Решение № 84 от 21.12.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. гр. Добрич, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. П. Монев

Членове:

Калина Т. Димитрова

Атанас М. Каменски при участието на секретаря Цонка Г. Радичкова като разгледа докладваното от Калина Т. Димитрова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20223200600087 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.313 и сл. от НПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от адв.Д. Г. от АК – С, в качеството му на повереник на П. Н. Х., срещу Присъда № 2 от 02.02.2022г., постановена по н.ч.х.д. № 332/2021г. по описа на ДРС, с която подс.К. Т. К. била призната за невинна в това, че в периода от 04.10.2020г. до 20.10.2020г. в с.***, общ.С, в качеството си на длъжностно лице – кметски наместник на с.***, при и по повод изпълнение на службата и функциите си, разгласила позорни обстоятелства за П. Н. Х., твърдейки, че същият „използвайки боя под налягане, тип „спрей“ е нашарил сградата на кметството с християнски кръстове, черни на цвят“, като клеветата е нанесена публично, поради което и на осн. чл.304 от НПК я оправдал по повдигнатото обвинение по чл.148 ал.2 предл.1-во вр. ал.1 т.1, т.2 предл.2-ро и т.4 вр. чл.147 ал.1 предл.1-во от НК.

Отхвърлен бил предявения от частния тъжител П. Н. Х. срещу подс.К. Т. К. граждански иск за сумата от *** лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 11.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

П. Н. Х., бил осъден да заплати на подс.К. Т. К., сторените от същата разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на *** лева, както и да заплати 1 по сметка на РС – Д разноските по делото в размер на *** лв.

Недоволен от така постановената присъда останал частния тъжител П. Н. Х., които я обжалва чрез повереника си. В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. По същество, с жалбата се оспорват фактическите изводи на съда относно деянието на подсъдимата, както и правните изводи на съда, относно съставомерността на деянието. Отправеното искане е, присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова, осъдителна присъда, като бъде наложено наказание по преценка на съда. Подсъдимата да бъде осъдена да заплати на тъжителя обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законовата лихва, както и сторените от него разноски пред двете инстанции. Алтернативно се иска, връщане на делото на прокурора за ново разглеждане ?!?

По делото са постъпили и писмени възражения от К. Т. К., чрез нейния процесуален представител. Навеждат се доводи, че присъдата е правилна и законосъобразна, като ДРС правилно е преценил всички събрани доказателства, на база на които е установена фактическа обстановка, съгласно която правилно е приложен материалния закони и подсъдимата оправдана. Иска се присъдата да бъде потвърдена, както и да бъдат присъдени сторените от нея разноски, съгласно приложения договор за правна помощ.

В проведеното пред Въззивната инстанция публично съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. По делото е подадена молба от ч. обвинител, чрез повереника му рег. вх. № 5518 от 20.10.2022г., с която се иска да бъде даден ход на делото, поради редовното му уведомяване за него. Поддържа изцяло доводите и исканията така, както са направени с представена по делото жалба и допълнението към нея, като се иска присъдата да бъде отменена и постановена нова осъдителна присъда, поради превратно тълкуване на доказателствата.

Подсъдимата се явява лично и с процесуален представител, който навежда доводи, че е проведено пълно и всеобхватно съдебно следствие, с много на брой заседания, в резултат на които правилно е установена фактическата обстановка. Счита присъдата за правилна и законосъобразна и моли за нейното потвърждение.

В последната си дума подсъдимата К. Т. К. моли присъдата да бъде потвърдена.

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

Добричкият окръжен съд, като прецени наведените в жалбата доводи, взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, мотивите на атакувания съдебен акт и след цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно разпоредбите на чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното:

Първоначално делото е образувано пред Районен съд – С по реда на чл.81 от НПК, въз основа на тъжба от П. Н. Х. против К. Т. К. за извършено от нея деяние по чл.148 ал.2 вр. с ал.1 т.1, 2 и 4 и сл. от НК. Впоследствие, всички съдии от състава на съда са се отвели от разглеждане на делото, същото е било прекратено и изпратено на ВКС, за 2 определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа спора. С Определение № 35 от 10.03.2021г. по н.ч.д. № 193/2021г., ВКС на осн. чл.43 т.3 от НПК е определил делото да бъде разгледано от РС – Д.

