Определение № 652 от 01.12.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 652 гр. Враца, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно гражданско дело № 20251400500532 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във връзка с чл. 413, ал.2 ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 7247/20.11.2025 г. от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Пловдив, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул. "***" ***, представлявано от управителя Ю. Р. К., чрез пълномощника ст.юрисконсулт Х. Х. срещу Определение № 1109/19.11.2025 г. , постановено по ч.гр.д.№ 1654/2025г. по описа на РС-Козлодуй, с искане то да бъде отменено изцяло.

В жалбата се сочи, че заявителят е поискал да бъде издадена заповед за изпълнение срещу наследниците на Ф. Ю. К. в качеството й на потребител на предоставенит е от дружеството услуги, но не разполага с възможността служебно да конституира нейните наследници. Заявителят се позовава на действието на т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, като твърди, че в този случай заповедният съд е бил длъжен да остави без движение заявлението и да му предостави срок за конституиране на наследниците на длъжника. Твърди, че след като не е процедирал по този начин и не е съобразил изложеното в т.5 от заявлението, първостепенният съд е постановил един неправилен акт, поради което с е моли той да бъде отменен и да бъде задължен РС Козлодуй да продължи действията по ч.гр.дело № 1654/25 г. по описа на РС - Козлодуй.

Съдът, като се запозна с доказателствата по ч.гр.д. № 1654/25 г. по описа на РСКозлодуй и взе предвид изложеното в жалбата, установи следното:

Атакуваният съдебен акт е връчен на жалбоподателя на 20.11.2025 г., видно от отчет за доставено съобщение чрез ЕПЕП, а частната жалба вх. № 7247 е подадена с ъ щ о на 20.11.2025 г. Подадена е от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, по смисъла на чл. 274, ал.2 вр. чл. 413, ал.2 ГПК, в предвидения в закона срок, 1 поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.

„Водоснабдяване и канализация" ЕООД-Пловдив ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.“***“ ***, представлявано от управителя Ю. Р. К., чрез пълномощника ст.юрисконсулт Х. Х. е подал заявление вх.№ 6738/06.11.2025г. за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ф. Ю. К.,с ЕГН ********** и с настоящ адрес ***, което електронно е разпределено на РС –Козлодуй, в който съд е образувано ч. гр. дело под № 1654/2025 г.

В заявлението се претендира дължимост на сумата 778,99 лв. главница за периода от 02.11.201 5 г. до 08.10.2025 г., за консумирана, но незаплатена питейна и отведна канална вода за обект, находящ се гр. ***, ул. "*** ***" ***, мораторна лихва в размер на 90,38 лв . за периода от 29.02.2016 г. до 30.09.2025 г, както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в РС - 06.11.2025 г., до окончателно изплащане на задължението.

Посочено е, че паричното вземане представлява задължение по сключен договор за предоставяне на комунални услуги и ОУ на „Водоснабдяване и канализация" ЕООДПловдив.

Посочена е банкова сметка в т. 4.1 от заявлението.

В т.5 от заявлението се излага допълнителна информация, че длъжникът е починал и заявлението е насочено срещу наследниците на Ф. Ю. К., като следва да се приложи т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което се иска издаване заповед за парично изпълнение и изпълнител лист срещу неговите наследници.

Към заявлението са приложени като прикачени файлове: справка за неплатени задължения, ОУ на „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Пловдив, документ за внесена ДТ и пълномощно.

Първоначално РС - Козлодуй е издал исканата заповед за изпълнение - Заповед рег.№ 1083/06.11.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с което е уважил изцяло искането на заявителя, като е разпоредил описаните в заявлението суми да бъдат заплатени от Ф. Ю. К., ЕГН **********, като длъжник.

Впоследствие - на 19.11.2025 г., заповедният съдът е извършил служебна справка в НБД "Население", при която е установил, че длъжникът Ф. Ю. К., Е Г Н **********, е починала на *** г., т. е. преди подаване на заявлението.

При тези данни Козлодуйският районен съд е постановил обжалвания в настоящото производство съдебен акт - Определение № 1109/19.11.2025 г., с което е обезсилил издадената Заповед рег.№ 1083/06.11.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и е прекратил производството по ч.гр.дело № 1654/2025 г. по свой опис.

Като мотиви за отказа съдът е изтъкнал, че заявлението е подадено срещу физическо лице - длъжник, което към момента на подаване на това заявление не може да бъде субект на процесуални правоотношения, съответно не е възможно и приемство в процеса по чл.227 от ГПК чрез конституиране на наследниците, тъй като процесуално правоотношение с наследодателя въобще не е възникнало.

2

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на въззивен контрол е определението на заповедния съд, с което е обезсилена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена срещу починало лице и е прекратено производството по делото, поради липсата на надлежна страна в процеса.

Постановеното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Въззивният съд намира определението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.

Съгласно чл.410, ал.1, т.1 ГПК, кредиторът може да поиска издаване на заповед за изпълнение, като по силата на чл.410, ал.2 ГПК предметното съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 ГПК. Следователно, предявеното със заявлението парично вземане трябва да бъде очертано с всички правно индивидуализиращи белези - страни, предмет (основание, период, вид) и размер, т.е по отношение на процесното вземане заявлението трябва да отговаря на изискванията за редовност на исковата молба.

