Решение № 195 от 08.07.2022, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Монтана, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20211600500346 по описа за 2021 година роизводството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С решение № 260208 от 20.05.2021 г. ,постановено по гр. дело № 2171 по описа за 2020г. Районен съд-Монтана е признал за установено по отношение на И.Ц. и В. Ц. , че Кооперация „Р.“ с.*,обл.*,ЕИК *,представлявана от председателя Т.Г. е СОБСТВЕНИК на Имот № *, с площ от 18,558 дка, съставляващ прилежащ терен към намиращите се в него сгради, при описаните в Договор № 27-16-12 от 20.08.2012година, за покупко-продажба на недвижим имот - държавна земя - частна държавна собственост, който към настоящия момент съставлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.*,обл.*,одобрени с ъ с Заповед РД-18- 985/20.04.2018Г. н а Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 18550кв.м., трайно предназначение н територията: Земеделска, начин н. трайно ползване: За стопански двор, категорията на земята: 0, Номер по предходен план: *, при съседи: *; *; *; *; *; *; *; *, от който ответниците са заградили реална част от него, разположена в югозападната част на същия между: букви А, В, С и Д, по приложената от скица към делото, защрихована в копието н а изготвената от вещото лице скица, съставляваща неразделна част от заключението, оцветена с червен цвят, с площ от 445.38- четиристотин четиридесет и. пет цяло, тридесет и. осем стотни квадратни метра, приобщени към техен съседен имот с идентификатор *по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.*,като е осъдил ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението върху заградената реална част от същия ,както и да премахнат незаконно построената сграда върху имота . С решението съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищеца сумата 11 223.60лв., представляваща обезщетение за лишаването им от възможността да ползват заградената част от имота за периода от 01.10.2015Г. до 30.09.2020Г., ведно с законната лихва върху сумата, считано от 09.10.2020 година до 1 окончателното изплащане, като е отхвърлил иска над този размер до предявения такъв от 12 000.00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Първоинстанционният съд е отхвърлил и иска с правно основание чл.72 ЗС,предявен от ответниците за сумата 6380,40 лв.

Така постановеното решение е обжалвано от ответниците изцяло/ с изключение на отхвърлителния диспозитив по отношение на претендираното обезщетение/ с оплакване за незаконосъобразност . В жалбата се твърди,че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната цялост, поради което е и достигнал до необосновани правни изводи . Жалбоподателите поддържат,че са собственици на процесния имот,тъй като са владели същия повече от 10 години, поради което и искът с правно основание чл.108 ЗС е неоснователен. Твърдят,че с оглед постигнатите договорки с председателя на кооперацията, същите са добросъвестни владелци, поради което и възражението на основание чл.72 ЗС е основателно и следва да бъде уважено. Предвид гореизложените съображения моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции ,ведно със законните последици от това.

Въззиваемата страна

Кооперация „Р.“ с.*,обл.*,ЕИК *,представлявана от председателя Т.Г. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения в отговора и в пледоарията по същество .

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че са налице условията на чл.108 ЗС по отношение на процесния имот с оглед обстоятелството,че ищците са установили правото си на собственост .По отношение на твърденията на ответниците,че са придобили последния по давност, съдът е приел,че същите са неоснователни,като е изложил подробни мотиви относно становището си,че в случая същите се явяват държатели на имота, а не владелци/което е обусловило и правния извод относно неоснователността на възражението//неправилно посочено от РС ,че е предявен иск/ на основание чл.72 ЗС.По отношение искът с правно основание чл.59 ЗЗД съдът е приел същият за основателен,като го е уважил съобразно заключението на вещото лице.

Настоящата инстанция възприема изцяло съображенията на РС-Монтана, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща мотивите си в тази част към мотивите на първостепенния съд.

С оглед възраженията в жалбата съдът ще се спре само на няколко съществени момента.

На първо място, в жалбата се твърди,че атакуваното решение е недопустимо предвид факта,че по отношение на този имот между същите страни и със същото правно основание е постановено решение по гр.дело № 1194/2020 г. на МРС.

Така направеното възражение е неоснователно.Действително, между същите страни и със същото правно основание е разгледан иск и е постановено съдебно решение, но исковата претенция се отнася до друга част от процесния имот с площ от 100 кв.м./87,56 кв.м. по решението/ ,който е асфалтиран ,т.е не е налице идентичност и разпоредбата на чл.126 ГПК е неприложима.

На второ място, в жалбата се твърди,че процесния имот е придобит от ответниците 2 на основание давностно владение .

Съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:

Безспорно е установено от доказателствата по делото,че ищецът е придобил правото си на собственост на основание Договор № 27-16-12 от 20.08.2012 година, чрез покупкопродажба на недвижим имот – държавна земя – частна собственост по чл.27 , ал.6 от ЗСПЗЗ.

Не се спори също така,че през 2011 г. ответниците са построили стена и са оградили ползваната от тях част, а през 2013 г. са построили и сграда.

Твърдението на ответниците е в насока,че са придобили процесната част от имота на основание давностно владение,започнало още преди закупуване на имота от кооперацията.

От приложените доказателства се установява,че до 20.08.2012г. земята е била частна държавна собственост. Безспорно е,че от въвеждането на забраната за придобиване по давност на държавни и общински имоти /пар.1 от ЗС/ на 31 май 2006 г. до 8 март 2022 г. давността е била спряна, като в РЕШЕНИЕ № 3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело № 16 от 2021 г. този факт е изрично посочен. Ето защо до 20.08.2012 г. давност не е текла, а този въпрос може да бъде разглеждан единствено след промяната на собствеността.

