Решение № 14666 от 22.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14666 гр. София, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20261110107216 по описа за 2026 година

Образувано е по жалба вх.№ 273109 ОТ 08.12.2022 г., Р. Г. Д. срещу частта от Решение № 419 от 06.03.1995 г. на ПК– община „М.“ (понастоящем с правоприемник – Общинска служба по земеделие „И.“), с което на основание чл. 10б, ал. 1 и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ е отказано възстановяване на наследниците на Р. Д. Б. на нива с площ 2556 кв.м. в местността „Г.“ в кв. „Г.“, С., с пл. № ..., тъй като жалбоподателят твърди, че не е застроена и иска да му се възстанови собствеността.

Ответната страна по жалбата Общинска служба по земеделие „И.“ оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Поддържа, че актът е правилен, тъй като е налице пречка за реституция имотът попада в терен, отреден за нужди на СО „МАТ“ през 80-те години на ХХ век и поради това е отреден за мероприятие на държавата.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От удостоверение за наследници № 1914/08.02.2016 г. на СО, район М. се установява, че жалбоподателят е наследник на починалия Р. Д. Б. като негов внук – син на сина му Г. Р. Д., починал през 2007 г.

С атакуваното Решение № 419 от 06.03.1995 г. на ПК– община „М.“, постановено по преписка по заявление на Г. Р.. Д. е възстановена на наследниците на Р. Д. Б. част от поземлен имот с планоснимачен № 27007 в местността „Г.“ в строителните граници на кв. „Г.“, С., с площ 336 кв.м., и е отказано възстановяване на останалата част от същия имот с площ 2,556 декара на основание „чл. 10б, ал. 1 и чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ“, тъй като попада в терен на СО „МАТ“.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза. От същото се установява, че върху площта на имота – предмет на оспорвания административен акт няма отразени сгради. Заключението е изготвено компетентно, обосновано е и се възприема от съда.

1

Останалите събрани по делото доказателства не следва да бъдат обсъждани, тъй като са неотносими към релевантните за спора факти.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

На първо място жалбата е допустима като подадена в срок, тъй като съгласно Определение № 5251/16.05.2024 г. по адм. дело № 3238/2024 г. на Административен съд София-град, не е просрочена през 2022 г., доколкото неясното изписване на разписката, с която жалбоподателят е посочил, че е получил съобщение за изготвения административен акт, следва да се правят изводи във вреда на административния орган.

На следващо място, жалбата допустима и като подадена от процесуално легитимирани лица.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

В настоящия случай е отказано възстановяване на правото на собственост на наследниците на Р. Д.

Б. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници по отношение на 2.556 дка от посочената нива, като е приел, че са налице основанията на чл. 10б, ал. 1 и чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.

Според посочената разпоредба на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ провеждането на мероприятие или осъществяването на застрояване е пречка за реално възстановяване на собствеността, поради което и собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, имат право на обезщетение. Това обезщетение по тяхно искане е с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Тези мероприятия са примерно изброени в §1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Строителни дейности, които не позволяват възстановяване на собствеността, са: наземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, съоръжения, пътища, жп.линии и др. Съоръжения, които не позволяват възстановяване на собствеността, са: канали, мостове, корекции на реки, язовири, диги, помпени станции, резервоари, пречиствателни станции, открити рудници, хвостохранилища, водоеми, открити паропроводи, нефтопроводи и др. За разлика от хипотезата на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, при която невъзможността да настъпи реституцията се обуславя от законността на застрояването, разпоредбата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ не поставя такова изискване – за да се откаже възстановяването на собствеността, е достатъчен обективният факт на проведеното мероприятие /в този смисъл – Решение № 391/ 31.03.2003 г. по гр.д.№ 298/02 г. на ВКС, ІV г.о./. Разпоредбата на чл.

10, ал.7 от ЗСПЗЗ предвижда, че собствениците, притежавали земеделски земи, не могат да възстановят собствеността си, когато върху тях при спазване на всички нормативни изисквания са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 01.03.1991 г. е започнал. Поради това и следва да се приеме, че чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ урежда изключението, при което се изисква законност на строителството, поради което посоченото условие не се отнася до хипотезите на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ, тъй като не е изрично предвидено в тях.

Следователно обсъжданата разпоредба не изисква законност на извършеното строителство или на проведено мероприятие като пречка за възстановяване на собствеността.

Въпросът, който подлежи на разрешаване от настоящия съдебен състав, в производството по чл. 14, ал.3 от ЗСПЗЗ, е дали имотът подлежи на възстановяване. В разглеждания случай, след като от приетата по делото експертиза се установи, че имотът не е застроен - няма реализирано никакво строителство, строителни дейности, съоръжения, препятстващи възстановяване на собствеността.

Следователно не се установява, наличието на някоя от предпоставките, посочени в чл. 10б, ал.1 или чл. 10, ал.7 от ЗСПЗЗ, препятсващи възстановяване на собствеността в стари реални граници.

С оглед на това обжалваното решение е незаконосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде отменено и да се възстанови собствеността в стари реални възстановими граници върху процесния имот.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателят сторените от него разноски.

Представени са доказателства за заплатена държавна такса в размер на 10 лева 2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Р. Г. Д., с ЕГН: **********, и адрес: С., кв. „Г.“, ул. „П. К.“ № ..Решение № .../06.03.1995 г. на Поземлена комисия – община „М.“ (понастоящем с правоприемник Общинска служба по земеделие „И.“), В ЧАСТТА, с което е отказано възстановяване правото на собственост на наследниците на Р. Д. Б. на собствеността на нива с площ 2556 кв.м. в местността „Г.“ в кв. „Г.“, С., с пл. № ....

ВЪЗСТАНОВЯВА на наследниците на наследниците на Р. Д. Б. на собствеността на нива с площ 2556 кв.м. в местността „Г.“ в кв. „Г.“, София, с пл. № ....

ОСЪЖДА О.с.з. „И.“, да заплати Р. Г. Д., с ЕГН: **********, и адрес: С., кв.

„Г.“, ул. „П. К.“ № ...., сумата от 10, 00 лева, представляваща сторени разноски в хода на първоинстанционното производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба по реда на АПК пред Софийски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3