Решение № 940 от 20.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 940 гр. София, 20.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20211110171459 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от „Климекс Комерс“ ЕООД с ЕИК 203347111, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Красно село“, ул.

„Житница“, бл.225, вх. Д, ет. 6, ап. 18, представлявано от Явор, Атанасов Пенев срещу „МСД Тийм“ ЕООД с ЕИК 200731441 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Попова шапка“ №70А, ет. 3, ап. 9, представлявано от Сергей Георгиев Стоилов осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 7 943.93лв., представляваща заплатена по банков път сума без правно основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, а именно 13.12.2021г. до окончателното плащане.

Според твърденията на ищеца между двете дружества е имало търговски отношения в периода 2016г. – 2019г. като за част от тях не е имало сключен писмен договор или постигната устна уговорка. Ищецът твърди още, че след извършена проверка, управителят на дружеството е установил, че е извършено авансово плащане на 19.07.2018г. по проформа фактура № 300000075 в размер на 7 943.93лв., за което не е издадено фактура. Според твърденията на ищеца горепосоченото плащане е извършено при липса на основание, с оглед на което същото подлежи на връщане. Едновременно с исковата молба ищцовото дружество е изискало издаването на обезпечителна заповед и налагането на запор върху банковите сметки на ответника. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът не оспорва, че е получил плащане от ищеца в размер на 7 943.93лв., но твърди, че същото е получено въз основа на сключен между страните договор за възлагане на строителство от 21.03.2017г., въз основа на който ответникът-изпълнител се е задължил да извърши описаните в Приложение №1 доставки и дейности по СМР в уговорения срок, а ищецът-възложител се е задължил да заплати същите. В отговорът на исковата молба се посочва още, че ответникът е издал проформа фактура №300000075 за извършени дейности по горепосочения договор, която е заплатена от ищеца на 19.07.2018г., след което била издадена и окончателна фактура, която е изпратена на ищецът по електронен път. Според твърденията на ответника ищецът е приел извършената от ответника работа, поради което процесната сума е получена на валидно правно основание. Ответникът претендира отхвърляне на предявения иск като 1 неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Неоснователното обогатяване като правен институт почива на принципа на справедливостта, който изисква всяко едно имуществено разместване да е правно оправдано. Елементите от фактическият състав на неоснователното обогатяване са наличие на обедняване на ищеца, наличие на обогатяване на ответника, връзка между обедняването и обогатяването и липса на правно основание за имущественото разместване.

С определение от 20.01.2022г. настоящият съдебен състав е допуснал обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор върху вземания на ответното дружество по банковите им сметки. За издаване на обезпечителна заповед ищцовото дружество е внесло гаранция в размер 800лв.

Настоящият съдебен състав е определил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: На 19.07.2018г. ищцовото дружество е заплатило сума в размер на 7 943.93лв. по сметка на ответното дружество по проформа фактура №300000075 от 16.07.2018г.

С оглед квалификацията на предявения иск, а именно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД в тежест на ответника е да докаже, че е налице валидно правно основание за имущественото разместване между правните сфери на ищцовото и ответното дружество.

Съдът, като разгледа събраните и проверените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност установи следното:

По процесната проформа фактура №300000075 от 16.07.2018г. е издадена фактура №0003001008 от 25.07.2018г. Посочената фактура е включена в Дневника за покупки на ищцовото дружество за м.07.2018г. под пореден номер 151 и е намерила отражение в подадената Справка-декларация за ДДС за данъчен период м.07.2018г. Горепосочената фактура е осчетоводена и в счетоводството на ответното дружество, като е включена в Дневника за продажби за м.07.2018г. под пореден номер 20 и е намерила отражение в подадената Справка-декларация за ДДС за данъчен период м.07.2018г. С оглед на гореизложеното и ищцовото, и ответното дружество са отразили горепосочената фактура в счетоводството си за периода м.07.2018г. Видно от представените по делото доказателства проформа фактура №300000075 от 16.07.2018г. е издадена във връзка с Акт 19 от 16.07.2018г., фактура №0003001008 от 25.07.2018г. от своя страна също е издадена във връзка с Акт 19 от 16.07.2018г.

Правното значение на проформа фактурата е, че същата представлява предварителна сметка за разходите по един договор, която се изпраща като предложение преди да се извърши доставката/услугата. По горепосочената проформа фактура е извършено плащане, а в последствие е издадена и фактура, която е отразена в счетоводствата на ищцовото и ответното дружество. С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав не намира наличие на нито един от елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване, с оглед на което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан.

По отношение на разноските предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, съдът следва да осъди ищецът да заплати на ответното дружество сторените в производството разноски в размер на 872.64лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и 300лв. за депозит за съдебно-счетоводна експертиза.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 с-в

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Климекс Комерс“ ЕООД с ЕИК 203347111, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „Житница“, бл.225, вх.

Д, ет. 6, ап. 18, представлявано от Явор, Атанасов Пенев срещу „МСД Тийм“ ЕООД с ЕИК 200731441 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Попова шапка“ №70А, ет. 3, ап. 9, представлявано от Сергей Георгиев Стоилов осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 7 943.93лв., представляваща заплатена по банков път сума без правно основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, а именно 13.12.2021г. до окончателното плащане като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „Климекс Комерс“ ЕООД с ЕИК 203347111, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Красно село“, ул. „Житница“, бл.225, вх. Д, ет. 6, ап. 18, представлявано от Явор, Атанасов Пенев да заплати на „МСД Тийм“ ЕООД с ЕИК 200731441 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Попова шапка“ №70А, ет. 3, ап. 9, представлявано от Сергей Георгиев Стоилов сума в размер на 1 172.64лв.,представляваща разноски в настоящото съдебно производство.

Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3