Решение № 417 от 05.03.2019, Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.П., 05.03.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

П.СКИ РАЙОНЕН СЪД, V гр.състав, в публично съдебно заседание на 05.02.2019 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БИЛЯНА ВИДОЛОВА при участието на секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д.№ 9546 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 82 във вр. с чл. 79 ал. 1 във вр. с чл. 230 от ЗЗД.

Възражения с правно основание чл. 110 и чл. 111 букви б и в от ЗЗД и чл.

104 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от ***против К.Т.Б., К.М.Г. и първоначално против С.М.Б., в която се твърди, че на 24.01.2012 г. между ищеца и ответниците в качеството им на собственици на недвижим имот, бил сключен договор за наем на помещение магазин в град П. срещу месечна наемна цена в размер на 5,185 хилядни от минималната работна заплата в РБ. На 03.09.2012 г. бил подписан анекс към този договор за изменение на наемното плащане, според който наемът се равнява на 612.77 евро или 1 200 лв. Било посочено, че тази наемна цена важи със задна дата - от 01.06.2012 г. вкл., до май 2013 г., като за останалия срок от договора наемната цена може да бъде предоговаряна.

Помещението било отдадено под наем като търговски обект /магазин/ или кафе-сладкарница. Ищецът твърди, че получил имота във вид, в който не отговаря за ползване по клаузите на договора и за целта вложил собствени средства в размер на 30 000 лв. На 11.10.2012 г. със заповед на КЗП обектът бил затворен чрез ПАМ. Твърди, че от 26.10.2012 г. до едностранното прекратяване на договора от ответниците на 09.04.2013 г. не е ползвал обекта както е по договора, и не е работил. Счита, че лицензирането на обекта е задължение на собствениците на имота като през месец август 2012 г. направил от тяхно име искане за изготвяне на документи за преустройство на магазина в кафе-сладкарница, за което заплатил 3000 лв. Предал документите на ответниците, за да поискат преустройството.Община – П. уведомила ответниците, че е издала разрешение за строеж от тяхно име за преустройство на магазина в кафе-сладкарница. Твърди обаче, че в общината не била постъпвала необходимата строителна документация съгласно чл.157, ал.1 и чл.158, ал.2 от ЗУТ, поради което се счело, че строежът не е започнал. Твърди, че ответниците не са направили искане за преустройство на магазина в кафе-сладкарница, и че въпреки издаденото разрешение, строежът не е започнал. Счита, че ответниците не са изпълнили задължението си по раздел 3, чл.2, т.3 от договора - да окажат пълно съдействие на наемателя пред всички съдебни и административни органи в страната. Сочи, че между него и ответниците е имало съдебни производства, в които са обсъждани отношенията по договора, като сочи мотивите на решение по въззивно гражданско дело 620 от 2014 г. на ПлОС. Счита, че ответниците не спорят, че не са правили искане за преустройство на обекта, и че не е издаден лиценз. Счита, че по този начин ответниците са нарушили разпоредбите на чл.63, чл.228, чл.230, ал.1 и 2 от ЗЗД. Сочи, че по водените между страните дела, исковете за заплащане на наем са били отхвърлени, и че по тези дела е установено, че за месеците февруари, март, април и май 2012 г. той е заплатил на ответниците общо сумата от 4 830 лв., вместо 60 лв. Счита, че сумата от 4 770 лв. е получена от ответниците без основание и те следва да му я възстановят. Сочи, че поради затварянето на обекта от 26.10.2012 г. до 09.04.2013 г. той не е ползван от него. Счита, че ответниците не са изпълнили задължението си по договора за този период и му дължат обезщетение за времето, през което магазина не е работил по тяхна вина. Сочи, че печалбата му за предходните месеци април – октомври 2012 г. е по 1040 лв. месечно и тя се явява пропусната полза при затваряне на магазина. Заявява, че ако му е била осигурена възможност, и ответниците са изпълнили задължението си по договора, за пет месеца той е можел да реализира доход в размер на 5200 лв. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят общо сумата от 9 970 лв., от които 4 770 лв. - получена сума без основание, и 5 200 лв. - пропуснати ползи, лихвата върху тези суми от подаване на исковата молба и направените разноски. В поисканото от съда уточнение е посочил, че ответницата К.Т.Б. е следвало да получава половината от сумата от наема, а ответниците С.Б. и К.Г. – по ¼. Заявява, че всеки един от ответниците е поел задължението да му съдейства за лицензирането на обекта, поради което счита, че отговорността на всеки от ответниците е солидарна. Евентуално, претендира разделна отговорност от ответниците, съобразно дела на всеки от тях от собствеността на имота, както следва: К.Т.Б.

