Решение № 2027 от 08.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2027 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно наказателно дело № 20261110206280 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на Ф. С. К. против електронен фиш, серия Г № 0083940 на СДВР, с който, на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 127,82 евро, за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното постановление. Навеждат се доводи за процесуални нарушения (непрецизно описание и правна квалификация, без допълнителна конкретизация; липса на дата на издаване) и за недоказаност (неяснота, касателно техническата изправност). Моли за отмяна на атакувания фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

С писмено становище поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява. В заседание и в писмен вид оспорва жалбата, като изразява становище по наведените възражения. Претендира деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност ан насрещните.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – санкционирано лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване акт. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, същата е и основателна, макар по част от изложените в нея съображения.

1

При дължимата служебна проверка, извършена от настоящия съдебен състав, на основание чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, настоящият съдебен състав констатира допуснато нарушение на процесуалния закон, които са от категорията на съществените и което не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза на административнонакателното производство.

То се изразява не в твърдяната липса на реквизит – дата на издаване (какъвто законодателят не е предвидил за електронния фиш), а във вътрешната противоречивост на обвинителната теза.

От една страна, същата е непълна, с оглед възприетата формулировка: „… установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключи с МПС Форд Фокус…“, без контролният орган да е посочил – какво счита, че е следвало да бъде, но не е било сключено. От друга страна, при наличие на коментираната съществена неяснота, водеща роля остава на останалата част на словесното описание – за превишаване на общо въведено за населено място ограничение на скоростта, което, обаче, съответства на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДП, а не – на разпоредби от Кодекса за застраховането. В този смисъл и административно обвинителната теза е формулирана по начин, който, дипломатично казано, следва да бъде обект на тежка процесуална критика и който не позволява организиране не на адекватна, а на каквато и да било защита.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна би следвало да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната. Доколкото, обаче, липсват доказателства за реално направени такива (в който случай съдът би дължал преценка за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК вр. чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, само въз основа на направено възражение), съдът, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото (а и доколкото повереникът дори не се е явил в съдебно заседание, писменото становище не съдържа съображения по същество, а само претенция за разноски, а жалбата е с обосновка с подчертано хомеопатична наситеност, т. е. на практика дейност от лице с адвокатска правоспособност е извършена в символичен обем), намира, че дори посоченият в Наредбата размер се явява необоснован, „с оглед на целта“, по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС вр. чл. 4, § 3 ДЕС (вж. и решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22), в който смисъл и справедливо възнаграждение се явява това от 75 евро.

По изложените съображения съдът приема, че атакуваният фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен на процесуално основание, без да се коментира обвинението по същество.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш, серия Г № 0083940 на СДВР, с който, на основание чл. 638, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 461, т. 1 КЗ, на Ф. С. К. била наложена глоба, в размер на 127,82 евро, за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., СДВР да заплати на адв. М. А. В. сумата от 75 евро – адвокатски хонорар.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3