Решение № 3 от 13.02.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Перник, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА в присъствието на прокурора Анита Б. Джамалова като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241700600510 по описа за 2024 година Производството е образувано по въззивна жалба на адв. К. Н. от АК-***, защитник на подсъдимия К. Г. С., против присъда № 32 от 11.06.2024 г., постановена по НОХД № 86/2024 г. на Районен съд – гр. Перник.

С посочената присъда подсъдимият К. Г. С. - роден на *** в ***, с постоянен и настоящ адрес: ***, българин, български гражданин, *** образование, неженен, неосъждан, ***, с ЕГН: ********** е признат за виновен за това, че на *** в ***, е причинил на П.В.Д. средна телесна повреда /изразяваща се в: травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, ангажиращо задно-долен и част от задно-горен квадрант на мембраната - което нараняване е реализирало медико-биологичния признак „трайно отслабване на слуха на ляво ухо“/, като й нанесъл удар с ръка в областта на главата — престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, за което на основание чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1, вр. чл.54, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.б, вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от Наказателния кодекс му е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца; признат е подсъдимият К. Г. С. със снета по делото самоличност в виновен за това, че на *** в *** е причинил на П.В.Д. лека телесна повреда /изразяваща се в: повърхностна травма на носа мекотъканен оток с деформация, зачервяване и кръвотечение от носа; болезненост в областта на носа; и затруднено носно дишане - които наранявания са реализирали медико биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“/, като й нанесъл удар с ръка, и като деянието е извършено в условията на домашно насилие - престъпление по чл.131, ал.1, т.5а във вр. чл.130, ал.1 от 1

Наказателния кодекс, за което на основание чл.131, ал.1, т.5а във вр. чл.130, ал.1, вр. чл.54, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.б, вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от Наказателния кодекс му е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност 8 /осем/ месеца, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност 8 /осем/ месеца.

На основание чл. 23, ал.1 от НК районният съд е определил и наложил на подсъдимия К. Г. С. едно общо най-тежко наказание за престъпленията по чл. 129, ал.

2 във вр. ал. 1 от Наказателния кодекс и по чл.131, ал.1, т.5а във вр. чл.130, ал.1 от Наказателния кодекс, а именно: „пробация“ с пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца.

Във въззивната жалба, както и в допълнението към същата, се развиват оплаквания за това, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована.

Твърди се, че първоинстанционният съд е направил погрешни фактически изводи относно механизма и авторството на деянието по обвинението за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, като се поддържа, че са налице необсъдени в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд противоречия в доказателствения материал и свидетелските показания на пострадалата П.В.Д..

По отношение на обвинението за престъпление по чл.131, ал.1, т.5а, във вр. чл.130, ал.1 от НК се поддържа, че неправилно, необосновано и в противоречие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел деянието да е извършено умишлено от подсъдимия, като не е отчел в тази връзка дадените от същия обяснения за механизма на извършването му.

В заключение се отправя искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения, а при условията на алтернативност- за намаляване на наказанието.

В законоустановения срок не е постъпило възражение от представител на Районна прокуратура – Перник срещу депозираната въззивна жалба.

С постановеното по реда на чл. 327 от НПК определение не е допуснато събирането на нови доказателства.

Пред въззивната инстанция окръжният прокурор споделя изложените от първоинстанционния съд изводи по фактите, като пледира за изменение на присъдата в наказателната й част, като на подсъдимия се определи по –леко наказание.

Пред настоящата инстанция подсъдимият се явява лично и със защитника си.

Поддържат жалбата по изложените съображения. Изтъква се, че от доказателствата по делото не се установява авторството на деянието по чл.129 ал.1 от НК, като се поддържа, че липсват доказателства същото да е извършено от подсъдимия, алтернативно- претендира се, че в случая не се установява хипотезата на трайно отслабване на слуха, поради което първото деяние, за което подсъдимият е обвинен, следва да се преквалифицира като такова по чл.130 ал.1 от НК, доколкото не се установява медико-биологичния признак на средна телесна повреда. По отношение на второто престъпление, за което подсъдимият е обвинен, се поддържа, че се касае за рефлекторно движение, предприето в отговор на нанесен на подсъдимия от пострадалата първоначално удар, поради което и претендира за приложение на института на реторсията по смисъла на бл.130 ал.3 от НК. Именно поради това се иска подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно се поддържа искане за намаляване на наказанието.

Подсъдимият в правото си на последна дума моли за справедлива присъда.

Във въззивното производство не бе провеждано съдебно следствие и не бяха събрани нови доказателства.

След като направи собствена оценка на събраните пред първата инстанция доказателства и извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, 2 въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в установения законов срок и до компетентния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съдът, като обсъди доводите в жалбата, както и изложените от страните в съдебно заседание съображения, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

Подсъдимият К. Г. С. и пострадалата П.В.Д. имали интимна връзка от ***, а от *** заживели заедно, на съпружески начала, в собствено на подсъдимия жилище, находящо се в ***. В съседство, в отделен апартамент, живеели родителите на С. – свидетелката Ц. К. Й. и нейният съпруг. След началото на съвместното съжителство на подсъдимия със свидетелката Д. в отношенията им често възниквали неразбирателства, спорове, прерастващи понякога във вербална и физическа агресия от двете страни. Вечерта на *** свидетелката П. Д. и подсъдимият К. С. излезли заедно на заведение - ***, находящо се в ***. Към тях се присъединил и техен общ приятел свидетелят Я.П.О.. В заведението се провеждало парти, при което всички присъстващи употребявали алкохол, а някои от посетителите, в т.ч. и свидетелката П. Д., танцували.

