Решение № 117 от 17.07.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. В., 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И.Т.И.

Членове:

С.Ж.С.

В.Р.Г. при участието на секретаря И.С.К. като разгледа докладваното от С.Ж.С. Въззивно гражданско дело № 20241300500217 по описа за 2024 година

Делото е образувано по въззивна жалба на Т. С. Г. чрез адв.

Л.М. против Решение №37 от 27.05.24г. по гр.д. №111/24г. на КРС .Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано и иска от съда да го отмени.

В жалбата се излагат оплаквания за нарушаване на материалния закон. По същество счита,че ВРС не е обсъдил доказателствата по делото и направените изводи не коренспондират с установените факти.Поддържа,че не посочена конкретна дата за извършено насилие и твърденията по ИМ са протИ.речиви в тази насока.

Прави възражения за претендираните от ответната страна разноски,които счита ,че не следва да бъдат присъдени в пълен размер,тъй като делото не е с правна сложност и пред въззивната инстанция е подадена само молба без процесуално представителство. Не са претендирани разноски за настоящата инстанция,а само за направените пред КРС.

В законния тридневен срок ответникът по жалба С. Е. чрез адв. Д.Г. е подала писмен отговор,с който оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като им присъди разноски за 1 настоящата инстанция.

От данните по делото във връзка с оплакванията по жалбата съдът приема за установено следното:

С обжалваното решение КРС е приел за установено,че Т. С.

Г. е извършил домашно насилие спрямо С. Е. на 26.03.24г. и на09.04.24г. като го е задължил да се въздържа от насилие над молителката-чл.5,ал.1,т. ЗЗДН .За да достигна до тези изводи ВРС е съобразил събраният доказателствен материал,според който е установено,че страните са имали близки интимни отношения,но Т. С. Г. е заплашвал и упражнявал физическо насилие над С. Е..

Според гласните доказателства на свидетеля И. Г.,който е наемодетел на С.,Т. действително е упражнил насилие над С.,макар да не е бил пряк сиведетел.Страните живеели в с. Р. в различни къщи като Т. е посещавал С.,грижил се за двора,но след влошаване на отношенията започнали проблеми.Свидетелят предупредил Т. да не посещава С.,но той продължил. При едно от посещенията си счупил входната врата и блъскал С. по стените.Това я принудило да търси помощ и да се премести да живее при семейството на свидетеля И. Г. в гр.В..

Пред втората инстанция нови доказателства не са представени.

При тази фактическа обстановка съдът намира,че постановеното от КРС решение е законосъобразно и в съответствие данните по делото.

Въззивната инстанция не констатира твърдените в жалбата на въззивника нарушения при постановяване на първоинстанционното решение. Молителката С. Е. притежава активна легитимация,позволяваща и да търси защита по реда на чл.5,ал.1 ЗЗДН,тъй като е била в интимна връзка с ответника-чл.3,т.2 и 3 ЗЗДН.Налице са условията на чл.7 ЗЗДН,тъй като в момента на извършване на домашното насилие молителката е имала настоящ адрес на територията на гр. К..Молбата за защита от дом. насилие е депозирана пред съда в едномесечния срок по чл 10,ал.1 ЗЗДН-твърди се,че същото е извършено на дати 26.03.24г. и 09.04.24г.,а молбата е подадена на 22.04.24г..По делото има представена декларация по чл.9,ал.3 ЗЗДН,която не е оспорена в първата инстанция относно нейната автентичност и истинност,поради което правилно КРС я е включил в доказателствения 2 материал.От свидетелските показания по делото не са установени точните дати на извършено насилие,но това не променя факта на упражнено домашно насилие. КРС е уважил искането по чл.5,ал.1 ЗЗДН като е приел,че е извършено домашно насилие от жалбоподателя Т. С. Г. спрямо С. Е. и е взел мярка за защита,посочена в чл.5,ал.,т.1 ЗЗДН,като е издадена заповед за защита.В чл.11,ал.2 ЗЗДН е определено,че при издаване на заповедта д. такса и разноските по делото се възлагат върху извършителя на дом. насилие.

По същество: Правилно КРС е отчел наличието на сложни лични отношения между страните,за което свидетелстват показанията на свидетеля по делото.Въззивният съд също приема,че те отразяват различни моменти от взаимоотношенията между страните и не се взаимно изключващи се.

По безспорен начин е установено упражнено домашно насилие от Т. С. Г. над С. Е. ,изразяващо се в обиди ,заплахи и нанесени удари,подробно описани от КРС в решението на база свидетелските показания.Израженията на домашно насилие са посочени в чл.2 ЗЗДН и КРС е преценил,че по отношение на молителката са били упражнени част от сочените в този законов текст актове на насилие,поради което тя може да се ползва от защита по този ред.

ВОС споделя изводите,направени от КРС и намира за законосъобразни и справедливи предприетите мерки за защита по ЗЗДН,за което въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Разноски от ответната по жалба страна са претендирани и същите следва да бъдат присъдени.Съдът намира,че възражението за прекомерност на адв. възнаграждение,направено от процесуалният представител на жалбоподателя е неоснователно,тъй като претендираните разноски са в минимален размер-200лв.-адв. възнаграждение.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №37 от 27.05.24г. по гр.д.

№111/24г. на РС-К..

Осъжда Т. С. Г.,ЕГН ********** от с. Р.,ул.Пета №1 да 3 заплати на С. Е. с адрес с. Р. ,ул.Пета №4направени пред въззивната инстанция разноски в размер на 200лв.

Решението не подлежи на обжалване –чл.17,ал.6 ЗЗДН.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4