Решение № 3115 от 23.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3432/2023
- Вид
- Решение № 3115
- Подписан
- 23.05.2024
- В сила
- 23.05.2024
- Състав
- Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Виктория Недева
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 364, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 395, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 403 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 408 · Кодекс за застраховането
- чл. 408, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 3115 гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Здравка Иванова
Членове:
Наталия П. Лаловска
Виктория Недева при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100503432 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивната жалба е подадена от ответника ЗК „Л.И.“ АД, чрез представителя му, срещу решение № 706 от 16.01.2023 г., на СРС, 72 с - в, по гр. д. № 9707/2022 г., с което е осъден да заплати на А. Т. Б., ЕГН **********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 321, 15 лв., застрахователно обезщетение по договор за застраховка "Каско на МПС" за имуществени вреди на л. а. БМВ модел 120Д с рег. № СВ *******, в следствие на застрахователно събитие от 09.01.2022 г., ведно със законна лихва от 24.02.2022 г. до изплащане на вземането, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 280 лв. разноски по делото, както и разноски в полза на адвоката на ищеца по чл. 38 ЗАдв.
Ответникът излага доводи, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че следва да се заплати обезщетение за увреждания, които са били налични към момента на сключване на застрахователния договор, а не са настъпили от ПТП.
Правилно съдът е приел, че на процесния автомобил са причинени вреди от различни застрахователни събития на един и същ детайл на МПС. Поддържа, че е неоснователен извода, че се дължи застрахователно обезщетение въпреки предходните увреждания по процесния детайл, тъй като за отстраняване на уврежданията по задната броня, заснети при първоначалния оглед, и настъпилите при процесното ПТП, е необходимо извършване на едни и същи дейности. Като основание за отказ от изплащането на обезщетение се позовава на чл. 10. 1. от Общите условия на застрахователния договор, поред които застрахователят не носи отговорност и не обезщетява вреди от липсващи части, констатирани по време на огледа. По тези и допълнителни съображения моли да 1 се отмени решението и иска да се отхвърли изцяло. Претендира разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна - ищецът А. Т. Б., чрез представителя си, в срока по чл.
263 ГПК, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението е законосъобразно и съобразено със събраните доказателства и материалния закон.
Твърденията, че не се дължи застрахователно обезщетение за увредения детайл броня, поради наличие на предходни увреждания, е в противоречие с материалния закон и ОУ на ответника. От всички обсъдени пред СРС доказателства в тяхната съвкупност, включително - заключението на приетата САТЕ се установява, че няма идентичност на увреждането на задната лява броня към момента на огледа при сключване на договора и към датата на завеждане на щетата. Счита, че уврежданията на този детайл преди датата на ПТП не са идентични с тези от процесното ПТП.
Правилно съдът е приел, че са налице вреди от застрахователното събитие, които са върху детайли, увредени именно от процесното ПТП на 09.01.2022 г. и следва са е присъди обезщетение за тези вреди по задната броня на МПС, които са в причинна връзка с него. Счита, че вредите по задната броня не представляват изключен риск, по смисъла на чл. 10. 1. от ОУ на договора, тъй като са новонастъпили и не попадат в обхвата на този текст. Позовава са на трайно практика по чл. 408 КЗ за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, като счита, че процесния случай не попада в тази хипотеза. Моли да се остави жалбата без уважение, като се потвърди решението. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, в рамките на въззивната жалба, намира следното от фактическа страна :
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от доводите по въззивната жалба. Съдът следи само за допуснати нарушения на императивните материалноправни норми и без довод от страните.
В рамките на проверката на решението по чл. 269 ГПК въззивният състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено.
СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове за вземания с правно чл. 405, ал 1 КЗ - за обезщетение по имуществена застраховка „каско“.
В случая, с доклада по делото, СРС е отделил за безспорно обстоятелството, че между страните е налице сключена застраховка „Каско на МПС“, с полица от 17.11.2021 г., със срок на действие от 19.11.2021 г. до 18.11.2022 г. и с предмет МПС „БМВ“, модел 120 Д, c peг. № РА ******* КК, към настоящия момент с рег. № СВ *******.
Също така пред СРС не е било спорно и се установява писмените доказателства описи, добавък, декларация на застрахования, че по застрахованото МПС са настъпили вреди в срока на застрахователното покритие при престой в паркирано състояние.
На 10.1.2022 г. ищцата е подала уведомление за щети на застрахованото МПС в паркирано състояние, като при ответника е образувана щета № 1000-1301-22-000038/1.
Установява се също така, че след оглед на МПС и опис на щетите, застрахователят е изплатил на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 325.78 лв., а в последствие с преводно нареждане от 01.04.2022 г. още 94. 65 лв., т. е. общо 420. 43 лв. на застрахованото лице.
