Решение № 513 от 20.11.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. К., 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20225140100986 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск на Г. Ф. – гр. С., Булстат № ******* против С. Л. О., ЕГН **********, адрес: *******, ******* с правна квалификация чл. 559, ал. 3, вр. с чл. 559, ал. 1 т. 1 КЗ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 202 22 лв. (девет хиляди двеста и два лева и 22 ст.) лева, представляваща регресно вземане, във връзка с пътнотранспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 21.12.2016 г., на ******* между управлявания от ответника л.а.„Ф. Г.“ с ДКН ******* и л.а.„О., per.№*******, модел „А.“, виновен за което е ответникът, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба 05.08.2022 г. до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди се, че в нарушение на чл. 483, ал. 1 от КЗ ответникът е управлявал процесния автомобил без да има за него сключена задължителната зА.ховка „Г.О.” към датата на ПТП; че е настъпило твърдяното в исковата молба ПТП, като Г. Ф. в изпълнение разпоредбата на чл. 559, ал. 1 т. 1 КЗ е заплатил дължимото обезщетение, с което е встъпил в правата на увредения кредитор.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, а в проведеното открито съдебно заседание развива доводи, че не са доказани фактите, сочещи наличието на непозволено увреждане.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, а по същество и за частично основателна, като съображенията за това са следните:

Предявен е регресен иск на Г. Ф. (ГФ), след като е възстановил на компенсационен орган на държава членка изплатеното на увреденото лице обезщетение за вреди от ПТП, причинено от моторното превозно средство /МПС/ с обичайно местопребиваване в Р. Б., за което в двумесечен срок от настъпването на ПТП не е определен зА.хователят на гражданската отговорност на водача му – хипотезата на чл. 559, ал. 1, т. 1 КЗ. За възникване на спорното право е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: ПТП да е настъпило на територията на държава членка; делинквентът - водач на МПС, да управлява МПС, което обичайно се намира на територията на Р. Б.; за управляваното от виновния 1 водач МПС да няма валидно сключена зА.ховка „Г.О.“; причинна връзка между събитието и причинените вреди; плащане от страна на Г. Ф., който по правилото на чл. 559, ал. 3 встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите за определянето и изплащането му.

Настоящият съдебен състав намира, че всички предпоставки за възникване регресното право са налице.

Установява се, от писмените доказателства по делото и приетата САТЕ, която съдът кредитира изцяло, че на 21.12.2016 г., на ******* е настъпило ПТП между лек автомобил „О. А.“, *******, управляван от Б. М. и движещия се непосредствено след него л.а. „Ф. Г.", *******, управляван от ответника С. О.. В тази връзка неправилно в исковата молба е посочено, че ПТП е настъпило на 29.09.2017 г. Става въпрос за техническа грешка, тъй като 29.09.2017 г. е датата, на която е издадена приложената по делото /л.4/ фактура.

Автомобилите са били позиционирани в лентата за изпреварване и движението е извършвано в условията на усилен трафик и задръстване. В района на отбивката за Х. л.а.

„Ф. Г.“ се е ударил в задната част на л.а. „О. А.”. Непосредствено преди удара ответникът е избягал надясно и ударът е настъпил с предната лява част на автомобил му в средната и дясна задна част на предния автомобил. Огледът на л.а. „О. А.“ е извършен на 28.12.2016г. в автосервиз „*******“ в М.. При огледа са установени повреди на обща стойност 3916, 42 евро, подробно описани в заключението на вещото лице Д.. Вещото лице е категорично, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на ответника, както и че е налице пряка причинно-следствена връзка между ПТП и вредите. По делото не се установява ответникът да е имал валидно сключена зА.ховка „Г.О.“ на автомобилистите.

Установява се от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, че по повод на процесното ПТП ******* (*******) е изпратило до Г. Ф. – С., с вх. № *******/12.10.2017г., претенция за възстановяване на изплатено обезщетение от ******* на ******* по щета, причинена от незА.ховано МПС, с българска регистрация. Молбата е с искане да бъде възстановена сума в размер на 3924,30 евро, с левова равностойност 7675,26 лв. Г. Ф. с доклад по щета за имуществени вреди № *******/12.10.2017 г. определя сума за възстановяване на ******* в общ размер на 7675,26 лв., от която сума обезщетение в размер на 6511,92 лв.(3329,49 евро) и разходи в размер на 1163,34 лв. За извършените разходи, такса обработка по щета ******* е издадена фактура от ******* с №*******/29.09.2017 г. на стойност 1163,34 лв.( 594,81 евро)

На 24.10.2017 г. е платена сумата от 7675,26 лв. от Г. Ф. на *******, основание за плащане е по щета за имуществени вреди № *******/2017 г.

******* е изпратило до Г. Ф. - С. допълнителна претенция с вх. № ************** за възстановяване на изплатено обезщетение от ******* на ******* по щета , причинена от незА.ховано МПС, с българска регистрация. Молбата е била да бъде възстановена допълнително сума в размер на 780.72 евро, с левова равностойност 1526.96 лв.

Г. Ф. с доклад по щета за имуществени вреди № *******/12.10. 2017 г. определя сума за доплащане от 19.02.2018 г. на ******* в общ размер на 1526,96 лв., от която сума обезщетение в размер на 1294,02 лв.(661,62 евро) и разходи в размер на 232,94 лв. (119,10 евро). За извършените разходи, такса обработка по щета ******* е издадена фактура от ******* с №*******/30.01.2018 г. на стойност 232,94 лв. ( 119,10 евро).

На 01.03.2018 г. е платена сумата от 1526,96 лв. от Г. Ф. на *******, основание за плащане е по щета за имуществени вреди № *******/2017 г.

Така Г. Ф. е платил на ******* сума в размер на 9 202,22 лв. , на дати 24.10.2017 г. в размер на 7675,26 лв., а на 01.03.2018 г. е доплатена сума в размер на 1526,96 лв, , основание за плащане е по щета № *******/2017г. с референтен номер на ******* - ******* Платените суми от ******* по щета с техен референтен номер № ******* на Н.Б. Г. с 2 референтен № ******* са: 3825,16 евро на 29.09.2017г., от които обезщетение 3329.49 евро и 495.67 евро такса обработка; 760,87 евро на 29.01.2018 г., от които 661,62 евро и 99,25 евро такса обработка. Следователно ******* е заплатило на Н.Б. в Г. сума в размер на общо 4586,03 евро, с левова равностойност 8969,50 лв.

Разликата между платеното от ГФ в полза на ******* и от ******* на Н.Б. в Г., се дължи на неправилно е начислен ДДС. При това положение искът следва да бъде уважен до сумата от 8969,50 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от на 9 202,22 лв. Ищецът се суброгирал единствено до размера на последвалите от ПТП щети, както и разходите за тяхното определяне и изплащане. Ответникът не отговаря за размера на платените без основание от ищеца на ******* суми.

При този изход на спора ищецът има право на разноски пропорционално на уважената част и съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Разноските възлизат общо на сумата от 2 088,22 лева, от които следва да се присъдят 2035,40 лева.

Така мотивиран, РС-К.

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 559, ал. 3, вр. с чл. 559, ал. 1 т. 1 КЗ С. Л. О., ЕГН **********, адрес: ******* ******* да заплати на Г. Ф. – гр. С., Булстат № ******* сумата от 8 969,50 ( осем хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и 50 ст.) лева, ведно със законната лихва считано от 05.08.2022 г. до окончателното й изплащане, представляваща регресно вземане на Г. Ф. – гр. С., във връзка с пътнотранспортно произшествие, настъпило на 21.12.2016 г., на ******* между управлявания от ответника л.а.„Ф. Г.“ с ДКН ******* и л.а.„О., per.№*******, модел „А.“, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Ф. – гр. С., Булстат № ******* против С. Л. О., ЕГН ********** иск за разликата над присъдената сума от 8 969,50 ( осем хиляди деветстотин шестдесет и девет лева и 50 ст.) лева до пълния предявен размер от 9 202 22 лв. (девет хиляди двеста и два лева и 22 ст.) лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Л. О., ЕГН ********** да заплати на Г.

Ф. – гр. С., Булстат № ******* сумата от 2 035,40 ( две хиляди тридесет и пет лева и 40 ст.) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-К..

Съдия при Районен съд – К.: _______________________

3