Протокол № 11825 от 08.09.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 11825 гр. София, 05.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА

Сложи за разглеждане докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20221110121401 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:17 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ К. ЗДР. ИВ. – редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично, представлява се от адв. П. с пълномощно на л. 62 от делото.

ОТВЕТНИКЪТ „Т.С.“ ЕАД – редовно уведомен, представлява се от юрк. А. с пълномощно на л. 100 от делото.

Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, с оглед редовната процедура по призоваване на страните, счита че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА молба от 11.07.2022 г. от „Т.С.“ ЕАД, с която прави искане, на основание чл. 151 ГПК за поправка на протокола от проведеното открито съдебно заседание на 04.07.2022 г. и за извършване на служебна справка относно страните, предмета и хода на в. гр. д. № 8623/ 2020 г. по описа на СГС.

ДОКЛАДВА свое разпореждане от 13.07.2022 г., с което указва на ответника „Т.С.“ ЕАД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да уточни конкретни части с посочване на лист и ред в протокола, където счита че са налице непълноти.

ЮРК. А.: Поддържам молбата и направеното уточнение.

1

АДВ. П.: Не възразяваме да се допусне изслушване.

По искането за поправка на съдебния протокол в молбата, цитирана погоре, СЪДЪТ констатира, че има изготвен звукозапис в предходното съдебно заседание, проведено на 04.07.2022 г., поради което не следва да бъде изслушван секретарят на съдебния състав. Тъй като има изготвен звукозапис, който е съхранен, същият при нужда ще бъде изслушан.

ЮРК. А.: Считам че процесния протокол от откритото съдебно заседание е изключително субективно представен. В тази връзка, правя искане, на основание чл. 22, т. 6 ГПК, като твърдя евентуална заинтересованост на Председателя на съдебния състав. Предполагам, че може би изпитвате някакъв вид симпатия към ищеца, във връзка с това, че и тя, също като Вас, е част от съдебен състав, някаква, вероятно, връзка за колегиалност. Конкретни данни не мога да изложа, но съдейки от начина, по който е изготвен протокола, а съм виждал доста протоколи, намирам че се касае за някаква заинтересованост. Конкретни факти няма как да изложа. Не правя искане за отвод на съдебния секретар, не възразявам да участва.

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на основание чл. 150 ал. 3 от ГПК за заседанието се провежда звукозапис.

АДВ. П.: Възразяваме срещу така направеното искане. Същото е бланкетно, без никакви конкретни обстоятелства. Базира се изцяло на спекулации, като по отношение на посоченото обстоятелство, че едва ли не, има някаква колегиалност, която е замесена, моята доверителка не е магистрат, поради което, по дефиниция, няма как да става дума за отношения на колегиалност. Видно от протокола от предходното съдебно заседание, същият е обемен, бяха изслушани няколко свидетели, поради което, дори и да се установи някакъв вид грешка, която, при това, може да е изцяло техническа и изобщо да не влия на обстоятелствата, за които свидетелят е бил разпитан, както и твърдим, то очевидно зад една такава грешка няма как да се обяснява с какъвто и да било вид пристрастност.

ЮРК. А.: С постановление № 6 на Висшия върховен съд, което не е изгубило силата си, на съдилищата са дадени указания какво трябва да съдържа протокола. Тези указания гласят, че всички действия на съда и страните следва да намерят отразяване с оглед постановяването на едно правилно и законосъобразно решение. Аз намирам, че абсолютната липса на въпросите, които съдът зададе на свидетелите, противоречи на тези указания на пленума на Върховния съд, доколкото, според мен, няма спор, че разпита на свидетелите е част от процесуалната дейност на съда. Смятам че, за да може да се прецени от обективна страна отговора на един въпрос на свидетеля, следва да залегне и в самият протокол въпросът, който е зададен 2 към него.

АДВ. П.: Никъде в процесуалния закон няма изискване да се записва дословно дума по дума. Целта на обективираното в протокола е да се отрази ясно това, което свидетелите са заявили, като когато то е недвусмислено, еднопосочно и ясно, няма никаква нужда от допълнително описване на въпрос или някакво твърдение - съдът преценява свидетелските показания според смисъла, вложен в тях.

ИЩЕЦЪТ ЛИЧНО: Никога не съм била част от този съдебен състав или някой съдебен състав в Районния съд в Гражданска колегия. На наказателно отделение в СГС не съм била заседател. Съдебен заседател съм на Наказателна колегия в Районния съд. Оспорвам искането на ответника и подкрепям казаното от адвоката.

По искането за отвод, СЪДЪТ се оттегля на съвещание в 13:27 ч.

СЪДЪТ, след съвещание, в 13:32 ч., в присъствието на същия съдебен състав и секретар, ПРОДЪЛЖАВА хода на процесуалните действия, като счита че, на първо място, следва да се произнесе по направеното от процесуалния представител на ответника искане за отвод на председателя на съдебния състав, мотивирано с правната норма на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, а именно - предубеденост на председателя на съдебния състав по отношение на страните и в частност, фаворизиране на ищцата по делото, тъй като същата се твърди, че участва в съдебната система като част от различни съдебни състави по наказателни дела, разглеждани от СРС, НО.

Така направеното искане, съдът счита за неоснователно. На първо място, по отношение на председателя на съдебния състав, не са налице както обективни данни по смисъла на чл. 22, ал. 1 ГПК и чл. 6 от ЕСПЧ, така и субективни такива по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, тъй като, председателят на съдебния състав, на първо място, обективно не познава ищцата по делото, не е участвала с нея в съдебен състав и произнасяния по дела, както в рамките на наказателно отделение, така и по граждански дела и по никакъв начин не я фаворизира или счита да поставя в по-неблагоприятно положение спрямо насрещната страна - и обратно. Възприемането на изложената теза на процесуалния представител на ответника би лишило от възможност което и да е лице, явяващо се пред съд или участващо в съдебен състав, от достъп до правосъдие, при условие, че отвода на съдията се мотивира единствено с обстоятелството, че страната участва в други процеси, в които докладчикът не е участвал в каквото и да е процесуално качество.

