Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 292 от 18.05.2022, Районен съд - Горна Оряховица

Съд
Районен съд - Горна Оряховица
Дело
Гражданско дело 1056/2021
Вид
Решение № 292
Подписан
18.05.2022
В сила
14.06.2022
Състав
Красимира Иванова Николова-Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 292 гр. Горна Оряховица, 18.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Н.а-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Н.а-Петрова Гражданско дело № 20214120101056 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.261 от КТ и чл.262,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ във вр. чл.264 от КТ.

Ищецът Н. Т. Т. с ЕГН **********, с адрес: село П., ул..., чрез адв. А.Ч. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че съгласно трудов договор № 635/21.04.2015г. Н. Т. Т. е постъпил на работил на 21.04.2015г. в ответното дружество, като е бил назначен на длъжност „охранител“, с месторабота : Регион - Горна Оряховица. Сочи, че със Заповед № 89/02.05.2019г., на основание чл.325,ал.1,т.1 от КТ е прекратен трудовия договор на ищеца, като заповедта му е връчена на 02.05.2019г. Заявява, че до подаване на настоящата искова молба на Н.Т. не са изплатени възнагражденията за положен извънреден труд и възнаграждения за положен нощен труд, съобразно изложеното по-долу.

Твърди, че съгласно трудов договор № 635/21.04.2015г., сключен между страните по настоящото дело, продължителността на работното време е 8 часа, а според приложените към исковата молба графици на работните смени на охранителите в Склад № 1 гр. Горна Оряховица, същите са полагали денонощен труд на две смени - дневна смяна: от 07:30 ч. до 19:30 ч., нощна смяна : от 19:30 ч. до 07:30 ч. Заявява, че макар в договора изрично да е договорено продължителността на работното време да е 8 часа, то работния труд е престиран на смени - 12 часови, по следния ред: дневна смяна, нощна смяна, два дни 1 почивка. Сочи, че всеки изработен ден включва 4 часа повече от уговорената продължителност на работното време по трудовия договор, като работодателят сам е определял графиците на работа, охранителите са работили извън установеното по договора работно време с негово знание и без противопоставяне от страна на ответника, като са полагали извънреден труд, който работодателят не е заплащал. Твърди, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл.149 от КТ, като същият не е водил специална книга за отчитане на извънредния труд, нито пък се е отчитал за полагане на такъв труд пред Инспекцията по труда. Посочва, че уговореното възнаграждение по трудов договор № 635/21.04.2015г. е 360 лв. за 8 часов работен ден, а минималната работна заплата за периода 01.01.2018г. - 31.12.2018г. е 510.00 лв. или 3.07 лв. на час, приета с ПМС № 316/20.12.2017г.

Заявява, че ищецът е полагал труд за 3.07 лв. на час през 2018г., извънредния труд е 150 на 100 за работа през работните дни или 3.07 x 1,50 = 4,605 лв. на час извънреден труд през 2018г. Сочи, че МРЗ от 01.01.2018г. и към настоящия момент е 560.00 лв. или 3.37 лв. на час, приета с ПМС № 320/20.12.2018г. Твърди, че ищецът е полагал труд за 3.37 лв. на час през 2019г.; извънредния труд е 150 на 100 за работа през работните дни или 3.37 x 1,50 = 5.055 лв. на час извънреден труд през 2019г. Заявява, че към датата на подаване на исковата молба на ищеца не е заплатен извънредният труд от месец май 2018г. до месец май 2019г., като всяка положена от Т. смяна е била с продължителност 12 часа, т.е. с 4 часа повече на смяна от уговорената в договора нормална продължителност на работното време, подробно описани в исковата молба Твърди, че общо за периода от 01.05.2018г. до 31.04.2019г. положеният извънреден труд е 780 часа, като 540 часа от тях са положени през 2018г. при 4.605 лв. на час извънреден труд, на стойност 2486.70 лв., и 240 часа са положени през 2019г. при 5.055 лв. на час извънреден труд, на стойност 1213.20 лв. извънреден труд за 2019 г., като общата дължима сума за периода е в размер на 3699.90 лв.

