Определение № 1505 от 09.06.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1505 гр. София, 09.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20251000501455 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

С определение № 8384/29.04.2025 г. по гр.д.№ 4152/2025 г. на Софийски градски съд, ГО I-1 състав съдът е прекратил производството по гр.д.№ 4152/2025г. по описа на СГС, І-1 състав като недопустимо като е приел, че споровете, предмет на делото са разрешени с влезли в сила съдебни актове.

Срещу това определение е подадена частна жалба от М. М. Г., който моли то да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че за да е налице непререшаемост на спора, следва да има пълна идентичност на предмета на спора и на страните, които съответстват на пределите на силата на присъдено нещо като тъждеството трябва да се отнася както до основанието, така и до петитума на исковете на приключилото и новото дело. В конкретния случай имало два приключили спора с влязли в сила решения на основание на установителен иск за собственост и относителна недействителност на правна сделка по чл.40 ЗЗД, тъй като същата е сключена във вреда на ищеца и при сговор между представляващия и купувача, а новото дело е за недействителност на правна сделка по чл.42 ЗЗД, поради наличие на мнимо представителство и нищожност на сделка на основание чл.26 ЗЗД. Налице били различни основания на приключилите дела и новообразуваното дело, което било последната възможност на ищеца да оспори действителността на сключената сделка на 01.06.2010 г., обективирана в НА за покупко- поодажба № 176, том II, per. № 4184, дело № 338/2010 г. по описа на нотариус С. Т.. В двете приключили производства не било обсъждано наличието на нищожност на сделката обективирана в НА за покупко- продажаба на недвижим имот № 176/01.06.2010 г. По гр.д. № 14784/2013 г. по описа на СГС , I ГО, 2 състав е разрешен спор по положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за право на собственост. Същото е приключило с влязло в сила решение в полза на ответника М. М. Г.. В хода на това производство не бил повдиган въпроса за нищожност на правопораждащата сделка, на която е базирана последващата сделка, от която черпи правото си собственост ищеца. В процесния случай имало идентичност на страните в производствата, но липсвал обективен идентитет, тъй като искането по двете дела било различно и било предявено на различно основание. Материалното право се определяло от своите страни, съдържание /субективни 1 права и юридически задължения/ и правопораждащ юридически факт/състав. При липса на някой от елементите, се касаело за различно материално право и съответно и предметът на спора би бил различен. Съдът процедирал в нарушение на българското право и на Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи Париж, 20.III.1952 г.чл. 1 Защита на собствеността, в който било регламентирано, че „Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право“. В настоящия случай смятам, че сериозно се накърнява правото на справедлив процес на моя доверител и се прегражда по-нататъшното развитие на делото.

Съставът на Софийски апелативен съд, като обсъди доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства, намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявени от М. М. Г. против Л. Й. Г., И. З. Н., В. Г. Н.-Н.а и Д. Л. П. искове: 1./ за прогласяване нищожността на упълномощителна сделка в пълномощно от 18.03.2010 г. поради липса на съгласие, на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД; 2./ обявяване за недействителен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 176, том II, рег.№ 4184, дело № 338/01.06.2010 г. като сключен без представителна власт; 3./ евентуално предявени искове договора за покупко-продажба прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, като сключен в протИ.речие със закона, на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД при липса на съгласие, на основание чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД поради привидност под формата на абсолютна симулация и на основание чл.26, ал.1, пр.3 поради протИ.речие с добрите нрави; 4./ и иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждане ответницата Д. П. да предаде владението върху имота. В исковата молба е посочено, че през 1991 г. М. М. Г. закупил заедно със съпругата си Л. Г. недвижим имот - Апартамент № ** в адрес *** с площ 86.44 кв.м., ведно с прилежащо таванско помещение № 11 с площ 6.84 кв.м. и заедно с 1.536% ид.ч. от общите части на сградата и мястото, в което е построена. През 2010 г. получил заповед за изпълнение за въвод във владение в имота от И. Н., който се легитимирал като собственик с договор за покупко-продажба от 01.06.2010 г., обективиран в НА № 176/2010 г., сключен от съпругата му Л. Г. лично и в качеството на негов пълномощник въз основа нотариално заверено пълномощно от 18.03.2010 г. След подадено възражение и прекратяване на производството по установителен иск по чл.422 ГПК в полза на Л. Г. е издаден обратен изпълнителен лист срещу И. Н. с образувано изпълнително дело, по което било установено, че имотът се владее от Д. П. въз основа сключен на 26.10.2010 г. договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 150, том IV, рег.№ 13264, дело № 694/2010 г., с И. Н. и неговата съпруга В. Н.-Н.а. Сочи, че Д. П. предявила срещу него, Л. Г., И. Н. и В. Н.-Н.а положителен установителен иск за собственост на имота с образувано гр.д.

