Решение № 870 от 22.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 870 гр. Русе, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Й.ов при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Й.ов Административно наказателно дело № 20234520201089 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Р. П., депозирана против наказателно постановление № 22-0457-000423/16.12.2022г. на Началник РУ Ветово при ОДМВР - Русе, с което на жалбоподателя, са наложени следните административни наказания: по т. 1 от наказателното постановление, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 20,00 лева, за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и по т. 2 от наказателното постановление, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено в разрез с основни разпоредби на ЗАНН и се моли за неговата отмяна. Ангажират се твърдения, че административнонаказателната преписка страда от пороци и са налице допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа депозираната 1 жалба. В хода и по реда на съдебните прения релевира доводи, че свидетелят Р. П. Т., която е посочена като свидетел по акта, не е присъствала при съставянето на АУАН. Оспорва се извършеното нарушение от страна на жалбоподателя. Развиват се съображения, че кабелът не е бил поставен в съответствие с изискванията на чл. 15, ал. 1, т. 2 от Наредба за правилата и нормите за проектиране, разполагане и демонтаж на електронни съобщителни мрежи, която е приета с Постановление № 286 от 18.11.2018г. на МС. На следващо място се оспорва, че именно жалбоподателят е бил извършител на нарушението, за което е санкциониран.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Релевират се доводи, за неоснователност на твърденията, касаещи допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и недоказаност на нарушението.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

СЪДЪТ‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН бл. № 094934/16.09.2022г. против жалбоподателя, за това, че на 12.07.2022г., в 19,05 часа, в град Ветово, ул. „Иван Вазов“, като водач на състав от ППС, влекач Скания Р 164, с рег. № ****, с прикачено полуремарке Кроне СД с рег. № ****** и двете собственост на „Р. Транс“ ЕООД е извършил следните нарушения: 1. При движение по посочената улица, закача и скъсва главен оптичен кабел собственост на „Делта“ ООД, 2 вследствие на което причинява ПТП с имуществени вреди; 2. Като водач на ППС, който е участник в ПТП с имуществени вреди не е изпълнил задължението си да окаже съдействие за установяване на вредите от него.

Въз основа на така приетите за осъществили се факти, актосъставителят е субсумирал същите като нарушения по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

Жалбоподателят е подписал АУАН, с отразяване, че има възражения и ще депозира писмени такива.

Такива не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание на всяко едно от деянията, идентични с тези съдържащи се в АУАН и правна квалификация по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, като на жалбоподателя, са наложени административни наказания, както следва: по т. 1 от НП, на основание чл. 185 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20,00 лева, за нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и по т. 2, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства – показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител – Г. Н. П. и свидетелите Р. П. Т. и Й. С. С., както и писмените и веществени доказателства и доказателствени средства – АУАН бл. № 094934/16.09.2022г., Докладна записка, Справка относно извършена проверка, сигнал, 2 бр. снимки, писмо за предоставяне на видеозапис, протокол относно преглеждане на запис, справка за собственост на ППС, справка за актуално състояние, сведение от П. Р. П., протокол за ПТП и Заповед относно определяне на служби за контрол по ЗДвП, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН и видеозапис, предявен по реда на чл. 284 ЗАНН.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага, да бъдат излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът 3 кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като всички приобщени в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват същата.

От приобщения по протокол относно преглеждане на запис на CD (на файл с видеозапис) (лист 22 от делото) от изградена система за видеонаблюдение на Община Ветово, от камери които са разположени на кръстовището на ул. „Иван Вазов“ и ул. „Съединение“ за времето от 19,00 часа до 19,10 часа на 12.07.2022г., който видеозапис е предявен в съдебно заседание на страните по реда на чл. 284 НПК, безспорно се установява, че в 19:05:50 часа, посоченото в АУАН и НП ППС при движението си по ул.

„Иван Вазов“ закача и скъсва кабел, който преминава над ул. „Иван Вазов“ в град Ветово. Приобщените по делото гласни и писмени доказателства, напълно кореспондират с представения видеозапис и не е налице противоречие между доказателствената съвкупност по делото.

Именно жалбоподателят е управител и представляващ на дружеството собственик на пътното превозно средство и същият не е представил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която да посочи лицето, което е управлявало същото на процесната дата и час, а е депозирал сведения, в което изрично посочва, че е видял, че с пътното превозно средство с посочените в АУАН и НП регистрационни номера, на 12.07.2022г., около 19,00 часа е закачил един кабел, но вече е било късно и е продължил движението си.

Съдът намира за установено и доказано от всички доказателства по делото, че след настъпилото ПТП, жалбоподателят е напуснал мястото на същото, което е наложило впоследствие същият да бъде установен от органите на полицията.

В резултат на извършената оценка на събраните в хода на производството доказателствени източници, съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства не само не е опровергана доказателствената сила, която законодателят е придал на съставения АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а напротив безспорно са установени и доказани съдържащите се в същия фактически констатации.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка се налагат следните правни изводи.

4

АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение, датата, мястото, часът и начина на извършване на всяко едно от двете нарушения. Всяко едно от нарушенията е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на всяко едно от нарушенията, за които е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.

Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, касаещи допуснати съществени нарушения в хода на протеклото административнонаказателно производство.

АУАН е съставен в срока по чл. 34, ал. 1, б. „в“ ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

5

Видно от материалите по административнонаказателната преписка, АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, каквато възможност предвижда разпоредбата на чл. 43, ал. 4 ЗАНН, като след съставянето му, същият е изпратен на за връчване и е бил връчен на жалбоподателя на 15.11.2022г., което обстоятелство, същият е удостоверил с подписа си. При връчване на АУАН на жалбоподателят, същият е отразил, че има възражения и ще представи писмени такива, което обосновава извод, че не е нерушено правото му на защита в този етап на производството, тъй като още от този момент нарушителят е имал възможност да бъде запознат с приетите за осъществили се факти, правната им квалификация и да организира защитата си в пълен обем, както по фактите, така и по правото, след като се е запознал със съдържанието на съставения АУАН.

Без опора в материалите по делото са твърденията на процесуалния представител на жалбоподателя, че свидетелката Р. П. Т. не е присъствала при съставянето на АУАН. Видно приложения по делото АУАН същият носи подпис на посочения свидетел. Отделно от това видно от показанията на актосъставителя, също безспорно се установява, че свидетелката Т., която именно е подала сигнала, заедно с другия посочен в АУАН свидетел са били свидетели при съставянето на АУАН. Изнесеното от другия свидетел по АУАН, че не си спомня други лица да са присъствали при съставянето на АУАН, не може да сугестира, както положения от свидетелката Т. подпис върху АУАН, така и показанията на актосъставителя.