Твърди, че съгласно трудов договор № 635/21.04.2015г. продължителността на работното време е 8 часа, но от представените към исковата молба графици на работните смени на охранителите в Склад № 1 - гр. Горна Оряховица е видно, че същите са полагали денонощен труд на две смени : дневна смяна - от 07:30 ч. до 19:30 ч. и нощна смяна - от 19:30 ч. до 07:30 ч. Заявява, че ищецът е работил на смени от 19:30 ч. до 7:30 ч., т.е. е престирал 8 часа нощен труд на всяка негова нощна смяна. Посочва, че макар в договора изрично да е договорено да се заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд по 0,25 лв. на час, за периода от месец май 2018г. до месец април 2019г. на ищеца не е заплащано допълнително възнаграждение за нощен труд. Твърди, че Н.Т. е работел нощни смени, които за започвали в 19:30 ч. и са приключвали в 7:30 ч., като съгласно 140,ал.2 от КТ нощният труд се полага от 22.00 ч. до 06,00 ч., т.е. и е полагал 8 часов нощен труд с всяка изработена нощна смяна, подробно описани в исковата молба. Твърди, че общо за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. положеният нощен труд е 784 часа х 0.25 = 196 лв. Заявява, че работодателят, в разрез с разпоредбата на чл.140,ал.3 от КТ, не е осигурявал на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд. Сочи, че поради това за него възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск.

2

Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3699.90 лв., представляваща неплатен положен извънреден труд от общо 780 часа за периода от 01.05.2018г. до 31.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 196 лв., представляваща неплатен положен нощен труд от общо 780 часа за периода от 01.05.2018г. до 31.04.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Моли съда да осъди ответника да му заплати направените по делото разноски, включително адвокатски хонорар.

В съдебно заседание, ищецът, чрез пълномощника си – адв. А.Ч. от ВТАК, поддържа предявените искове. Излага съображения. Моли съда да уважи исковете така, както са предявени, като му присъди и направените по делото разноски.

Ответникът „РМ-Титан Секюрити” ООД с ЕИК 115656844, със седалище и адрес на управление : град Пловдив, район „Западен”, ул. „Генерал Никола Иванов” № 10, ет.1, представлявано от управителя К. Т. Б., чрез пълномощник – адв. М. Н. от ВТАК, депозира писмен отговор на исковата молба. Ответникът счита предявените искове за процесуално допустими, но за изцяло неоснователни. Оспорва изцяло предявените искови претенции както по основание, така и по размер. Счита исковете изцяло за неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени като такива, ведно със следващите се от това правни последици.

Не оспорва твърденията за това, че ищецът е бил назначен на длъжност „охранител“, с месторабота - район Горна Оряховица, както и че със заповед е прекратено трудовото му правоотношение. Оспорва изцяло твърденията, че ищецът е полагал извънреден и нощен труд за посочените в исковата молба периоди, за които да се дължат претендираните суми.

Заявява, че с Правилник за вътрешния трудов ред на ответника „РМ-ТИТАН СЕКЮРИТИ“, утвърден на 16.04.2015г., е въведено работно време на работниците и служителите, което се изчислява сумирано по реда на чл.142,ал.2 от КТ, като продължителността на работната седмица е ограничена до 56 часа, а работните смени от по 12 часа или друг период се определят по график, съобразно режима за охрана и охранителите на обекта. Сочи, че това е отразено и регламентирано в чл.15 от Правилника, а в представения от страна на ищеца трудов договор изрично е посочено, че лицето е запознато с Правилника за вътрешния трудов ред. Заявява, че отделно от това, работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време за процесния период по реда на чл.142,ал.2 от КТ и с нарочни заповеди, съгласно които продължителността на работната седмица е ограничена до 56 часа, а работните смени са от по 12 часа. Твърди, че работникът е бил запознат своевременно както с Правилника за вътрешния трудов ред, така и със заповедите за въвеждане на сумирано работно време и определянето на работни смени от по 12 часа, като е приел извършването на възложената му работа при тези условия. Заявява, че работодателят е въвел сумирано отчитане на работното време с период на отчитане – месечно; въведени са 12-часови смени от 19:00 ч. до 07:00 ч. и от 07:00 ч. до 19:00 ч.; определена е почивка за хранене с продължителност от 1:30 ч. във всяка смяна. Предвид въведеното от работодателя сумирано 3 отчитане на работното време, счита, че не може да се приеме, че полагането на смени от 12 часа представлява извънреден труд, така, както се претендира от работника. Сочи, че и от самите твърдения на ищеца е видно обстоятелството, че същият е полагал труд при сумирано работно време, с продължителност и норми, определени от работодателя при условията на чл.142,ал.2 от КТ и чл.9б от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, поради което не са налице отработени часове, за които в края на съответните периоди може да се установи, че са повече от часовете, определени съгласно чл.9б от Наредбата. Счита, че именно поради тази причина твърденията на ищеца за полагането на извънреден труд и работа по време на официални празници се явяват изцяло неоснователни и недоказани.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, ведно с присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответникът, редовно призован, не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Безспорни по делото са фактите, че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 635/21.04.2015г., по силата на което Н. Т. Т. е заемал длъжността „охранител” в „РМ Титан Секюрити” ЕООД гр. Пловдив, с месторабота :

