Определение № 1064 от 18.07.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 563/2025
- Вид
- Определение № 1064
- Подписан
- 18.07.2025
- Състав
- ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ, ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 2, т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 8 · Закон за данък върху добавената стойност
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1064 гр. Плевен, 18.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА
Членове:
МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500563 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл. 274 от ГПК.
С определение № 200 от 8.05.2025 г по гр. Дело № 543/24 г по описа на РС – Никопол състав на същия съд е ИЗМЕНИ Л Решение с рег. № 36/24.03.2025г. по гр.д. № 543/2024г. на НРС, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ КАТО е ОСЪДИЛ „ Макроадванс“ АД, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. В. М. от АК-Пловдив, на основание чл.38, ал.2 от ЗА допълнително сумата от 80лв. представляваща стойността на дължимото ДДС на присъдената в негова полза сума за адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в полза на ищцата.
Срещу постановеното определение е постъпила частна жалба от Макроадванс, в която се възразява, че същото е назаконосъобразно. Твърди се, че при присъждане на възнаграждение по чл. 38 от ЗА не следва да се начислява ДДС, тъй като в случая услугата не може да се приеме за възмездна, тъй като е предоставена по реда на чл. 38 от ЗА, който текст касае определен кръг лица. Според частния жалбоподател постановяването на съдебен акт не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС. Твърди се, че е налице противоречива съдебна практика по въпроса и е налице отправено преюдициално запитване и е образувано дело пред СЕС и производството по 1 настоящето дело следва да бъде спряно до приключване на производството пред СЕС.
Налице е отговор на частната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна и се възразява, че най- новата и актуална практика на ВКС е в обратна посока на цитираната в частната жалба като се приема, че при определяне на възнаграждение за безплатна помощ ,оказана от адвокат, регистриран по ЗДДС следва да се начислява ДДС и то е неразделна част от възнаграждението. Възразява се, че в противен случай тези адвокатите, на които е определено възнаграждение без начислен ДДС ще бъдат поставени в по – неблагоприятно положение от останалите адвокати.
Като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните Плевенски окръжен съд намира за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА
Районен съд – Никопол е приел, че с решението съдът е уважил, предявеният иск и е осъдил ответното дружество, да заплати на процесуалният представител на ищеца – адв.Д.М. от АК –Пловдив сумата от общо 400лв. представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие в полза на ищцата на основание чл. 38, ал. 2 ЗА., което е определено без ДДС. Съгласно §2 а от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Според РС в нормата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата са уредени случаите, когато адвоката оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие, а според ал. 2 на същата разпоредба, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не 2 по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. На основание чл. 2, т.1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. В чл. 8 от ЗДДС е дефинирано, че услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Предоставената адвокатска услуга не е безвъзмездна услуга, въобще, а само към монетна на сключването на договора за правна помощ за предоставянето на същата. т.к. в случая са се сбъднали условията, на чл.38, ал.2 от ЗА и насрещната страна е осъдена на разноски, на адвокатът се дължи възнаграждение и то ще е платимо от осъдената за разноски насрещна страна.
РС е приел, че след като предоставилия правна помощ адвокат на ищцата е регистриран по ДДС, което обстоятелство е служебно известно на съда по идентично искане по гр.д. 547/2024г. на НРС, върху определеното възнаграждение следва да се начисли ДДС и същото да се присъди с него, поради което решението следва да бъде изменено в искания в молбата смисъл.
Определението е законосъобразно
Никополски районен съд е изложил мотиви за изводите си, които се споделят изцяло от въззивния съд и не следва да се преповтарят във вида, в който са изложени.
Касае се за възнаграждение, което адвокатът получава, независимо дали е по договор с клиент или е определено от съда в хипотезата на чл. 38 от ЗА и се дължи ДДС от адвокат, който е регистриран по ЗДДС. В този смисъл неоснователни са възраженията, че начисляването на ДДС не се отнася за възнаграждения, определени от съда по реда на чл. 38 от ЗА. Коректно е цитирана актуалната съдебна практика в отговора на частната жалба.
Въззивният съд счита, че не са налице основания за спиране на производството. Съдът не е длъжен да извърши това в хипотеза на преюдициално запитване от друг съд до съда на СЕС, независимо от образуваното пред СЕС дело.
Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното определение.Разноски в производството по чл. 248 от ГПК не се дължат.
3
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ИСКАНЕТО ЗА СПИРАНЕ на настоящето производство до приключване на дело № С-744/23г на СЕС КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 200 от 8.05.2025 г по гр.
Дело № 543/24 г по описа на РС – Никопол КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в седмичен срок от съобщението при условията на чл. 280 от ГПК Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4