Този извод се извлича и от правната норма, регламентирана в чл. 415, ал.1 ГПК, която предписва, че след подаване на възражението срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 414, ал.1 ГПК, заявителят може да подаде иск относно вземането си.

В случая безспорно се установява както от твърденията на заявителя, така и от служебно извършената справка в НБДН, че Ф. Ю. К., с ЕГН ********** е починала на *** г., т.е. много преди датата 06.11.2025 г., когато е подадено настоящето заявление.

Законосъобразно е разбирането на районния съд, че е недопустимо провеждането на заповедно производство при първоначална липса на правен субект, какъвто е разглежданият случай, в който смъртта на длъжника Ф. Ю. К. (починала на *** г.) предхожда заявлението на кредитора „Водоснабдяване и канализация" ЕООД- Пловдив (06.11.2025г.) за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Доколкото процесуалната правоспособност - способността на дадено лице да бъде субект на процесуално правоотношение, съответства на понятието правоспособност в гражданското право - възможността последното да бъде носител на права и задължения съществува за ФЛ само в границите на неговия живот - от момента на раждане до физическата смърт, то отсъствието на физически съществуващ към момента на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК длъжник - ФЛ, изключва валидното възникване на процесуално правоотношение и настъпване на целените от кредитора правни последици.

От своя страна, отсъствието на валидно възникнало процесуално правоотношение между страните изключва и наличието на възможност за процесуално правоприемство на наследниците на починалия длъжник, което РС - Козлодуй правилно е съобразил при прилагане на процесуалния закон - чл.414 и сл. ГПК, във вр. с чл.410 ГПК.

Обстоятелството, че процесуалната правоспособност е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, означава, че в служебните задължения на съда се включва задължението сам да следи за наличието й във всяко положение на делото.

Процесуалната правоспособност законът свързва с правоспособността по 3 материалното право - чл.27 от ГПК, а приемството в процеса се осъществява при смърт на физическото лице, конституирано като страна в производството – чл.227 от ГПК. В този смисъл, предпоставка за надлежното упражняване на процесуалните права е съществуването на правоспособност на страните към момента на сезиране на съда. Липсата на валидно възникнало процесуално правоотношение представлява процесуална пречка за участие в производството на правоприемниците на починало лице.

Конституирането на неправоспособна страна не подлежи на поправка по реда на чл.101 от ГПК, а правоприемство не би могло да настъпи по правилото на чл.227 от ГПК.

В разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК, в отклонение от принципната забрана по чл.246 от ГПК за отмяна или изменение на решението от постановилия го съд, в заповедното производство е допустимо обезсилването на издадена заповед за изпълнение. За влизането в сила на заповедта за изпълнение е създаден специален ред в нормата на чл.416 от ГПК – ако длъжникът не е подал възражение или подаденото възражение е оттеглено. Развитието на заповедното производство е поставено в зависимост от процесуалното поведение на длъжника и на заявителя – при оспорване на заповедта и непредявяване на иск по чл.415, ал.2 - заповедта се обезсилва, а в хипотезата по чл.416 от ГПК - въз основа на заповедта се издава изпълнителен лист.

При първоначална липса на процесуалноправоспособен длъжник заповедното производство в частта по оспорване на вземането, респ. по издаването на изпълнителен лист не би могло да продължи, поради което заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена от съда, който е постановил издаването й.

Не могат да бъдат споделени изложените в частната жалба доводи, че районният съд е следвало да даде възможност и указания на заявителя за отстраняване на нередовности в заявлението, тъй като формално заявлението отговаря на всички изисквания на чл.410 ГПК, респективно на тези по чл.127,ал.1 ГПК, в частност - на чл.127,ал.1, т.2 ГПК - посочен е длъжник и това е Ф. Ю. К., починала на *** г.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя за приложението на т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в заповедното производство.

Следва да се отбележи, че предвид т.1 и т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да са изяснени наследниците по закон на починалия длъжник още в т.2 при подаване на самото заявление, а не след подаването му, предвид императивните разпоредби на чл. 410, ал.2 във вр. с чл. 127, ал.1, т.3 от ГПК и във връзка с актуалната редакция на чл.411, ал.1, т.1 от ГПК. Снабдяването на заявителя с официален документ, каквото е удостоверението за наследници на вече починалия длъжник в рамките на заповедното производство по своята същност представлява събиране на доказателства по реда на чл.207 и чл.208, ал.1, пр.2 от ГПК, каквато възможност също не е предвидена в особените правила на Глава Тридесет и седма от ГПК.

Особеностите на "Заповедното производство" изключват приложение нормите по общия исков ред и в частност тези по чл. 227 и чл. 229 от ГПК, в случай като настоящия.

Страните по заповедното производство са посочени в заявлението на заявителя.

Недопустимо е предвид едностранния и строго формален характер на производството 4 по чл. 410 ГПК длъжникът по това заявление да бъде заместван от неговите наследнициправоприемници и то в хипотезата, когато длъжникът е починал преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, т.е. преди възникване на процесуалното правоотношение.

В случая в самото заявление заявителят признава, че длъжникът е бил починал още преди подаването на заявлението и знае, че следва да се обърне срещу наследниците - той сам трябва да установи и индивидуализира наследниците, а не да прехвърля това задължение на съда. ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС изрично изключва възможността съдът да конституира наследници служебно в заповедното производство.