Решение № 1133 от 20.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1133 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100511529 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 13288 от 08.07.2025 г. по гр.д. № 73660/2024 г. по описа на СРС, 177 с-в са отхвърлени, като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046, искове срещу Р. В. К., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр. София, кв. Манастирски ливади-запад, ****, на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 604,53 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот с адрес гр. София, ж.к. **** за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 11.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 164,15 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021 г. до 21.11.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.05.2022г. - 31.10.2022г. в размер на 2,69 лева - главница, ведно със законната лихва от 11.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 0,73 лева мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2021 г. до 21.11.2024г.

С постановеното решение са отхвърлени, като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046, искове срещу Е. В. К., ЕГН: със съдебен адрес гр. София, кв. Манастирски ливади-запад, ****, партер на основание чл.

318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да 1 заплати на ищеца сумите: 604,53 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот с адрес гр. София, ж.к. **** за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 11.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 164,15 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия от 15.09.2021 г. до 21.11.2024 г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.05.2022г. - 31.10.2022г. в размер на 2,69 лева - главница, ведно със законната лихва от 11.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 0,73 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2021 г. до 21.11.2024г.

С постановеното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: 831609046 искове срещу Е. Н. К., ЕГН:

********** с адрес гр. София, ж. к. Сухата Река, бл. 6, вх. А, ет. 2, ап. 5 на основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 241,80 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот с адрес гр. София, ж.к. **** за периода от 01.10.2021 г. - до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 11.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 65,66 лева - мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 21.11.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.05.2022г. - 31.10.2022г. в размер на 1,07 лева главница, ведно със законната лихва от 11.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и 0,29 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2021г. до 21.11.2024г.

Жалбоподателят - „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, твърди, че решението е неправилно и необосновано. Поддържа, че неправилно съдът при постановяване на решението е приел, че ответниците не са потребители на ТЕ за имота. Намира, че в производството е установено, че същите са собственици на топлоснабдения имот, както и че са потребили ТЕ в имота възлизащо на исковата стойност. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете уважени в цялост. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - Е. Н. К., не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Ответниците по жалбата - Р. В. К. и Е. В. К. изразяват становище за неоснователност на жалбата. Препращат към изложените от тях възражения пред първата инстанция. Заявяват становище, че първоинстанционното решение е правилно, поради което молят същото да бъде потвърдено. Претендират разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

2

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите по въззивната жалба, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД против Р. В. К., Е. В. К. и Е. Н. К., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на суми за потребена ТЕ в съсобствен имот с адрес гр. София, ж.к. **** за периода от 01.10.2021 г. - до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 11.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, суми за мораторна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021г. до 21.11.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода 01.05.2022г. - 31.10.2022г., ведно със законната лихва от 11.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, и суми за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.12.2021г. до 21.11.2024г.

За да постанови решение в посочения смисъл, Софийски районен съд е приел, че ответниците нямат качеството клиент на топлинна енергия като наследници на Е. В.

К., починала на 20.06.2011 г. и В.Й. К., починал 22.06.2009 г. Обосновал е изводи, че в патримониума на последните не е възникнало задължение за заплащане стойността на ТЕ потребена в имота, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к.

Сухата Река, бл. 93, вх. А, ет. 1 за периода от 01.10.2021г. до 30.04.2023г., поради което наследниците им – ответници в производството не са задължени да заплатят стойността на потребената в имота за посочения период ТЕ и същите не се явяват клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Приел е, че по делото не са налице доказателства, които да установяват качеството потребител на ответниците на други основания, поради което съдът намира, че всички искове предявени срещу тях са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Постановеното решение е неправилно в една част.

По релевираните във въззивната жалба доводи, съдът приема следното:

За да се уважи искът за претендирана стойност на доставена, но незаплатена 3 топлинна енергия, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че е възникнало облигационно отношение с ответната страна, по силата на което ищецът е престирал в количествено и качествено отношение топлинна енергия през исковия период, а за ответната страна е възникнало задължението да заплати уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.

С оглед претенцията за цена на услугата "дялово разпределение" ищецът следва да докаже, че през исковия период е извършвана услугата "дялово разпределение", както и че същият се явява легитимиран да получи възнаграждението за тази услуга в претендирания по делото размер.

В производството не е спорно и се установява, че "Топлофикация София" ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими разпоредбите на ЗЕ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.

Чрез представените в производството пред първата инстанция доказателства договор за продажба на недвижим имот от 11.11.1991 г. (л. 110 от делото на СРС), се установява, че процесният имот, представляващ жилище находящо се в гр. София, ж.к.

**** е продаден на В.Й. К., поч. на 22.06.2009 г., чийто наследници са ответниците Р.

В. К. и Е. В. К.. С оглед това, настоящия състав намира за установено, че същите са клиенти на топлинна енергия по отношение на процесния имот за исковия период като негови съсобственици. За обосноваване на този извод, съдът съобрази, че с подадената искова молба, уточнена с молба от 06.01.2025 г., ищецът е основал претенциите си срещу ответниците Р. В. К. и Е. В. К. на поддържани фактически доводи, че същите са собственици на топлоснабдения имот.

Съответно, претенциите на ищеца спрямо ответника Е. Н. К. се основават на поддържани твърдения, че същият дължи стойността на потребена в имота ТЕ за исковия период като наследник на Е. В. К., поч. на 20.06.2011 г. При съобразяване събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че Е. Н. К. е наследник по закон на Е. В. К., поч. на 20.06.2011 г. Доказване обаче, че същата е собственик и/или съсобственик на топлоснабдения имот в случая не е проведено. С оглед правилата за разпределение на доказателствена тежест в процеса на основание чл.154 ГПК, съдът намира сочения факт за недоказан. Както правилно е посочил в своите възражения ответника Е. Н. К., чрез представения по делото Нотариален акт, с който е оформен договор за дарение на недвижим имот от 15.07.1995 г. се установява прехвърляне на 4/6 ид.ч. от апартамент № 3, находящ се в гр.София, бул.Ботевградско шосе, който не е идентичен с топлоснабдения имот. С оглед това, съдът намира че ответникът Е. Н. К. не се намира в облигационни отношения с ищеца във връзка с 4 доставката на ТЕ за исковия период за посоченото жилище и исковете срещу него правилно са били отхвърлени като неоснователни.

Същевременно, както бе посочено, ответниците Р. В. К. и Е. В. К. се явяват „клиенти“ на топлинна енергия за битови нужди, които получават топлинна енергия и я използват за собствени нужди, и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължат цената й на топлопреносното предприятие. Доставяната топлинна енергия до имота се начислява за обекта по партида с абонатен № 201637. При това оплакванията на ищеца в посочения смисъл се явяват доказани и основателни в тази част. Обратен извод се налага съответно за ответника Е. Н. К., както бе посочено.

Поради това и доводите на въззивника срещу постановеното решение досежно този ответник се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

С разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ е регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора, за които не е необходимо изрично приемане от абонатите - потребители. С оглед това и както правилно е посочил СРС между главните страни по спора е установено сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването.