Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 666 от 15.08.2025, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно частно гражданско дело 546/2025
Вид
Определение № 666
Подписан
15.08.2025
В сила
15.08.2025
Състав
Георги Методиев Павлов, Светослав Неделчев Тодоров, Станимир Тодоров Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.19 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 и ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 666 гр. гр. Добрич, 15.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов

Членове:

Станимир Т. Ангелов

Светослав Н. Т. като разгледа докладваното от Светослав Н. Т. Въззивно частно гражданско дело № 20253200500546 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. вр. чл.413, ал.2 ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД срещу Разпореждане № 3275 от 09.06.2025г., постановено по ч.гр.д. № 1714/2025г. по описа на Районен съд – Добрич, с което съдът е отхвърлил частично заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника Г. С. А. за сумата от 235.59 лева, претендирана като възнаградителна лихва за периода от 25.10.2024г. до 23.04.2025г.

В жалбата се твърди, че след въвеждането на ал.4 и ал.5 на чл.19 ЗПК се цели установяване точно и ясно на общите разходи по кредита и предела на неговото оскъпяване. По този начин законодателят въвел ограничение не върху размера на договорната лихва, а на годишния процент на разходите. С въвеждането на ограничение в ГПР, съображенията в обжалваното разпореждане за размера на възнаградителната лихва и цитираната от съда съдебна практика се явявали неотносими. Към момента на сключване на процесния договор вече съществували законовите разпоредби на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК и дължимата проверка от съда била относно размер на ГПР, а не на възнаградителната лихва по договора. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваната му част и постановяване на разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за всички претендирани със заявлението суми.

Добричкият окръжен съд след преценка на доводите на жалбоподателят и данните по делото приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, чрез процесуален представител с надлежно учредена представителна власт, срещу акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол и в законоустановения 1 преклузивен срок, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че уговорената в сключения между страните договор за потребителски кредит възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, поради което тази клауза от договора противоречи на добрите нрави и е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за посочената от заявителя сума в размер на 97.85 лева.

В разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК изрично е предвидено задължение за съда да провери дали искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави и да отхвърли заявлението при констатиране на такова противоречие. В този смисъл заповедният съд не само има право, но е и задължен да извърши проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение на всяко отделно вземане противоречи на добрите нрави. Тази проверка от съда се дължи и по отношение на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК.

Договорната автономия не е абсолютна, тя е ограничена от чл. 9 от ЗЗД, според който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

С приемането на разпоредбите на чл. 19, ал.4 и ал.5 ЗПК, в сила от 23.07.2014г. (видно от стенограмата от 30.01.2014г. по обсъждане на проекта ЗИД на ЗПК), се цели избягване възлагането от страна на търговеца на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна-потребителя. За да възприеме критериите по чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК законодателят е отчел, че размерът на възнаградителната лихва за предоставяне на парични средства на потребителя не винаги е меродавен, тъй като към него могат да се насложат допълнителни разходи-такси, комисионни и други разноски, които увеличават кредитната тежест за потребителя. Именно за да бъде избегната подобна злоупотреба, законодателят е предвидил максимален размер на ГПР, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общо оскъпяване на кредита. Задължението на съда да следи за противоречие на договора императивни правни норми, като тези на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК не изключва задължението му да извърши преценка за съответствие на всеки договор с добрите нрави, включително след влизане в сила на императивна норма, посочила законодателно крайна граница за годишния процент разходи по потребителски кредит, чието прекрачване пряко влече нищожност съгласно чл. 22 ЗПК.

Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани в правни норми правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.

2

Извод за съответствие с клаузите на договора с добрите нрави следва да се извърши въз основа на конкретна преценка на всички условия и обстоятелства по договора. Както правилно е посочено в обжалваното определение, трайната съдебна практика приема като критерии за нарушаване на добрите нрави определянето на размер на възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит надвишаващ трикратния размер на законната лихва.

Това разбиране се споделя и от настоящия състав на съда. Доколкото в процесния договор за потребителски кредит е уговорен размер на възнаградителната лихва надвишаващ трикратно размера на законната лихва към момента на сключване на договора, то правилен е извода на заповедния съд, че искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 235.59 лева противоречи на добрите нрави и заявлението следва да се отхвърли в тази му част.

Обжалваното разпореждане не страда от посочените в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Добричкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3275 от 09.06.2025г., постановено по ч.гр.д. № 1714/2025г. по описа на Районен съд – Добрич, с което съдът е отхвърлил частично заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК срещу длъжника Г. С. А. за сумата от 235.59 лева, претендирана като възнаградителна лихва за периода от 25.10.2024г. до 23.04.2025г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3