Определение № 1965 от 16.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1965 гр. Пловдив, 16.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Светлана Анг. Станева

Стефка Т. Михова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502024 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 577 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Обжалвано е определение № 371 от 11.07.2023г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд Пловдив по молба вх. № 21938/11.07.2023г. на нотариус Е. А. –А., с рег.№401 на НК, с район на действие РС-Пловдив, с което се отказва да бъде разпоредено извършване на нотариално действие по чл. 569, т. 5 от ГПК – вписване на препис от бракоразводно решение, издадено от Висшия съд на Южна Африка-Йоханесбург по дело № 2023/018344 от 12.05.2023г.

Частната жалба е подадена от нотариус Е. А. –А. и М. Е. П.

,ЕГН:**********, с доводи за неправилност на постановения отказ поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Твърди се в жалбата , че представеното съдебно решение съставлява валиден съдебен акт, издаден от компетентен орган, надлежно заверен като препис с апостил, влязъл в сила и като такъв същият е бил признат от Община Карлово като акт, удостоверяващ прекратяването на брака и съответните последици от това. В чл.2.2. от споразумението, уреждащо имуществените отношения между бившите съпрузи , изрично било посочено, че след съдебното решение за развод, всички права, собственост и интереси върху подробно описаните имоти в град Пловдив преминават в собственост на жалбоподателката М. П.. Твърди се , че съдията по вписванията неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 12 от КМЧП във връзка с чл. 109 от ГПК, която в случая не намира приложение.

Поддържа се , че е налице постигната спогодба между бившите съпрузи, по аналогия на съдебно решение, оформено като развод по взаимно съгласие по реда на чл.51 от СК, но в случая органът е компетентният съд в Южна 1

Африка, поради което са приложими разпоредбите на чл. 122 и 124 от КМЧП.

Иска се за отмяна на обжалвания отказ и връщане на преписката със задължителни указания за вписване на решението постановено от Висшия съд на Южна Африка-Йоханесбург.

Пловдивският окръжен съд, като съобрази изложеното в жалбата и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е допустима като подадена в срок от процесуално легитимирани лица, заинтересовани да обжалват постановения отказ от съдията по вписванията.

По същество съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Със заявление вх.рег.№ 21938/10.07.2023г. до Службата по вписванията, гр.Пловдив, подадено от нотариус Е. А. –А., с рег.№401 на НК, с район на действие РС-Пловдив, е поискано вписване на препис от бракоразводно решение, издадено от Висшия съд на Южна Африка-Йоханесбург по дело № 2023/018344 от 12.05.2023г. , снабдено с апостил и с надлежен превод на български език.С представеното бракоразводно решение се прекратява брака между А. Д. П. и жалбоподателката М. Е. П. и се утвърждава споразумението за уреждане на отношения между страните от 14.02.2023г., което е приложено като неразделна част към решението. В споразумението страните уреждат доброволно отношенията си след обявяването на развода, като същото съдържа договорки и относно недвижимото имущество, което страните са придобили по време на брака си в Република Южна Африка и в Република България. От текста на приложеното споразумение е видно, че страните се съгласяват съсобствените им апартамент №***, находящ се в град *** и гараж, находящ се на същия адрес, да бъдат прехвърлени на съпругата , а след съдебното решение за развод всички права, собственост и интереси преминават у нея, като разходите по прехвърлянето също следва да бъдат поети от нея.

Към заявлението са приложени скици и схема на имотите, данъчни оценки , а с частната жалба е представено и Решение от 04.07.2023г. на кмета на Община Карлово, с което признава и допуска изпълнение на влязлото в сила решение, издадено от Висшия съд на Южна Африка-Йоханесбург по дело № 2023/018344 от 12.05.2023г.

За да постанови обжалвания отказ съдията по вписванията е изложил съображения, че постигнатото между бившите съпрузи споразумение няма вещно-прехвърлително действие.Същото има характер на предварителен договор, който не подлежи на вписване.Посочил е също, че е нарушена разпоредбата на чл.12 от КМЧП, според която делата за прехвърляне или удостоверяване на вещни права върху недвижими имоти намиращи се в Република България са изключително подведомствени на българските съдилища.

Изложените съображения от съдията по вписванията се споделят от настоящия състав на съда. Споразумителната част на съдебния акт не съдържа окончателно, надлежно удостоверено от компетентен орган 2 волеизявление за прехвърляне на вещно право на собственост върху имот, находящ се на територията на Република България, подлежащ на вписване. От една страна удостовереното волеизявлението има декларативен характер и е с аналогично съдържание на клауза по предварителен договор с поетото от страна на съпруга задължение да извърши необходимите правни действия по надлежно удостоверяване прехвърляне на вещното право в бъдещ момент на територията на България. Постигнатата договореност между страните относно начина на удостоверяване на подлежащото прехвърляне на вещното право на собственост е в съответствие с изричната разпоредба на чл.12, ал.1 КМЧП, доколкото с оглед местонахождението на недвижимия имот на територията на Република България, вкл. нотариалното удостоверяване относно тези вещни права, е в изключителната компетентност на българските съдилища, съответно други органи, на които по закон са предоставени правомощия по нотариални производства. Дори да се приеме, че тези клаузи в споразумението касаят окончателното уреждане на имуществените отношения между съпрузите, то не е спазена предвидената в чл.12 КМЧП във връзка с чл. 109 от ГПК изключителна компетентност и подведомственост на българския съд относно прехвърлянето на вещни права върху имущества, находящи се на територията на Република България, в който смисъл е и определение №47/05.04.2021г. постановено по гр.д.№1053/2021г. по описа на ВКС, първо гражданско отделение.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а оспорваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №371 от 11.07.2023г. на съдия по вписванията при Районен съд Пловдив, с което е отказано да бъде разпоредено извършване на нотариално действие по чл. 569, т. 5 от ГПК – вписване на препис от бракоразводно решение, издадено от Висшия съд на Южна Африка-Йоханесбург по дело № 2023/018344 от 12.05.2023г.

Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4