Регион Горна Оряховица, на пълно работно време - 8 часа, при сумирано изчисляване на работното време по графици, утвърдени от работодателя.

Безспорни по делото са и фактите, че страните са уговорили трудово възнаграждение в размер на МРЗ за страната за съответния период от време на полагане на труд.

Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че ищецът е полагал труд при ответното дружество през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г., съгласно сключения между тях трудов договор, на сменен режим /дневна смяна, нощна смяна, два дни почивка/, по график, утвърден от работодателя, на смени от по 12 часа, при което е полагал труд през почивни дни, полагал е труд през работни дни, полагал е труд през официални и празнични дни, в продължение на 12 часова смяна.

Съдът е приел за безспорен и фактът, че трудово правоотношение между страните е прекратено считано от 02.05.2019г., със Заповед № 89/02.05.2019г. на работодателя.

Приетите от съда за безспорни факти се потвърждават и от приетите писмени доказателства - заверени преписи от трудов договор № 635 от 21.04.2015г., Заповед № 89 от 02.05.2019г., протокол за извършен инструктаж в обект Склад № 1 - Г. Оряховица за повишаване ефективността в охранителната дейност и недопускане терористични актове и нарушение на обществения ред в обекта, 12 броя графици на дежурствата на охраната на обект : Склад № 1 - Горна Оряховица при „РМ Титан Секюрити” ЕООД гр. Пловдив, разпечатка от търговски регистър, план за охрана на обект при изпълнение на обществена поръчка с предмет : „организиране и осъществяване на денонощна физическа невъоръжена 4 охрана и охрана с технически средства на обекти, собственост на ДП НКЖИ, в три обособени позиции, за срок от 3 (три) години; обособена позиция 2 - обект „склад № 1 гара Горна Оряховица ул. „Крайбрежна" № 1.

По делото са изслушани и приети заключенията на съдебно-икономическа експертиза и допълнителна СИЕ, които съдът кредитира като обосновани, кореспондиращи на приетите писмени доказателства и неоспорени от страните. Видно от заключението на приетата допълнителна СИЕ, допълнителното трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд през работни и през почивни дни през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. по приложените графици за дежурства, при 12-часова смяна, без ползване на почивка от час и половина, общо 716 часа, би бил в брутен размер от 3613,12 лв., респ. в нетен размер от 2803,71 лв., а в случай на въведено от работодателя сумирано изчисляване на работното време, при 12-часова смяна, без ползване на почивка от час и половина, общо 339 часа, би било в общ брутен размер от 1750,68 лв., респ. в общ нетен размер от 1358,49 лв., в двата случая - след приспадане на ползваните от ищеца отпуски и болнични в процесния период, като ответникът не е начислявал възнаграждение за положен извънреден труд от ищеца за същия период от време. Видно от приетото допълнително заключение към СИЕ, допълнителното трудово възнаграждение за положения от ищеца нощен труд през периода от 01.05.2018г. до 30.04.2019г. по представените графици за дежурства, при 12часова смяна, без ползване на почивка от час и половина, общо 720 часа, би било в брутен размер от 180 лв., респ. в нетен размер от 139,68 лв. Видно от приетата допълнителна СИЕ, неизплатеното допълнително възнаграждение за положения нощен труд от ищеца за горепосочения период би било в брутен размер от 143,75 лв., респ. в нетен размер от 111,55 лв.