Решение № 5281 от 01.12.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 3880/2024
- Вид
- Решение № 5281
- Подписан
- 01.12.2025
- В сила
- 03.07.2026
- Състав
- Диляна Василева Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 171, ал. 1 т. 1 б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.72, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.72, ал.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2 ал. 1 т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- член 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- член 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 212, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.64, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5281 гр. Пловдив, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20245330103880 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ предявен от В. Х. Т., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № **, ет. *, ап. * против Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, представлявана от **** ****, за осъждане на ответника да заплати сумата от 10000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за престъпление по чл. **** от НК по досъд. пр. № ***/**** г. по описа на**** при ОДМВР-Пловдив и пр.пр. № ****/**** г. по описа на РП-П., ведно с дължимата лихва от датата на образуване на наказателното производство — 08.05.2023 година и сумата от 564, 27 /петстотин шестдесет и четири лева и двадесет и седем ст./ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени такси за извършени медицински изследвания по повод незаконно воденото наказателно преследване, ведно с дължимата лихва от датата на образуване на наказателното производство - 08.05.2023 година до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че на дата ***** година около **** часа в град П. на улица „Д.“, в близост до № ** докато управлявала личния си автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“ с per. № **** след подаден звуков и светлинен сигнал била спряна за рутинна проверка от двама полицейски служители при ** РУ при ОДМВР - П.. В хода на проверката била запитана от *** дали е употребила алкохол или наркотични вещества, а тя от своя страна пояснила, че от известно време получава *** **** и по лекарско предписание приема медикамента „К.“ и други лекарства, предписани й от ****. Във връзка с казаното от нея 1
**** **** докладвали на ОДЧ при РУ при ОДМВР град П. и я отвели с техния автомобил в сградата на ** РУ при ОДМВР град П., където била извършена проба за алкохол с техническо средство „******“, като чрез него била отчетена отрицателна проба за наличието па алкохол. Посочва, че впоследствие била извършена проба с техническо средство ,****“ с фабричен № *** и тестова касета ******, която отчела наличието на положителна проба за „****“. Тази констатация била отразена в АУАН № ***/****, съставен по повод положителната проба за наличието на **** вещество и и било иззето свидетелството за управление на МПС № ****, заедно с контролен талон № ****, СРМПС №****, както и 2 броя регистрационни табели на личния й автомобил. Твърди, че впоследствие по нейно искане **** **** издали талон за медицинско изследване с № **** и осем броя стикери, като я откарали за кръвна проба в УМБАЛ „****“ в град П., където ищцата дала проба от ** и **** за химичен анализ. След като дала пробите си за анализ, била задържана за срок от 24 часа в арестно помещение на ОДМВР град П., докато изчаквала пробите за **** и ****. Въз основа на всичко казано по-горе, спрямо ищцата било образувано наказателно производство по ДП № ***/**** година по описа на ** РУ при ОД на МВР град П., започната по реда на член 212, ал. 2 от НПК за престъпление по член 343б, ал. 3 от НК, извършено на дата **** година в град П.. Твърди, че в хода на разследването била изготвена Химико - Токсилогична експертиза № **/**** година на Медицинския институт на МВР град С., като в заключението на същата било отразено, че след извършените изследвания на предоставените от ищцата проби за *** и *** не било доказано наличието на „**** и/или ***, както и други вещества под контрол, включени в списъците — приложения към член 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП. Сочи, че по този начин, по безспорен начин се доказвало, че на дата **** година в гр. П. ищцата не е извършила престъпление по член **** от NК. Твърди, че на посочената дата управлявала личния си автомобил мярка „Ф.“, модел „Т.“ с peг. N°****, но не и под въздействието и след употреба па алкохол, наркотични вещества и/или техните аналози. В гази връзка с Постановление от дата **** година образуваното срещу ищцата наказателно производство, а именно ДП № ***/**** година по описа на ** РУ при ОДМВР гр. П. и пр.пр. № ****/*** година по описа на РП — П. било прекратено. Сочи, че въпреки прекратеното производство, водено повече от половин година, поради неоснователно упражнената спрямо ищцата принуда, като лице уличено за извършването на престъпление по чл.*** от НК и всички извършени спрямо нея действия, като - задържането й във връзка с наказателното производство и наложените й принудителни административни мерки изпитала ограничения в личната си сфера и неприкосновеност, накърнена била честта и достойнството й. В рамките на образуваното срещу нея наказателно производство изпитвала негативни психо-емоционални преживявания - чувство на ***, ***, **** и ****, **** и загуба на доверие в институциите. Увеличил се и приемът на изписаните й от **** медикаменти свързани с влошеното й емоционално състояние, предхождащо събитията, свързани с образуваното спрямо нея наказателно производство. Твърди, че като ***, отглеждаща сама ******* била подложена на ежедневни упреци, за това какъв пример дава на детето си с подобни действия, което рефлектирало върху поведението на **** й спрямо 2 нея. На следващо място претенцията й за заплащането на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 564,27 лева се изразявала в това, че по повод на образуваното спрямо нея наказателно производство и извършените в хода на процесуално следствени действия и по-конкретно химико - токсилогочина експертиза следвало да заплати такса в размер на 521,77 лева за извършването на тази експертиза, която ищцата с лични средства заплатила. Остатъкът от 42,50 лева били заплатени по повод медицинското изследване с № **** за кръвна проба в УМБАЛ „***“ в град П.. Посочва, че правният интерес от предявяването на настоящите искове се свежда до това, че било образувано наказателно производство по чл. ***** от НК по реда на чл. 212, ал. 3 от НПК и били предприети мерки на принуда - задържане за срок от 24 часа, както и налагане на две принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на спора за отговорността по чл. 171, ал. 1 т. 1 б. "б" от ЗДвП.
