Решение № 156 от 13.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Бургас, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20252100500203 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“ № 37, подадена чрез пълномощник юрк.Георги Кисьов, против Решение № 405 от 29.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 337/2024 г. по описа на РС-Несебър, с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че К. Д. Д., Булстат *********, с адрес на територията на Република България: к.к.“*******“, общ.*******, к-с „*********“, бл.**, ет.**, ап.**, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК 123526430, сумата от 85.37 лв. – главница, представляваща 1/2 от неплатени задължения за доставена в периода от 23.07.2023 г. до 22.08.2023 г. електрическа енергия и мрежови услуги по партида с кл.№ ********, отнасяща се за обект на потребление в к.к.*******“, к-с „******“, бл.**, ет.**, ап.**, ИТН: *******, съгласно фактура № *************/31.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от 85.37 лв. от датата на подаване на заявлението – 07.02.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 4.63 лв. – мораторна лихва, дължима върху сумата от 85.37 лв. за периода от 12.09.2023 г. до 05.02.2024 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 117/2024 г. на РС-Несебър, като иска е ОТХВЪРЛЕН в останалата част за разликата над уважения размер главница до 1 пълния претендиран от 170.75 лв., ведно със законната лихва върху разликата, както и за мораторната лихва в размер над уважения до пълния претендиран от 9.26 лв.

С въззивната жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД първоинстанционното решение се обжалва в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска за разликата над уважената главница от 85.37 лв. до претендирания размер от 170.75 лв., ведно със законната лихва и за разликата над уважената мораторна лихва от 4.63 лв. до претендирания размер от 9.26 лв., като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Според въззивника, съдът неправилно е приел, че отговорността на ответника за заплащане на доставената ел.енергия следвало да бъде ангажирана за половината от цената на потреблението, като се счита, че след като титуляр на партидата е ответникът, същият отговаря за цялото задължение, а въпросът как съсобствениците ще уредят вътрешните си отношения е без значение за тази отговорност и не е предмет на настоящия спор. Моли въззивния съд да отмени решението на НРС в обжалваната му част и да постанови друго, с което да се уважат изцяло исковите претенции. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноските в двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия К.

Д. Д., подаден чрез назначения му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител адв.Пламена Гьорчева, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея доводи. Изразява се съгласие с изводите на районния съд и се моли за потвърждаване на обжалваното решение. Не са направени доказателствени искания.

С оглед изложените във въззивната жалби доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК и от легитимирано лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д.№ 337/2024 г. по описа на РС-Несебър е образувано по исковата молба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД против Д. Д. К. за приемане за установено, че ответницът дължи на ищцовото дружество сумата от 170.75 лв., представляваща стойността на доставена в периода от 23.07.2023 г. до 22.08.2023 г. електрическа енергия и мрежови услуги по партида с клиентски номер № ********, отнасяща се за обект на потребление: к.к.“******“, к-с „*******“, бл.**, ет.**, ап.**, ИТН: *********, както и сумата от 9.26 лв. – мораторна лихва, дължима за периода от 12.09.2023 г. до 05.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, за което вземане в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 2

ГПК по ч.гр.д.№ 117/2024 г. на РС-Несебър

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на електрическа енергия с клиентски номер ********, доставяна от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за обект в к.к.“*********, к-с „********I“, бл.**, ет.**, ап.**, ИТН: *******, като срещу задължението на ищеца да снабдява с ел.енергия собствения на ответника обект на потребление, последният е поел насрещно задължение като собственик на електроснабдения обект да заплаща консумираната ел.енергия. Твърди се, че за периода от 23.07.2023 г. до 22.08.2023 г. са налице неплатени задължения на ответника за доставена електрическа енергия в размер 107.75 лв., а поради забавата за плащане същият дължи на дружеството и мораторна лихва в размер на 9.26 лв. за посочения период. Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 117/2024 г. на НРС срещу ответника, но тъй като същият е бил уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК в изпълнение указанията на съда е предявен и настоящия установителен иск.

В депозирания писмен отговор на исковата молба, ответникът К. Д. Д., подаден чрез назначения му от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК – адв.Пламена Гьорчева, е оспорил исковата претенция по основание и размер. Сочи се, че ищецът не е представил доказателство за качеството на ответника на клиент на дружеството и дали е собственик на обекта.

