Определение № 352 от 16.09.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 352 гр. Пловдив, 16.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20265001000402 по описа за 2026 година

Повод за образуване на делото е частна жалба от В.Е.П., ЕГН ********** в качеството й на ЕТ с фирма „Т.-В.П.“ гр.П., ул.**№* против постановеното по т. дело № 80/2024 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд определение, рeг. № 182 от 22.05.2026 г., с което по повод материализирано искане по чл. 65 от ГПКПКГПК в подадена от В.Е.П., ЕГН ********** в качеството й на ЕТ с фирма „Т.-В.П.“ гр. Пазарджик частна жалба от 12.02.2025 г. против разпореждане № 79 от 31.01.2025 г. за връщане на молба за отмяна на постановеното по делото неприсъствено решение е отказано възстановяване на пропуснатия срок за заплащане на дължимата ДТ за молбата.

Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.

Съдът след запознаване с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното.

На 04.12.2024 г. по т. дело № 80/2024 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд е било постановено неприсъствено решение № 122. С него предявеният против В.Е.П., ЕГН ********** в качеството й на ЕТ с фирма „Т.-В.П.“ гр. Пазарджик иск е бил уважен.

На 30.12.2024 г. от нея чрез пълномощника й адвокат П. е подадена молба за отмяна на същото. Към молбата е било приложено и съответното 1 пълномощно.

С разпореждане № 813 от 30.12.2024 г. тя е било оставена без движение до внасяне на ДТ по сметка на ПАС в размер на 3421, 31 лв.

То е съобщено редовно на молителката на 06.01.2025 г.

На 13.01.2025 г. е подадена молба за удължаване срока за внасяне на ДТ поради това, че молителката е извън страната и не може да внесе таксата преди 25.01. 2025 г. Искането е било уважено като с разпореждане от 13.01.2025 г. срокът е бил удължен с 14 дни, т.е. до 27.01.2025 г.

В този нов срок ДТ отново не е била внесена и на 31.01.2025 г. Пз ОС е постановил разпореждане, рег. № 70 , с което молбата за отмяна е била върната.

Връщането е било съобщено редовно на 07.02.2025 г. като на 12.02.2025 г. е била подадена частна жалба против същото.

Тя е била разгледана от ПАС, който с определение, рег. № 142 от 28.04.2025 г. постановено по т. дело № 192/2025 г. е потвърдил разпореждането. Дал е обаче указания, че след връщане на делото в Пз ОС той следва да извърши преценка за редовността, допустимостта и респ. основателността на материализирано в частната жалба искане за възстановяване на срока за внасяне на ДТ.

По повод на тези указания след връщане на делото в първоинстанционния съд с разпореждане рег. № 809 от 09.12.2025 г. е поискано от П. да уточни дали в материализираните в частната жалба волеизявления се съдържа и искане за възстановяване на срока за внасяне на ДТ на основание чл. 65 от ГПК, респ. при положителен отговор да посочи обстоятелствата, на които се основа искането и представяне на доказателства в тяхна подкрепа.

С молба от 15.01.2026 г. е посочено, че в жалбата се съдържа искане за възстановяване на срока за внасяне на ДТ. Обстоятелствата за същото са свързани с това, че в рамките на дадения от съда срок молителката е била в чужбина и не е могла да осигури сумата за ДТ с оглед значителния й размер.

Писмени доказателства с молбата не са били представени. Не са отправни и искания за събиране на други доказателства.

След уточнението същото е изпратено на насрещната страна за отговор.

2

Тя е намерила искането за неоснователно.

Съответно с оглед изискванията на чл. 66, ал.1 от ГПК е проведено открито съдебно заседание, след което е постановено и определението предмет на обжалване. С него искането е оставено без уважение.

Недоволна от този акт молителката е подала частната жалба станала причина за започване на настоящето производство.

По повод на същата следва да се посочи, че според чл. 64, ал. 2 от ГПК страна, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В ал. 3 на този член е предвидено, че молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му, както и че не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие.

В случая искането за възстановяване е материализирано в подадената в срок частна жалба против разпореждането за връщане на молбата за отмяна.

Това сочи, че същото е подадено в срок. С него се иска възстановяване на определения от съда срок за внасяне на ДТ. Този срок с оглед съдържанието на чл. 63 от ГПК подлежи на удължаване. В случая е бил и удължаван, което води до извод, че с оглед чл. 64, ал. 3 изр. 2 ГПК възстановяване на същия не следва да се допуска.

Тук за пълнота е нужно да се спомене, че по делото не са ангажирани и доказателства, че молителката не е имала физическа възможност да подаде ново искане за удължаване или да внесе ДТ поради отсъствие от страната. От друга страна следва да се има предвид, че дори това да е било така същата е имал пълномощник, който е могъл да отправи искането.

Това прави молбата за възстановяване на срока неоснователна. Такъв е и извода на ПзОС, поради което определението му следва да се потвърди.

Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 80/2024 г. по описа на 3

Пазарджишкия окръжен съд определение, рeг. № 182 от 22.05.2026 г., с което по повод материализирано искане по чл. 65 от ГПКПКГПК в подадена от В.Е.П., ЕГН ********** в качеството й на ЕТ с фирма „Т.-В.П.“ гр. Пазарджик частна жалба от 12.02.2025 г. против разпореждане № 79 от 31.01.2025 г. за връщане на молба за отмяна на постановеното по делото неприсъствено решение е отказано възстановяване на пропуснатия срок за заплащане на дължимата ДТ за молбата.

Определението не подлежи на обжалване пред ВКС с оглед чл. 274, ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4