Наказателното производство е приключило с прекратяване поради липса на доказателства за извършено престъпление, без да и бъде повдигнато обвинение, по упражнената спрямо нея принуда, макар и от органите на МВР, било във връзка с образуваното наказателно производство и поради нейната неоснователност, произтичаща от прекратяването на наказателното производство поради липса на доказателства за извършено престъпление, следвало да се приеме, че се касае за хипотеза на незаконно обвинение, т. к. административният орган е бил обвързан от закона да приложи принудителните административни мерки, а не действал свое усмотрение при условията на оперативна самостоятелност. С оглед гореизложеното моли иска да бъде уважен.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответната Прокуратура е постъпил отговор на исковата молба, като се изразява становище за нейната неоснователност.
Изтъква, че спрямо Т. не било постановено задържане от **** до 72 часа по реда на чл.64, ал.2 от НПК, респективно в това производство ищцата не е имала качеството на **** по смисъла на чл. ** от НПК, като в тази връзка счита искът в тази му част е неоснователен, поради липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника - Прокуратура на Република България /ПРБ/. Видно било, че друг правен субект, различен от ПРБ, бил отговорен за законосъобразността на предприетото задържане и съответствието му с чл.5, § 1 - 4 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Посочва, че от наличните писмени доказателства се установява, че ищцата била задържана за срок от 24 часа от полицейски орган със заповед, по силата на правомощията предоставени на последния по чл.72, ал. 1 от ЗМВР. Посочва, че съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР задържаното лице имало право да обжалва пред съда законността на задържането, като съдът се произнася по жалбата незабавно. Това не било сторено от Т., т.е същата не се е възползвала от правото си да инициира съдебен контрол върху законосъобразността на действията на съответния орган на МВР. Следователно, отговорността на ангажирана за извършени действия от полицейските органи по отнемане на СУМПС и свалянето на регистрационните табели на управляваното от ищцата на процесната дата превозно средство. Твърди, че 3 наличието на действително търпени вреди било елемент от фактическия състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ, а ищцата не е ангажирала доказателства за претърпени морални вреди, пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство, в което тя не е имала процесуално качество на обвиняем. Относно посоченото от ищеца, че в резултат на воденото досъдебно производство за нея настъпили отрицателни последици в емоционален и социален план, но не е представила доказателства нито за твърдените вреди, нито за съществуващата пряка причинно - следствена връзка между тях и дейността на Прокуратурата на Република България. В тази връзка сочи, че в настоящото производство изцяло в тежест на ищеца било да докаже направените от него в исковата молба твърдения.
Счита същите за неоснователни, недоказани и предназначени да обслужат единствено формалните изисквания за редовност на исковата молба. Оспорва изцяло исковата претенция за неимуществени вреди - както по основание, така и по размер. В случай, че съдът не възприеме изложените по-горе съображения за липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника - Прокуратурата на Република България, при условията на алтернативност, счита исковата претенция за неимуществени вреди за недоказана и оспорвам същата. Независимо от обективния характер на отговорността по ЗОДОВ, счита, че в тежест на ищеца е да докаже кумулативното наличие на предпоставките по чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, а именно твърдените вреди, техния размер и връзката им в случая с воденото ДП №***/**** г. по описа на ** РУ при ОД на МВР - П., пр.пр. ****/**** г. по описа на РП - П..
Твърди, че не са представени доказателства за претендираните вреди, както и за съществуващата пряка причинна връзка между тях и дейността на прокуратурата.
Алтернативно оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер. Претенцията от 10000 лв. не съответствала на твърдените вреди, както с разпоредбата на чл.52 от ЗДД, така и с установената съдебна практика по аналогични дела /вкл. и тази на ЕСПЧ/ и обществено икономическите условия в страната /икономическия стандарт в Република България/.
Същата е силно завишена. Посочва, че ищецът не е бил привлечен в качеството на **** и не му е била определяна мярка за неотклонение или друга такава за процесуална принуда. Няма данни да са били извършвани други интензивни действия по разследването с негово участие, освен описаните първоначални такива. Сочи, че относно претенцията за имуществени вреди в размер на 564,27лв., представляващи разноски за заплатени медицински изследвания, които ищцата твърди да са свързани с процесното наказателно производство, счита същата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Твърди, че направените разходи за медицински изследвания по инициатива на ищцата нямали отношение към дейността по разкриване, доказване и законното решаване на процесното дело. Такъв тип разноски по смисъла на НПК били за сметка на ръководно- решаващия орган в съответната фаза на производството. Проявената самоинициатива на ищцата нямала доказателствена стойност.
Счита, че търсенето на обезвреда при липса на неправомерно поведение от страна на държавен орган се явява неоснователно, а претенцията в този смисъл да бъде отхвърлена. С оглед неоснователността на основната претенция, счита за неоснователна и акцесорната претенция за мораторна лихва, натрупана в претендирания период от датата на образуване на ДП №***/**** г. по описа на ** РУ при ОД на МВР - П., пр.пр. ****/**** г. по описа на 4