Освен това, СЪДЪТ счита че не е налице и субективният признак на сочената правна норма, доколкото от обективните действия на съдиятадокладчик понастоящем, по преценка на същия, не може по никакъв начин да се изведе предубеденост по отношение на която и да е от страните в процеса.

3

Напротив, настоящият докладчик счита че достатъчно пълно и обосновано мотивира произнасянето на съдебните си актове на този етап в производството по всяко едно искане на страните, като е поставил страните в еднакво процесуално положение, такова, каквото е задължението му, вменено от закона, произнасял се е своевременно по всички искания на страните и е предоставял възможност на всяка една от тях да вземе становище по исканията на насрещната такава.

Ето защо, на основание чл. 23, ал. 2 ГПК,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на ответника „Т.С.“ ЕАД по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отвод на председателя на съдебния състав.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните, счита че следва да разгледа молбата по чл. 151 ГПК за поправка на протокола от съдебното заседание, проведено на 04.07.2022 г., която процесуалният представител на ответника поддържа и в днешното съдебно заседание.

На първо място, след като изслуша становището на страните, настоящият съдебен състав, счита че следва да изложи, че на основание чл.

150, ал. 2 ГПК, протоколът се съставя под диктовка на председателя, като в процесуалния закон не фигурира изрично изискване за записване на въпросите, в това число и контролни такива, отправени от съда или страните спрямо свидетелите в хода на техния разпит. Освен това, в предходното съдебно заседание такова искане не е било направено от процесуалните представители на страните изрично, като не са били направени и бележки във връзка с отразяване на конкретни факти и обстоятелства във връзка с поведението на разпитаните по делото свидетели, по които съдът да се е произнесъл с нарочно определение, в смисъл да е уважил или оставил без уважение конкретно искане за отбелязване на особености в поведението на който и да е от свидетелите.

По отношение на довода на процесуалния представител на ответника, че записването в последователен текст на свидетелските показания представлява субективен подбор на председателя на съдебния състав на изложените от тях факти и обстоятелства и възпрепятства, независимо че не се твърди да има неточности в конкретни изявления, въззивната инстанция за евентуална проверка на показанията относно тяхната достоверност, СЪДЪТ счита същия за неоснователен, тъй като, на основание чл. 267, ал. 2 ГПК, въззивният съд разполага с правомощията, при преценка, да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако счете това за необходимо и счита че обективираното в протокола от откритото съдебно заседание възпрепятства неговата преценка и 4 нарушава основните принципи на ГПК, а именно непосредственост и устност.

За пълнота, следва да се отбележи, че процесуалният закон позволява и първата, и втората съдебна инстанция да се произнасят по свидетелски показания, събирани по делегация от друг съд, където, всъщност, е единственото изискване за записване на въпросите, които следва да бъдат зададени на свидетелите предварително.

На трето място, съдебният състав счита че молбата, независимо от дадените указания, не отговаря на изискванията на чл. 151 ГПК, а именно, никъде в нея не се твърди, че конкретни думи и изрази, казани от който и да е от свидетелите, разпитани в предходното производство, са записани неточно.

Въпреки всичко изложено и с оглед отстраняване на всякакви възможни съмнение по отношение на евентуална предубеденост на председателя на съдебния състав, съдът счита, че следва да допусне изслушване на изготвения звукозапис единствено в частите на зададените въпроси, като конкретно запише само въпросите на съда на съответното място в показанията на свидетелите.

Това, СЪДЪТ счита че би облекчило и процесуалната дейност на въззивния съд, с оглед цитираната правна норма на чл. 267, ал. 2 ГПК.

Ето защо,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИСТЪПВА към възпроизвеждане и изслушване на изготвения звукозапис, съхранен на електронен носител.

В интервала от 01:11:21 на стр. 10 от протокола от 04.07.2022 г. в цялата част по отношение на показанията на свидетеля П., както следва:

„СВИДЕТЕЛЯТ П.: Познавам г-жа И.. Още преди да бъде директор на „Т.С.“ ЕАД, като юрист. Когато се е налагало да взимам някакво отношение с работата с клиенти, винаги съм се допитвал до г-жа И. с още една юристка, която напусна преди 3-4 години, понеже знам, че това, което ще разбера като информация…

ВЪПРОС НА СЪДА: Разпитваме Ви за колегиално отношение от страна на доверителката на адвоката и спазва ли трудовите задължения. Само за това говорим, за нищо друго.

СВИДЕТЕЛЯТ П.: В момента, в който стана „Директор дирекция“, нямам точно спомен, но след 3-4 дни дойде в единия център, в който бях аз, а именно топлорайон „София-Изток“ и първият въпрос беше дали има някакви проблеми и какви са те. Когато 3-4 човека бяхме на работа, казахме какви са проблемите, изложихме всичко и жената до 1 месец реши всичко, което ние бяхме посочили като проблеми. Когато сме имали оперативки, когато са ни викали на „Ястребец“, когато сме коментирали нещата, свързани 5 с работата, независимо, че сме имали различно мнение от нейното, това никога не е било проблем.

ВЪПРОС НА СЪДА: За какъв период говорите горе-долу? От-до?

Година, месец?“

ЮРК. А.: Моля да се отбележи в протокола „Година, не си спомням“.

АДВ. П.: Възразявам. Искането беше направено само по отношение на въпросите от съда.