Решение № 20 от 13.03.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Велико Търново, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора С. К. К. като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ Наказателно дело за възобновяване № 20264000600006 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на осъдения Д. Г. Н., чрез адвокат В. П.-АКСилистра, да бъде възобновено НОХД №113/2024 г. по описа на PC-Левски и на основание чл.425, ал.1,т.1 и т.2 от НПК да бъде оправдан по повдигнатото обвинение.

В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура излага съображения, че молбата за възобновяване е неоснователна.

Не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да нарушава правото на защита на осъденото лице, нито са допуснати нарушения в принципите на чл. 13 и 14 от НПК. Окръжен съд - Плевен в процеса по оценка на доказателствените материали по делото е разгледал всички гласни доказателства и писмени доказателства, въз основа на които се прави искане за възобновяване на наказателното производство, включително и посочената в искането преписка на РП - Плевен. Изложени са мотиви какво се е случило с нея, какъв е бил процесуалния й изход, обсъдени са подробно всички свидетелски показания, както на лица-служители в затвора, така и на лишени от свобода, бивши и настоящи, като съдът е посочил на кои от тези доказателствени материали дава вяра, за да изгради своята теза. Съдът не е пренебрегнал и не е оставил 1 без оценка нито едно от доказателствата, съдържащи се в гласните и в писмените доказателствени средства. Затова не може да бъде упрекнат за неизвършване на необходимата аналитично-оценъчна дейност каквото се изисква от закона от него.

Наложеното на осъденото лице наказание е справедливо, съобразено е с неговата лична опасност и с опасността на конкретното престъпление. Не може да се говори и за нарушение на материалния закон и затова ще следва да се остави искането за възобновяване на наказателното производство без уважение.

Осъденото лице Д. Г. Н. не се явява за изразяване на лично становище.

Процесуалния представител на осъдения Д. Г. Н., адвокат В. П.-АКСилистра, моли да се уважи искането и се възобнови производството, като делото се върне за ново разглеждане.

Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната.

Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т.1 и 2 от НПК – нарушение на закона и съществено нарушение на процесуалните правила. Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК.

Разгледано по съществото искането за възобновяване неоснователно, като съображенията за това са следните: е

С Присъда №11/22.04.2025г., постановена по НОХД№113/2024г. PCЛевски е постановил: Признава подсъдимия Д. Г. Н., за виновен в това, че на 06.03.2020г., в Затвора гр. Белене, без надлежно разрешително, издадено от органите по чл.16 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и в нарушение на разпоредбите на чл.30 от същия закон, направил опит да придобие високорискови наркотични вещества на обща стойност 632,485 лв., както следва: -5,143 гр. хероин (диацетилморфин) със съдържание на АК 57% на стойност 617,16 лв.; -0,613 гр. метамфетамин на стойност 15,325 лв., като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл.354а, ал.3, т.1, във вр. с чл.18, ал.1, във вр. с чл.54 от НК го осъжда на наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да се търпи на основание чл.57, ал.1, б.“б“ от НК при 2 първоначален строг режим и глоба в полза на държавата в размер на 2000 лв.

Съдът се е произнесъл на основание чл.354а, ал.6 от НК и чл.53, ал.1, б.“а“ от НК също така относно разноските по делото.

С Решение №210/24.10.2025г., постановено по ВНОХД №520/2025г. на ОС-Плевен се потвърждава Присъда №11/22.04.2025г., постановена по НОХД №113/2024 г. по описа Левченски районен съд,

За да постанови присъдата си РС Левски е изложил следните съображения:

РС-Левски е приел съответната фактическа обстановка, която отразява деянието на подсъдимия и създадената организация по придобиването на наркотичното вещество, чрез предаването му от едно на друго лице в машинка за подстригване.

Фактическата обстановка РС-Левски е приел след подробен анализ на доказателствата по делото, както следва: Подробно са обсъдени показанията на свидетелите Б. В. и М. Т., Също така обсъжда показанията на свидетелите Б. П., Д. А., В. Ч., Б. К., Х. Х., Р. Х. и посочва, че при тази група свидетели са констатирани съществени противоречия в показанията, дадени на досъдебното производство, пред друг състав на съда при предходното разглеждане на делото и пред съдебния състав в хода на съдебното следствие.

Направен е подробен анализ на показанията в отделните стадии на наказателното производство и е даден отговор защо и кои показания кредитира съдебния състав и в кои части от тези показания.

На следващо място също подробно са обсъдени показанията на свидетеля П. И. - лишен от свобода в Затвора Белене. Също така подробно са обсъдени и показанията на свидетеля Й. И., дадени пред съда, както и при разпитите му пред друг състав на съда при предходното разглеждане на делото, като посочва, че показанията му са в съответствие и се подкрепят от показанията на свидетелите Б. В., М. Т., Р. Х., протокол за оглед на местопроизшествие. В тази връзка са обсъдени възраженията на защитата на осъдения относно показанията на този свидетел.

На следващо място подробно са обсъдени показанията на свидетелите Л.

К. и Л. М. - лишени от свобода в Затвора Белене, като се посочва, че мнозинството от съдебния състав намира, че не следва да кредитира показанията на тези свидетели. В тази връзка се посочва и това, че голяма част от показанията на посочените свидетели не касаят процесния случай, а твърдения за предходни опити от страна на св.Й. И. да оказва натиск върху лишени от свобода. Посочва се още, че не са доказани твърденията за злоупотреба със служебно положение, включително във връзка с процесното престъпление и воденото по него наказателно производство. В тази насока се обсъдени прието Постановление от 23.02.2022г. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка №4185/2021г. по описа на ОП-Плевен, образувано по жалби от подсъдимия Д. Н. и св.Л. К. за това, че св.Й. И.