С тъжбата, спрямо подс.К. Т. К. било повдигнато обвинение за това, че: В периода от 11.09.2020г. до 20.10.2020г. в гр.С и в с.***, общ.С, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – кметски наместник на с.***, при и по повод изпълнение на службата и функциите си, подс.К. К. извършила следните деяния:

На 11.09.20**г. в гр.С с жалба до Председателя на Комисията по защита от дискриминация с вх. № *** от 11.09.20**г., разгласила позорни обстоятелства за П. Н.

Х., ЕГН - **********, изразяващи се в твърдения, че П. Н. Х. е „упражнявал спрямо нея системен тормоз; че ежедневно е злословил против нея; обиждал я е и я клеветил, че не е била родена в с.***; набедявал я е пред жителите на селото, че е престъпница, защото тя и семейството й притежавали имущество; изтъквал клеветнически твърдения относно партийната й принадлежност и политическите й пристрастия“ и

В периода от 04.10.2020г. до 20.10.2020г. в с.***, общ.С, разгласила позорни обстоятелства за П. Н. Х., твърдейки, че П. Н. Х. „използвайки боя под налягане, тип „спрей“, е нашарил сградата на кметството с християнски кръстове, черни на цвят“, като клеветата е нанесена публично.

В изпълнение на процесуалното си задължение да даде правна квалификация на визираното в тъжбата престъпно деяние, Районен съд - Д е квалифицирал описаните деяния като такива по чл.148 ал.2 предл.1-во вр. ал.1 т.1, т. 2 и т. 4 вр. чл.147 ал.1 пр.1-во вр. чл.26 ал.1 от НК, като е намерил, че тъжбата отговаря на изискванията на чл.81 от НПК и е дал ход на производството.

За съвместно разглеждане в наказателния процес бил приет предявения от частния тъжител П. Н. Х. срещу подс.К. Т. К. граждански иск за обезщетение на претърпените от деянието неимуществени вреди в размер на *** /***/ лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 11.09.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изявлението на частния тъжител и неговия повереник, че оттеглят тъжбата по пункт 1 досежно повдигнатото обвинение за това, че на 11.09.20**г. в гр.С, с жалба до Председателя на Комисията по защита от дискриминация с вх. № *** от 11.09.20**г., разгласила позорни обстоятелства за П. Н. Х., изразяващи се в твърдения, че П. Н. Х. е „упражнявал спрямо нея системен тормоз; че ежедневно е злословил против нея; обиждал я е и я клеветил, че не е била родена в с.***; набедявал я е пред жителите на селото, че е престъпница, защото тя и семейството й притежавали имущество; изтъквал клеветнически твърдения относно партийната й принадлежност и политическите й пристрастия“, първоинстанционният съд с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 10.06.2021г., на осн. чл.250 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.5 т.4 от НПК е прекратил наказателното производство по н.ч.х.д. № 332/2021г. по описа на ДРС, в тази му част.

3

Първоинстанционният съд е събрал и проверил всички необходими доказателства така, както се изисква от чл.16 от НПК, като от фактическа и правна страна ДРС е приел за установено следното:

Подсъдимата изпълнявала длъжността „кметски наместник на с.***“, общ.С, считано от 03.12.2019г., видно от трудов договор № *** от 02.12.20**г., сключен между Община С, представлявана от нейния кмет * Ю.Н.Н. и подсъдимата К. К..

На 04.10.20**г. сградата на кметството в с.*** осъмнала с изрисувани черни на цвят християнски кръстове, което възмутило жителите на селото. След като видяла изрисуваните кръстове, подс.К. Т. К. отишла до дома на И.С.И, който към съответния момент изпълнявал длъжността „***“, за да го уведоми за случилото се и да поиска от него съдействие на сградата на кметството да бъдат монтирани охранителни камери.