– 2 385.00лв., К.М.Г. – 1192.50лв. и С.М.Б. – 1192.50лв. по искането за връщане на недължимо платеното, както и от К.Т.Б. – 2 600.00лв., от К.М.Г. – 1300лв. и от С.М.Б. – 1300лв. по искането за пропуснати ползи.

По отношение на починалия преди завеждане на делото

С.М.Б., производството по делото е прекратено с определение от 22.02.2018г. на ПлРС, потвърдено с определение 316 от 13.03.2018г. по ч.гр.д. 175/2018г. на ПлОС.

Впоследствие ищецът е предявил против Е.П.Б. и Е.С.Б., и двете в качеството им на наследници на С.М.Б., поч. на 11.01.2017г., същите искове, със същите фактически твърдения по отношение на техния наследодател, по които искове е образувано гр.д.4938/18г. на ПлРС, съединено с настоящето дело. Моли се съда да осъди ответниците Е.П.Б. и Е.С.Б. да му заплатят всяка една сумите от 1246.25лв. /596.25лв. и 650.00лв./, както и лихвата върху тази сума от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на главниците.

Ответниците К.Т.Б. и К.М.Г. са подали писмени отговори по делото, с които заявяват, че исковете са допустими, но погасени по давност на осн. чл. 110 и чл. 111 букви б и в от ЗЗД. Молят съда да прекрати производството поради изтеклата давност за двете вземания. Считат, че и по същество исковете са неоснователни. Не оспорват наличието на договор за наем, заявяват, че не е имало никакво съмнение, че наемната цена е била в размер на 1400лв. месечно за м. февруари, март, април и май 2012г., като твърдят, че ищецът съзнателно я е заплатил, като само за м. май твърдят, че е платил сумата от 530лв. Твърдят, че тълкуването на ПлОС касае наем за други месеци от договора за наем. Твърдят също, че при разглеждането на другото дело ищецът е представил неистински документи - разписки, за което е било разглеждано и наказателно производство, но те са били разчетени на 1400лв., което сочело че това е действителната воля на страните.

Считат, че поради това следва да се приложи разпоредбата на чл. 55 ал. 2 от ЗЗД, за изпълнението на нравствен дълг. Заявяват, че за доказване на размера на претендираната пропусната полза, ищецът е представил произволно изработена счетоводна справка, която те оспорват. Считат, че нямат никаква вина за затварянето на обекта от КЗП. Считат, че преустройството не е извършено изключително по вина на ищеца, че му е бил предоставен магазин със склад, а ако бъде преустроен – и като кафе-сладкарница, но той не е заплатил изготвянето на архитектурен проект. Твърдят, че именно поведението на ищеца е причина за затваряне на обекта, че той не е заплащал сума от 3000лв. за разрешение за строеж. Твърдят, че ищецът им е отправил искане за представяне на документи на 21.02.2013г., когато срещу него са били в ход две дела, много месеци след като е нарушил задълженията си по договора. Правят възражения за прихващане по четири броя изпълнителни листи.

Ответниците Е.П.Б. и Е.С.Б., и двете в качеството им на наследници на С.М.Б., поч. на 11.01.2017г., вземат същото становище по предявените искове, като първоначалните ответници. Правят възражения за прихващане по пет броя изпълнителни листи.