№ 14784/2013 г. по описа на СГС, I-2 състав, по което ищецът предявил инцидентен установителен иск с правно основание чл.40 ЗЗД за недействителност на договора за продажба от 01.06.2010 г. След отделянето му било образувано гр.д.№ 13656/2019 г. по описа на СГС, I-30 състав, по което било постановено решение на 02.02.2021 г. за отхвърляне на иска, което влязло в сила на 19.04.2023 г. /потвърдено с решение по в.гр.д.№ 3881/2021г. на САС и недопуснато до касационно обжалване по гр.д.№ 3720/2022г. на ВКС, III г.о./. По другото гр.д.№ 14784/2013 г. на СГС, I-2 състав, с решение от 27.05.2019 г., влязло в сила на 09.03.2021 г., било признато за установено, че Д. П. е собственик на имота /потвърдено с решение по в.р.д.№ 4643/2019 г. на САС и недопуснато до касационно обжалване по гр.д.№ 3812/2020г. на ВКС, II г.о./.

Исковата молба, по която е образувано гр.д.№ 4152/2025 г. на Софийски градски съд, ГО I-1 състав е подадена след влизане в сила на описанитепосочените решения.

М. М. Г. твърди, че не е подписал пълномощното от 18.03.2010 г. за упълномощаване ответницата Л. Г. за разпореждане с имота, поради което е нищожно на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД при липса на съгласие, от което следвало, че и сключеният от негово име без 2 представителна власт договор за продажба на 01.06.2010 г. е нищожен на основание чл.42, ал.2 ЗЗД. Ищецът поддържа, че договорът е нищожен поради протИ.речие със закона по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, защото представените пред нотариуса декларации по чл.25, ал.7 ЗННД и по чл.264 ГПК не изхождали от него и не били истински. Поддържа, че продажбата от 01.06.2010 г. е нищожна и поради привидност в хипотезата на абсолютна симулация по чл.26, ал.2, пр.5 ЗЗД с твърдението, че Л. Г. и И. Н. не са имали намерение да се обвържат с правните последици на договора и плащане на продажната цена не е имало, както и нищожност по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД поради накърняване на добрите нрави с твърденията, че в протИ.речие с принципите на взаимно уважение, доверие и общи грижи за семейството съпругата Л. Г. осъществила разпоредителната сделка с общото жилище без негово знание и чрез използването на неистинско пълномощно с уговаряне на занижена цена, с цел извличане на собствена облага и увреждане неговите интереси. Поради това и като последица от недействителността на тези сделки счита, че приобретателката по последващо сключения договор за продажба не е станала собственик и дължи предаване владението върху имота по чл.108 ЗС.

В първоинстанционното производство са представени описаните в исковата молба нотариални актове и влезли в сила съдебни решения.

При така изложените в исковата доказателства, въззивният съд намира следното: молба твърдения и представени

Частната жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в определения за това процесуален срок.

Разгледана по същество жалбата се преценява неоснователна от въззивния съд по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.299 ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

С т.5 от Тълкувателно решение 7/2014 гр. София, 31.07.2017 г., ОСГТК на ВКС приема, че идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. При разсъждението по въпроса, кога е налице идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения като основание за отмяна на неправилното решение по смисъла на чл. 303, ал.1, т. 4 във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е посочил следното:

„Налице е фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата. ПротИ.речие между две съдебни решения има тогава, когато те се отнасят до един и същи спорен предмет, но го установяват различно, като различието е в диспозитивите относно съществуването или несъществуването на субективното гражданско право. В този случай е налице тъждество в предмета на двете дела, който чрез решенията става и техен предмет. Законът изисква протИ.речие между решенията, т.е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. Разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск – обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск – обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си протИ.речат. За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество 3 на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение по силата, на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му протИ.речи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчалИ. отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск.“

При това разрешение на въпроса за идентитета на делата, възраженията по частната жалба се явяват неоснователни.