3 склонявал други лишени от свобода да свидетелстват неверни факти и обстоятелства, свързани с подсъдимия Д. К., включително по НОХД №324/2020г. по описа на РС-Левски. Посочено е, че прокурорът е приел, че липсват доказателства за извършено престъпление по чл.282 НК и са налице евентуални данни за осъществен състав на престъпление по чл.293 НК, по което компетентна да се произнесе е РП-Плевен.

Обсъдено е още Постановление от 10.05.2022г. за отказ да се образува наказателно производство по преписка №1166/2022г. по описа на РП Плевен, по което прокурорът е приел, че липсват данни за извършено престъпление по чл.293, ал.1 НК, по чл.290, вр. чл.20, ал.3 НК, както и данни за извършени неправомерни действия - дисциплинарни нарушения/престъпления от служителя на Затвора Белене Й. И.. С постановление на ВКП е потвърдено постановление на АП В.Търново, касаещо същата преписка, с мотиви, че правилно е прието липса на данни за извършено престъпление и е постановен отказ да се образува досъдебно производство, тъй като не е приключило производството по НОХД №324/2020г. на РС-Левски. В тази насока са обсъдени и материали по преписка №3904/2022г. по описа на РП-Плевен и е посочено, че прокурорът е приел, че не са налице достатъчно доказателства за извършване на престъпление от обективна и субективна страна. В крайна сметка се прави извод, че установеното от посочените прокурорски постановления и материали по преписки не водят до извод за извършено от св.Й. И. нарушение, престъпление, злоупотреба със служебно положение, а още повече такова, касаещо процесното наказателно производство, което би дискредитирало показанията му, а по-скоро са индиция за заинтересованост от страна свидетелите Л. М. и Л. К. по отношение на св.Й. И. и в полза на подсъдимия, заедно с когото са подавани жалби.

Посочва се още от съда, че част от свидетелите по делото вече не са лишени от свобода, респективно не са по някакъв начин зависими от св.Й. И. или от администрацията на затвора, като тези свидетели потвърждават пред съдебен състав същите факти, като тези заявени на досъдебното производство, които съдът е приел за установени в описаната фактическа обстановка.

Още съдът е обсъдил обясненията на подсъдимия относно повдигнатото му обвинение, като приема, че те се опровергават от кредитираните от съда свидетелски показания, както и съответстващите им писмени доказателства.

Прави се извод, че от кредитираните гласни доказателства несъмнено се установява и авторството на осъщественото деяние. Същото се доказва поконкретно от показанията на свидетелите Б. П., Д. А., В. Ч., Х. Х., Р. Х..

Посочва се още, че се установява от тези гласни доказателства, че св.Д. А. непосредствено е възприел разговора между подсъдимия и св.Б. П. относно машинката, както и че подсъдимият лично му казал относно внасянето на машинката в затвора и че в същата ще има укрити наркотични вещества.

Свидетелите В. Д. Ч. и Х. Т. Х. са категорични, че при уговорките за предаване на машинката с други лишени от свобода им е било казано и са знаели, че 4 машинката е за Д.. Установява се, че свидетелят Р. И. Х. лично е разговарял с подсъдимия, който го помолил да вземе машинката за подстригване от „Шивача“ и да му я предаде. Същите факти свидетелят Р. Х. е съобщил и на св.Б. В., М. Т., Й. И., непосредствено след извършения му обиск и намиране на машинката, което се установява от показанията на последните свидетели.

Още се посочва, че мнозинството от съдебния състав приема, че обясненията на подсъдимия са опровергани от останалия доказателствен материал и ги възприема единствено като изградена защитна версия при упражняване на правото му на защита.

На следващо място е обсъдено заключението на вещото лице по извършената физикохимична експертиза.

Мотиви на ЛРС са приети за основателни от ОС-Плевен, като е посочено, че в хода на съдебно производство няма допуснати съществени процесуални нарушения представляващи основание за отмяна и връщане на присъдата за ново разглеждане от друг състав на съда, поради което същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Окръжният съд е направил собствен анализ на доказателствата и е приел същата фактическа обстановка, без да я излага отново.

Оплакванията в искането за възобновяване и допълнени в съдебно заседание се свеждат до следното:

Първото оплакване се свежда до твърдението, че Районен съд-Левски, коментира фактическа обстановка, която не се подкрепя от доказателствата по делото, която въззивния съд също приема. В същото време присъдата почива единствено на предположения. Единственото доказателство в процеса са показанията на свидетели-лишени от свобода, изтърпяващи наказание в Затвора Белене, които по време на досъдебното и съдебното производство многократно даваха различни противоречиви показания. Независимо от подробните съображения, изложени във въззивната жалба, с която е сезирана въззивната инстанция-Окръжен съд-Плевен, той е достигнал до неправилни изводи, потвърждавайки присъдата на Районен съд-Левски. Има взаимно изключващите се противоречия в показанията на свидетелите, които така и не са отстранени в съдебния процес. Въззивната инстанция не е изпълнила правомощията си да прецени дали доказателствените източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени и съответстват на действителното им съдържание.