2
Според заключението на приетата пред СРС САТЕ, която не е оспорена от страните и съдът кредитира, средствата за възстановяване на щетите от произшествието възлизат на 760. 72 лв., а без включена позиция „задна броня“ - на 454.
08 лв. Експертизата е посочила, че при огледа на автомобила към момента на сключване на застраховката задната броня е отбелязана за боядисване. Вещото лице е дало заключение, че всички увредени детайли са за възстановяване, а не за подмяна с нови, за да се използват алтернативни части. Според допълнителното заключение, няма идентичност на увреждането на задна броня към датата на сключване на договора и към датата на завеждане на щетата.
Като съобрази установените пред СРС факти, както и доводите на страните във въззивното производство, настоящият състав намира следното по съществото на спора :
По имуществената застраховка „каско“ застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу заплащане на застрахователна премия от страна на застрахования. Съгласно чл. 405, ал. 1, изр. 1 КЗ, при настъпване на застрахователното събитие (покрит риск) в срока на договора, застрахователят е длъжен да плати на застрахования обезщетение за претърпените вреди в уговорения срок.
Фактическият състав за реализиране на застрахователната отговорност на ответника включва : валидно застрахователно правоотношение, застрахователно събитие, в пряка последица от което е настъпило увреждане на имуществено благо на застрахования, както изпълнено от последния на задължение за уведомяване на застрахователя за събитието - по чл. 403 КЗ и установен размер на обезщетението.
Посочените предпоставки за възникване на правото да получи застрахователно обезщетение, подлежат на доказване от ищеца. Ответникът следва да установи правоизключващите и правопогасяващите си възражения по исковете.
Като съобрази събраните доказателствата по делото в съвкупност, въззивният състав приема, че от посочените предпоставки за заплащане на застрахователно обезщетение са установени : валидното застрахователно правоотношение, в срока на което е са настъпили вреди за застрахованото МПС, както и тяхната стойност.
Спорните въпроси са по размера на вредата и дали тя съставлява покрит риск по процесната застраховката „Каско“.
Съдът намира за обоснован извода на СРС, че на обезщетяване подлежат настъпилите в срока на действие на застраховката щети, но по делото не се установяват възраженията на ответника, че увреждането на задната броня на МПС, което застрахователят е отказал да обезщети, е налично при сключване на застраховката, а не е причинено в резултат на процесното събитие. От доказателствата в цялост, включително САТЕ следва извод, че вредите по задната броня на МПС са новонастъпили щети и отказът на застрахователя да плати застрахователно обезщетение за настъпването им е неоснователен.
Следва да се посочи също, че застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение само в изрично изброените в чл. 408, ал. 1 КЗ случаи : 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение или 2. от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени 3 със закон.
Посочените в КЗ хипотези за отказ от изплащане на обезщетение касаят пълно неизпълнение на задължения на застрахования по застрахователния договор или умишлено причиняване на вредите на застрахованото имущество. В случаите на частично неизпълнение на задължения по договора, застрахователя пак дължи обезщетение, но в намален размер (арг. от чл. 364, ал. 4 КЗ и чл. 395, ал. 4 КЗ).
Следователно по смисъла на действащия към момента на събитието КЗ, застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя или имат отношение към настъпване на застрахователното събитие и/или към вредите от него или при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице. В разглеждания случай не се установява да е настъпила някоя от визираните хипотези.
Предвид изложеното въззивният състав намира за недоказани и от там неоснователни възраженията на ответника, поддържани и във въззивното производство, че е налице изключен от покритие риск и той не дължи заплащане на застрахователно обезщетение на ищеца за увреденият детайл – задна броня.
По размера на вредата : Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Доколкото според заключенията на САТЕ стойността на всички щети възлиза на 760. 72 лв., след приспадане на платената от застрахователя сума от 420. 43 лв., обосновано СРС е направил извод, че остава дължима сума от още 321. 15 лв., за която е допуснато изменение на иска в първото по делото съдебно заседание пред СРС.
В обобщение на изложеното въззивният състав споделя изводите на СРС, че в полза на ищеца е възникнало право на застрахователно обезщетение в предявения размер от 321, 15 лв., за която сума искът по чл. 405, ал. 1 КЗ е изцяло основателен.
Поради съвпадане крайните изводи на настоящият състав с тези на СРС, решението следва да се потвърди изцяло, включително в частта по присъдените разноски в полза на ищцата.
По разноските пред СГС : С оглед изхода от спора, право на разноски пред СГС има ищцата. В нейна полза, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът присъжда адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., за което има данни че е реално заплатено
Воден от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 706 от 16.01.2023 г., на СРС, 72 с - в, по 4 гр. д. № 9707/2022 г.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И." АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. *******, да заплати А. Т. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул.
*******“ № *******., адвокатско възнаграждение за СГС в размер на 400 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разпечатката съдържа 49 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0fe278f-ccdc-4026-b61c-6f3eec11070a