Поведението на Д. не се харесало на подсъдимия, който, раздразнен, й отправил няколко по-остри забележки, след които тя седнала на мястото си. В ранните часове на *** двамата решили да си тръгнат. Тъй като свидетелят О. живеел в съседен на техния блок, ги помолил да го изчакат да допие напитката си, за да се приберат заедно. Това не се харесало на Д., но въпреки недоволството й, двамата с подсъдимия изчакали О. пред заведението. Тримата били силно повлияни от употребения вечерта алкохол. След излизането си свидетелят продължил да се бави като съобщил, че се налага да отиде до тоалетна и се отдалечил от тях по посока дърветата в парка. Това допълнително подразнило свидетелката П. Д., която го последвала, започнала да вика на висок глас и да го дърпа, при което двамата залитнали и паднали на земята. Подсъдимият веднага се намесил, издърпал Д. и я отпратил към дома им. Двамата със свидетеля Я. О. тръгнали след нея и малко по-късно я настигнали на площада в центъра на града, където тя ги чакала. Възникнал пореден конфликт, след който, ядосана, Д. се прибрала в жилището им. Подсъдимият изпратил свидетеля О. до входа на сградата, в която живеел, след което се прибрал в своето жилище, където свидетелката П. Д. вече си била легнала. Още с влизането си С. се развикал към нея с упреци за поведението й в заведението ***, за това, че създавала проблеми, че посягала на хората. Хванал я за единия крак и я дръпнал, при което младата жена паднала от леглото на пода. Двамата започнали взаимно да си нанасят удари и да викат един на друг. След известно време се успокоили и седнали в леглото. Докато говорели, С. нанесъл още един удар с дланта на дясната си ръка /шамар/ в областта на лявата половина на лицето на Д., обхващайки и лявото й ухо. След като емоциите се уталожили, двамата легнали да спят. Тогава свидетелката Д. споделила на подсъдимия, че лявото й ухо е заглъхнало от удара и не чува добре с него, но той й отвърнал, че нищо й няма и до сутринта ще се оправи.

През деня на *** свидетелката все още не чувала добре с лявото си ухо, но предвид почивните празнични дни решила до потърси медицинска помощ в първия работен ден на новата година. Тогава посетила УНГ кабинет в МБАЛ – ***, като след преглед се установило, че тъпанчето на лявото й ухо е разкъсано. Пострадалата потърсила и второ лекарско мнение относно нуждата от лечение, при което била прегледана от друг лекар в града - УНГ специалист. Последният я насочил за хоспитализация с цел оперативно лечение. На ***, придружена от подсъдимия, свидетелката П. Д. била приета в УМБАЛ ***, Отделение по уши нос и гърло. На същата дата било проведено оперативно лечение - тимпанопластика, с което била възстановена целостта на тъпанчевата мембрана в областта на перфорацията. Д. била изписана от отделението на ***

Извършената от д-р К. Ч. - специалист по съдебна медицина в СМО при МБАЛ ***, съдебна медицинска експертиза на пострадалата установява, че на свидетелката П. Д. е причинено травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, ангажиращо задно долен и част от задно- горен квадрант на мембраната, което нараняване е 3 реализирало медико-биологичния признак „трайно отслабване на слуха на ляво ухо“.

Според вещото лице увреждането е получено в резултат от действието на твърд, тъп предмет, каквито характеристики има и част от човешки крайник, по механизма на удар от такъв предмет и добре отговаря да е получено по начин и време, както е съобщила пострадалата и е отразено в обстоятелствената част на издадената от горепосоченото лечебно заведение епикриза, а именно - в резултат от нанесен удар с ръка /длан, шамар, юмрук/, при инцидент, настъпил на *** година /съобразно първоначално съобщената в свидетелските показания дата/. В устното допълнение към експертизата в съдебно заседание вещото лице категорично изключва като механизъм на получаване на травматичното увреждане падане от собствен ръст върху терен, аргументирайки становището си с невъзможност при такъв механизъм да се кумулира необходимото количество сгъстен въздух, който да окаже налягане върху тъпанчевата мембрана, която под негово въздействие да се разкъса. Изяснява, че именно това е обичайният механизъм на получаване на такъв вид травматично увреждане - когато в областта на ушната мида има плътно допиращ се предмет, в т.ч. човешки крайник /най-често при удар с длан/шамар, и в по-редки случаи с юмрук/, предизвикващ сгъстяване на въздуха и индиректно причиняващ разкъсване на мембраната. Заявява, че подобен плътен допир между ушната мида и терена при падане е невъзможно да се получи. В същата насока изтъква и липсата на констатирани и отразени в медицинската документация външни увреждания в областта на ухото, каквито е логично да се очаква да се получат при падане от собствен ръст и контакт с терен. За горните събития младата жена не споделила с близките си и въпреки тях останала с подсъдимия С. като двамата продължили връзката и съвместното си съжителство.