За изрисуваните черни християнски кръстове подсъдимата подала сигнал и на Единния европейски номер за спешни повиквания 112, като обаждането й било прието в 10:50ч. на 04.10.20**г. в РЦ 112 Р. На същата дата – 04.10.20**г., по повод изрисуваните по сградата на кметството кръстове подс.К. К. изготвила и писмен сигнал до Началника на РУ С, който бил заведен с вх. № УРИ *** от 05.10.20**г. по описа на РУ при ОД на МВР С. С постановление на РП – С от 21.10.20**г. било образувано досъдебно производство № *** ЗМ 559/ 2020г. по описа на РУ на МВР – С за престъпление по чл.216 ал.1 от НК, което впоследствие, на осн. чл.244 ал.1 т.2 от НПК било спряно поради неразкриване на извършителя.

Въззивната инстанция намира така описаната фактическа обстановка за безспорно установена въз основа на събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства.

Тежестта на доказване при дела, образувани по тъжба на пострадалия, пада върху частния тъжител, поради което П. Н. Х. ангажирал гласни доказателства - показанията на свидетелите И.С.И и Р.П.Н., както и копие от трудов договор № *** от 02.12.20**г., сключен между Община С, представлявана от * Ю.Н.Н и К. Т. К., сигнал от К. Т. К. до Началника на РУ С с вх. № УРИ *** – *** от 05.10.20**г., постановление за образуване на досъдебно производство от 21.10.20**г. на РП – С, постановление от 12.11.2088г. на РП - С за спиране на досъдебно производство № *** ЗМ 559/2020г.

Подс.К. Т. К. също ангажирала гласни доказателства – показанията на свидетелите Р. Д.

Р, Д. Р. Н, И. А. К., Н. П. Н и К. С. С..

Правилно и обосновано районният съд е приел, че са се формирали две условни групи доказателства, съответно потвърждаващи и опровергаващи обвинението, както следва: В съдебно заседание пред първата инстанция свидетелят на частното обвинение И.

С. И. заявил, че по повод изрисуваните черни кръстове подсъдимата е казала „Аз знам кой го е направил. Това е П. Х..“ Според втория свидетел на частното обвинение Р. П. Н. обаче, всички в селото говорели, че П. Х. е нарисувал кръстовете, като същият отрича да е чувал подсъдимата да казва, че П. Х. го е направил.

4

След извършения анализ на доказателствата, Районен съд - Д правилно и обосновано е достигнал до извода, че показанията на свидетеля И. С. И. са противоречиви и не кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, тъй като твърденията на този свидетел са разнопосочни по отношение на основни обстоятелства от фактическата обстановка. Така например, в съдебно заседание на 10.06.2021г. пред първата съдебна инстанция св.И. С. И. е заявил, че още на процесната дата - 04.10.2020г., се е свързал по телефона с тъжителя П. Х. и го уведомил за клеветническите твърдения, отправени към него от подсъдимата. В друго съдебно заседание – проведено на 05.11.2021г. свидетелят заявил, че не в самия ден, а по-късно предал информацията на тъжителя.

Това констатирано от районният съд противоречие, основателно е довело до дискредитиране на свидетелските показания на И. С. И и в останалата им част като тенденциозни и поставени в услуга на обвинителната теза на тъжителя, поради близки приятелски отношения с него.

Що се касае до показанията на останалите свидетели – Р. Д. Р., Д. Р.Н.а, И. А. К., Н. П. Н. и К. С. С. – то нито един от тях не потвърждава да е чул, подсъдимата да изказва мнение, че изрисуваните кръстове са дело на тъжителя П. Х.. Показанията на тези свидетели са безпротиворечиви, еднопосочни и взаимнодопълващи се и поради това, правилно са изцяло кредитирани от първата инстанция, като са и подробно анализирани в мотивите към присъдата.