумата от 365,10 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.07.2016 г. до 31.03.2017 г. и сумата от 805,43 лв. – лихва за забава за периода 20.08.2016 г. – 23.02.2021 г., които вземания са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.03.2021 г.

Ищецът твърди, че на ответника е отпуснат от „Кредисимо“ АД паричен заем в размер на 1800 лв. съгласно договор за потребителски кредит № ******, сключен на 20.07.2016 г. от разстояние по електронен път по реда на чл. 6 ЗПФУР. Заетата сума следвало да бъде върната еднократно в срок до 10.08.2017. Уговорен бил фиксиран лихвен процент размер на 41,24 %, както и ГПР в размер на 50 %. Договорът бил сключен при общи условия (ОУ) съгласно които при забава на вноска се дължи законната лихва. С договор за цесия от 02.03.2021 г. кредиторът „Кредисимо“ АД прехвърлило вземанията си на ищеца. Ответникът бил уведомен за цесията по електронна поща, както и на посочения адрес в договора за кредит, евентуално с връчване на препис от исковата молба. Ответникът не заплатил задълженията си до датата на падежа.

Ответникът чрез назначен особен представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника, размера на главницата, наличието на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и уведомяването на ответника за настъпилата цесия. Оспорва сключването на договора по електронен път по 2 реда на ЗПФУР. Прави възражение за нищожност на клаузите за едновременна дължимост на възнаградителна и законна лихва за забава за един и същи период поради неравноправност на същите. Отправя искане за отхвърляне претенциите.

Варненският районен съд е отхвърлил исковете като е приел, че не е установено валидно възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за кредит поради неспазване на императивни законови изисквания на ЗПФУР, както и получаване на сумата по договора за кредит от ответника.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Съдът след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Във въззивното производство се оспорва извода на РС за недоказаност на фактите, от които произтича твърдяната от ищеца договорна отговорност на ответника като спорът изцяло е пренесен във въззивната инстанция.

Ищецът е представил Договор за кредит № ******/20.07.2016 г., в чл. 1 от който е предвидено, че „Кредисимо“ ЕАД се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит при условие, че подаденото от кредитополучателя заявление бъде одобрено. Според изложеното в жалбата на 20.07.2016 г. ответникът Е. А. А. е сключил Договор за потребителски кредит № ****** с „Кредисимо" АД, по силата на който е получил сумата от 1800 лв. със задължение да върне предоставения му кредит в срок до 10.08.2017 г. при договорените условия.

Въззивникът описва реда за сключване на договор за кредит от разстояние, описан чл.

9 от ОУ. Не сочи, обаче, кои от събраните по делото доказателства установяват спазването на този ред. Според ОУ след като бъде попълнено заявлението, кредиторът изпраща на кредитополучателя по e-mail стандартен европейски формуляр (СЕФ), който съдържа цялата необходима преддоговорна информация за желания кредит. По делото е представен СЕФ, но не са представени доказателства, че е бил изпратен на ответника по e-mail. Ако кредитополучателят е съгласен да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, подава заявлението, като с извършване на тези действия заявлението се счита подадено, а договорът и ОУ – приети и подписани. Липсват по делото доказателства както за подаване на заявлението, така и за изпратени на кредитополучателя по e-mail договор за кредит и ОУ.

Липсват и доказателства, че след като е одобрил заявлението кредиторът е уведомил за това кредитополучателя на посочения от него e-mail или чрез SMS. Съгласно ОУ договорът за кредит влиза в сила в момента на получаване на уведомлението от кредитополучателя, но липсват както твърдения за начина, по който кредитополучателят е уведомен, така и доказателства за уведомяването му. Единственото представено по делото уведомление до ответника по електронна поща е от „АПС Бета България“ ЕООД, изпратено на 05.04.2021 г.

(л. 8-9 от ч.гр.д. № 10667/2022 г. по описа на Районен съд – Варна) и то се отнася до извършената цесия на вземания.

Изводът, който се налага е, че ищецът не е доказал изпълнението на предвидената в ОУ процедура и спазването на изискванията на чл. 18 от ЗПФУР за сключване на договор за кредит от разстояние. Няма данни ответникът да е кандидатствал за кредит чрез онлайн платформа, че е подал заявление до „Кредисимо“ ЕАД за отпускане на кредит при определени условия, че договорът и ОУ са приети и подписани от кредитополучателя, че 3 подаденото заявление е одобрено от кредитора и договорът е влязъл в сила.

На следващо място, дори да се приемело, че не е налице договор сключен онлайн от разстояние, то трябвало да се приеме, че договорът за потребителски кредит е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума, чиято разписка, представена през първоинстанционния съд доказва това.

Аргументите на жалбоподателя се свеждат до цитиране на клаузи от ОУ – Раздел VI – Усвояване и погасяване на кредита, визиращи различни начини за усвояване на сумата по одобрен кредит, като: превод към посочена от Кредитополучателя банкова сметка или към предоставена от Кредисимо платежна карта; превод, извършен през системата e-pay; предаване на сумата в брой в някой от офисите, посочени на сайта; извършване на директен превод на цялата сума по кредита или на част от нея от страна на Кредисимо към доставчик ; предаване на цялата сума по кредита или на част от нея на бенефициент, изрично посочен в заявлението от кредитополучателя.

Видно от приетата по делото разписка за извършено плащане от 20.07.2016 г., генерирана от ePay.bg, чрез системата за електронни плащания ePay.bg е нареден превод към EasyPay: credissimo плюс в полза на Е. А. А. за сумата от 1800 лв. Разписката, обаче, не доказва, че сумата е предадена в брой на ответника в офис на EasyPay, съгласно обявения от ePay.bg начин на изплащане на преведени чрез системата средства.

Въззивникът се позовава и на обстоятелството, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „Кредисимо" АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България" ЕООД. Сключването на договор за цесия между твърдяния първоначален кредитор и цесионера не доказва валидното възникване и съществуване на самото вземане.

Поради съвпадане на правните изводи на въззивния съд с тези на ВРС обжалваното решение ще бъде потвърдено като на осн. чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща и към мотивите на ВРС.