В с.з. 07.11.2018г. възраженията по реда на чл.104 от ЗЗД, направени от четиримата ответници, са уточнени, както следва: за ответницата К.Т.Б. - възражение за прихващане на сумата 4490.31 лв., за ответницата К.М.Г. - възражение за прихващане за сумата 2245.16 лв., за ответницата Е.П.Б. - възражение за прихващане за сумата 1272.58 лв., за ответницата Е.С.Б. - възражение за прихващане за сумата 1272.58 лв. Уточнено е, че поредността на прихващането е първо от претенцията по чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД и след това от претенцията по чл. 82 във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 230 от ЗЗД, както и че поредността на прихващанията от вземанията са, както следва: по изпълнителен лист за сумата от 4484 лв. от 14.01.2015 г., след това е изпълнителен лист № 6275 от 09.12.2015 г. с всички вземания по изпълнителния лист, изпълнителен лист № 878 от 26.02.2015 г. и по изпълнителен лист № 873 от 26.02.2015 г. в размер на 300 лв.

Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е налице спор, че на

24.01.2012г. между К.Б., С.Б. и К.Г. – от една страна, като наемодатели, и ищеца ***– от друга, като наемател, е сключен Договор за наем, по силата на който на наемателя се предоставя за временно и възмездно ползване недвижим имот - магазин, находящ се в ***пл.№ 3355 в стр. к 347, вкл. и склада, принадлежащ към него, срещу месечен наем в размер на 5,185 от минималната работна заплата. Страните са уговорили, че половината от наема ще се плаща на К.Б. от 1-во до 5-то число на текущия месец, а С.Б. и К.Г. ще получават по 1/4 от наема в посочения срок, считано от 01.02.2012г. На 03.09.2012г. страните са сключили анекс към Договора за наем от 24.01.2012г., в който са уговорили, че се предоговаря друга, по-малка наемна цена в договора в „т. ІІ наемна цена и начин на плащане“, и че наемът се определя в размер на 4,444 минимални работни заплати/МРЗ – 270лв./, равняващи се на 612,77 евро или 1200 лв., която наемна цена важи със задна дата от 01.06.2012г., вкл. до м. май 2013г. За процесните месеци в настоящето производство – м. 02.2012г. – м. 05.2012г. е важала уговорената в първоначалния договор цена. Уговорено между страните е, че чистата сума, след приспадането на авансовия данък общ доход ще се превежда на наемодателите от наемателя по банков път в посочените по тяхно желание банкови сметки или в брой срещу разписка. Ищецът твърди, а ответниците не оспорват в производството, че за месеците февруари, март, април и май 2012 г., той е заплатил на ответниците общо сумата от 4 830 лв. /по 1400лв. за първите три месеца и 630лв. за м.май/, въпреки че по делото не се представиха нито доказателства за превод по банков път, нито разписки от всеки от ответниците, респ. наследодателя на вторите две ответници.

Представена на л. 15 от приложеното гр.д. 175/2013г. на ПлРС е разписка по договора за наем, в която е посочено, че на 22.08.2012г. е дадена сума за наем на имота 13230лв. до май 2013г., като в тази разписка не са посочени сумите за кои месеци се отнасят и включват ли се и процесните суми за първите четири месеца от договора.

Тази разписка обаче не би могла да бъде ценена и обсъждана в настоящето дело, доколкото задължителната за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК присъда /решение/ по НАХД №1355/2014г. в сила от 23.10.2014г. сочи, че съдържанието на този документ е преправено и употребено от ищеца пред Районен съд – П. по гр. д.

№175/2013г., за да докаже че не съществува задължение от негова страна за плащане на дължимия наем до месец май 2013г. в размер на 13 230,00лв., с което е осъществен състава на престъпление по чл. 309, ал.1 от НК. Ищецът е бил освободен на основание чл.78 А, ал.1, във връзка с чл.2 от НК от наказателна отговорност за това престъпление и му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000лв. В досъдебното производство по посоченото НАХД на лист 18 е приложен лист, в който е изписано – наем от М. за магазина на ***, 2012 година. За м. април – 1400; м. май – 250лв. + 380. Изброени са суми за други месеци, като по-надолу е записано за май – 1274 /без Д.Д./. Не е ясно кой е съставил този документ и чий е подписа след изписаните суми за м. май. В самия документ се съдържат противоречиви суми за наем за м. май, и от него не може да се направи извод какви суми се удостоверяват като платени.