Съгласно разпоредбата на чл.79 ЗС правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а в случай на добросъвестност – на 5.

Спорът в случая по скоро се свежда до въпроса имат ли ответниците качеството на владелци въобще.

Както първата ,така и настоящата инстанция намира,че последните са държатели на имота.

Още в отговора на исковата молба се твърди,че процесния имот е ползван по уговорка между предишния собственик и ответниците, които в замяна са предоставили ползването на кооперацията на други земеделски земи,т.е налице е насрещна престация. В случай,че ответниците са владеели имота за себе си, не е следвало да обезвъзмедяват ищеца за същия .Очевидно е,че последните са осъществявали фактическа власт върху имота със съзнанието,че имотът е собственост на кооперацията ,което е наложило и предлагането на други земеделски имота, които ще се ползват от кооперацията .Процесуалният представител се стреми да докаже,че по този начин е направена замяна, макар и не по установения от закона ред,но в тази насока липсват каквито и да е доказателства/показанията на свидетелите установяват единствено предоставянето на ползване на земеделска земя на кооперацията в замяна на ползването на имота ,но от същите не може да се установи за какъв период са тези отношения, още повече, че същите свидетелствуват и относно обстоятелството,че след като е станал председател Т.Г., а това е на 30.03.2012 г.-справка в ТР ,отношенията са се развалили и не знаят дали е продължила тази уговорка/. Ето защо съдът намира,че ответниците са държатели на процесния имот. Безспорно е,че като такива те не могат да придобият имота по давност, а същите не са установили по надлежния ред промяна в намерението си ,за да се приеме,че са започнали да владеят имота и съответно да придобият собствеността.

Ето защо съдът намира искът с правно основание чл.108 ЗС за основателен и като такъв правилно е бил уважен от РС.

Ответниците са направили възражение по чл.72 ЗС за присъждане на стойността на направените подобрения.

Същото е неоснователно по следните съображения:

На първо място, разпоредбата на чл.72 ЗС урежда право на добросъвестния владелец да иска подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на вещта 3 вследствие на тези подобрения. Както бе изложено по-горе,ответниците са държатели, а не владелци на имота .

На второ място, липсват каквито и да е данни, че материалите,посочени във фактурите,са вложени в построяването на ограда,находяща се в имота на ищеца.Действително ,св.Л. твърди,че е участвал в изграждането на тази ограда и е присъствал на предаване на фактури за тухли и материали, но посочва,че това е станало зимата на 2011 г.,докато същите са издадени през м.юни и август .

Предвид гореизложените съображения това възражение правилно не е уважено като неоснователно.

По отношение исковата претенция с правно основание чл.59 ЗЗД.

Съдът е уважил исковата претенция частично, като се е съобразил изцяло със заключението на вещото лице.същото е изчислило дължимия наем на основание Тарифа за определяне минимални наемни цени на недвижими имоти общинска собственост за Община * поради липса на други пазарни аналози.Неоснователно е възражението,че вещото лице е взело цени,действащи към 2021 г. От справка в сайта на Община * се установява,че чл.2,т.4 от Тарифата не е променян от 2014г., като цените, посочени от вещото лице са били актуални през целия период. Нещо повече, същото е коригирало цените съобразно конкретния случай/терен, наличие на утежнени обстоятелства и др. / като реалната цена е 0,42 лв.на квадратен метър ,т.е. за един месец е 187,06 лв.Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените въпроси в съдебно заседание, аргументирало се е подробно защо е приело тази цена,поради което и настоящата инстанция напълно кредитира експертизата в тази й част. Ето защо съдът намира,че размерът на иска по чл.59 ЗЗД е правилно определен и съответно в тази част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Съдът намира за основателно възражението на ответниците досежно произнасяне по непредявен иск по чл.109 ЗС.

Видно от исковата молба, в петитума на същата е направено искане/наред с петитума по чл.108 ЗС ,като негово продължение / съдът да осъди ответниците да премахнат незаконно построената сграда в обекта.По съществото си обаче това искане съставлява иск по чл.109 ЗС,какъвто ищецът не е предявил в настоящото производство.С изготвения проектодоклад съдът е докладвал,че са предявени два иска-по чл.108 ЗС и по чл.59 ЗЗД.

Процесуалният представител на ищеца е заявил изрично ,че няма възражения по проектодоклада и моли да бъде обявен за окончателен.Със съдебното решение съдът в мотивите си въобще не е обсъждал такава искова претенция, като в диспозитива обаче се е произнесъл в тази насока .

Предвид гореизложеното се налага извода,че атакуваното решение в тази част се явява недопустимо,като постановено по непредявен иск, поради което и следва да бъде обезсилено.

От страна на ответниците е направено възражение относно присъдения адвокатски хонорар .Същите твърдят,че възнаграждението е смятано съобразно данъчната оценка на целия имот, а не само относно спорната част на същия, поради което и същото е очевидно прекомерно.Така направеното възражение е неоснователно.С оглед цената на исковете /върху която е внесена и дължимата ДТ/ и факта,че делото се отличава с фактическа и правна сложност,съдът намира,че адвокатския хонорар не е прекомерен.