По делото са събрани писмени доказателства.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че ответникът е потребител /битов клиент/ на предоставяни от ищеца ел.услуги за собственото му жилище, за което не се спори, че е присъединено към електроразпределителната мрежа на ищеца и за доказано наличието на облигационно отношение между страните във връзка с доставката на ел.енергия до процесния електроснабден обект с разкрит при ищеца клиентски номер 1010057369. Съдът е преценил като частично основателно основното възражение на особения представител относно собствеността върху процесния обект, като е приел, че ответникът К. Д. Д. е бил собственик на същия към исковия период, но за ½ ид.част, съгласно данните от нотариалния акт, удостоверяващ закупуването му заедно с Д. Д. при неуточнени квоти, както и предвид законовата презумпция на чл.30, ал.2 ЗС и отсъствие на доказателства за отношенията между съсобствениците, респ. за характера на съсобствеността. По тези съображения, НРС е приел, че исковата претенция следва да бъде уважена спрямо ответника до размера на притежаваната от него квота в съсобствеността, поради което е уважил иска за главното вземане за потребена ел.енергия до размера на 85.37 лв., както и акцесорния иск за мораторна лихва до размера на 4.63 лв., а за разликата до пълните претендирани размери съответно от 170.75 лв. и 9.26 лв. е отхвърлил исковите претенции като неоснователни.

3

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за неоснователна, като напълно споделя окончателните правни изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не се спори между страните. НРС е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, ангажирани от страните, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въвзивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, поради което не е необходимо събраните пред първата инстанция доказателства да се преповтарят и от въззивния съд.

Настоящата инстанция напълно споделя и решаващите правни изводи на НРС за частична неоснователност на исковата претенция, които са формирани въз основа на установената по делото фактическа обстановка, същите за правилни и в съответствие със закона, поради което въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 ГПК и по този начин те стават част и от настоящия съдебен акт.

По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се отбележи следното:

По делото е безспорно, че ответникът е потребител на електроенергия и абонат н а ищцовото дружество, с клиентски № ********, за обект на потребление в к.к.“********, к-с „**********“, бл.**, ет.**, ап.** – ИТН:*******.

Спорът по делото, пренесен и във въззивната инстанция се е концентрира върху това дали ищцовото дружество е извършило доказване на факта, че ответната страна е собственик на целия недвижим имот. В тази връзка, от представения по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 131/21.09.2007 г., том ХХХ, рег.№ 15358, дело № 2761/2007 г. на Нотариус с рег.№ 208, се установява, че ответникът К. Д. Д. е придобил процесния недвижим имот в к.к.“********, к-с „********“, бл.**, ет.**, ап.** заедно с друго лице – Д. С. Д.. В нотариалния акт не е посочено при какви квоти е придобита собствеността между двете лица, а по делото липсват доказателства и данни за отношенията между тях, поради което следва да се приеме, че двамата са придобили в равни дялове, т.е. ответникът е собственик на 1/2 ид.ч. от имота. От приложената Декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№ 34547/08.11.2007 г. е видно, че в същата са описани правата на собственост на К. Д. Д. и Д. С. Д. за процесния обект съответно в размер на по 1/2 ид.ч. за всеки един от тях, въз основа на посочения по-горе нотариален акт. С оглед горното и доколкото от ищцовото 4 дружество не са представени други доказателства, въззивният съд намира, че К. Д. Д. се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч. от процесния обект на потребление и предявеният иск е основателен и доказан за половината от претендираните суми за главница и лихва, както правилно е приел и НРС при съобразяване правата на съсобственост в обекта.

Предвид изложеното, БОС намира за неоснователни доводите на въззивника, че ответникът следвало да отговаря за цялото задължение, а въпросът за уреждане на вътрешните отношения между съсобствениците бил без значение за тази отговорност.

Тук е необходимо да се отбележи, че отношенията между съсобствениците са уредени в нормата на чл.30, ал.3 ЗС, съгласно която всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Следователно, всеки един от съсобствениците отговаря за неизпълнение на задълженията само до размера на правата си на собственост върху общата вещ. В този смисъл е ирелевантно, че клиентският номер е открит на името на ответника и той е титуляр на партидата, тъй като липсва законово основание съсобственикът-ответник да заплаща в цялост възникналите задължения във връзка с ползването на общия имот.

Предвид изложените съображения и с оглед липсата на спор между страните относно количеството на доставената ел.енергия и нейната стойност в периода на претенцията, въззивния съд намира, че ответникът К. Д. Д. дължи заплащане на количеството потребена ел.енергия в размер съобразно делът му в съсобствеността от 1/2 ид.ч., или сумата от 85.37 лв. за главница и 4.63 лв. за мораторна лихва, поради което правилно исковата претенция е уважена от районния съд в тези размери, а разликата е отхвърлена като неоснователна.