Решение № 56 от 10.07.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Перник, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора Бисер Й. Михайлов като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231700600181 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.327 и чл.328, гл. XXI „ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО“ от НПК.

Образувано е по протест на Районна прокуратура - П. против присъда № 11 от 28.02.2023 г., постановена по НОХД № 2034/2021 г. по описа на Районен съд - Перник и въззивна жалба от И. Н. К. чрез нейния защитник адв. Е. Б. против присъда № 11 от 28.02.2023 г., постановена по НОХД № 2034/2021 г. по описа на Районен съд - Перник.

С посочената присъда, подсъдимата И. Н. К. е призната за виновна в това, че за времето от *** г. до *** г. в условията на продължавано престъпление в *** пред надлежни органи на властта /орган на досъдебното производство - разследващ полицай при ** РУ при ОД МВР гр. П. и пред Районен съд гр. Перник/ в качеството на свидетел по досъдебно производство № 767/2018 г. по описа на ** РУ при ОД МВР гр. П. и по НОХД № 1340/2019 г. по описа на Районен съд гр. Перник, устно /при проведени разпити/ и писмено /в протокол за разпит на свидетел от дата *** г./, съзнателно потвърдила неистина, а именно че на *** г. в *** А. М. Д. не е нанесъл удар спрямо П.

Б. П., като заявила „Не е имало бой между П. П. и А. Д., а последният е седял отстрани и е гледал през цялото време“, както и, че А. Д. в никое време не е удрял П.

П., а през цялото време е стоял настрани и не се е доближавал до Па. П. 1 престъпление по чл. 290, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В посочения протест се развиват оплаквания за това, че присъдата е неправилна и постановена в нарушение на материалния закон. Твърди се, че наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като същото е определено при прилагане разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК без да са налице необходимите предпоставки за това, като същевременно съдът не е отчел отегчаващите вината обстоятелства. Отправено е искане за изменение на първоинстанционната присъда, като бъде отменено приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и да бъде увеличено наложеното наказание, като вместо „Пробация“ по отношение на подсъдимата И. К. да бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години.

Не е постъпило възражение от страна на И. К. срещу депозирания протест в законоустановения срок.

Постъпила е и въззивна жалба от подсъдимата И. К., чрез процесуалния й представител адв. Б., в която се навеждат твърдения, че присъдата, постановена от Районен съд - гр. Перник е незаконосъобразна, неправилна, необоснована и постановена при съществени процесуални нарушения. Сочи се, че присъдата е постановена при липсата на безспорни доказателства, които несъмнено и категорично да доказват, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна престъплението, в извършването на което е обвинена. Твърди се, че съдът не е извършил прецизен и задълбочен анализ на всяко едно от доказателствата по делото, което е довело и до постановяване на неправилен акт. В допълнение се отбелязва, че съдът кредитира единствено доказателствата, обслужващи обвинителната теза, като за сметка на това без основание изключва и не кредитира доказателствата, ползвани от защитата. С жалбата се прави оплакване, че първата инстанция е нарушила разпоредбите на чл. 14 и чл. 107, ал. 1 от НПК, като не е извършила всестранна и обективна оценка на релевантните факти, което е довело до осъждането на подсъдимата. В заключение се твърди, че районният съд е постановил присъдата, единствено основавайки се на предположения. Въз основа на горното се иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата И. К. да бъде оправдана. В условията на алтернативност се моли за връщане на присъдата на първоинстанционния съд за ново разглеждане с конкретни указания за правилното прилагане на закона.

Не е постъпило становище по депозирана въззивна жалба от Районна прокуратура гр. П..

Доказателствени искания не са направени, както в протеста на Районна прокуратура - П., така и във въззивната жалба.

В съдебно заседание представителят на Пернишката окръжна прокуратура поддържа подадения протест от Районна прокуратура – П.. Счита, че са налице основанията за изменение на постановената присъда и увеличение на наказанието.

В открито съдебно заседание в хода на съдебните прения защитникът на подсъдимата И. К. - адв. П. иска да бъде отменена първоинстанционната присъда като неправилна, незаконосъобразна, необоснована и несправедлива и бъде постановена нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение по чл. 290, ал.1 НК. Твърди, че е допуснато съществено процесуално 2 нарушение във внесения обвинителен акт, тъй като подзащитната й не може да бъде отговорна за нещо, което не е видяла. Цитира съдебна практика, в която е посочено, че за да се осъди лице за лъжесвидетелстване е необходимо безспорно да е установено, че дадени обстоятелства са били възприети от свидетеля, че те са били отразени в съзнанието му и са били премълчани или умишлено изопачени.

Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваното решение с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:

По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.378, ал.4, т.1 вр. с 305, ал.

3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е изложил правните си изводи. Посочил е и съображенията си по отношение на кредитирането на събрания по делото доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и противоречията.

Отговорено е на всички релевантни доводи.

Фактическата обстановка, установена от първоинстанционния съд, се споделя изцяло от настоящата инстанция и се изразява в следното:

Подсъдимата И. Н. К. към месец ***г. се намирала в интимни отношения със свидетеля А. М. Д., като последният от своя страна, не се познавал с лицето П. Б. П..

На ***г. в следобедните часове, П. П. влязла в своя профил в „Инстаграм“. При това тя забелязала публичен чат, в който Н. Б. С., която била обща позната на подсъдимата И. Н. К. и П. Б. П. снимала с мобилния си телефон домашна сбирка между себе си и подсъдимата И. Н. К.-провеждаща се в апартамента на последната.

Посредством това приложение така осъществяваният запис от Н. Б. С. бил излъчван на живо, чрез профила й в „Инстаграм“. Когато П. П. видяла този публичен чат тя влязла в него, желаейки и тя да гледа излъчваното от Н. Б. С., но появата и била забелязана от подсъдимата И. Н. К., на която това не се понравило. Поради това, и без да бъде провокирана с нещо конкретно, подсъдимата И. Н. К. започнала да отправя различни негативни обръщения посредством писане на съобщения в чата по адрес на П. П. от рода на:„курва“, „проститутка“ , „боклук“, „че ходела със старци на море, за да й плащат пари“ и други такива в този аспект.

Това тя сторила от профила в „Инстаграм“ на Н. С.. Афектирана от действията на подсъдимата И. Н. К. в отговор на същите П. П. изпратила на профила на Н. С. снимка, която била качена по-рано в интернет на подсъдимата И. Н. К., на която било видимо, че същата прави орален секс на лице от мъжки пол.

Когато подсъдимата И. Н. К. видяла тази снимка, същата започнала да изпраща съобщения с различни закани и обиди по адрес на П. П. посредством своя профил в приложението „Viber“ . След което многократно позвънила по „Viber“ и на мобилния телефон на П. П., продължавайки да я обижда и заплашва, както и настояла да се 3 видят в района на заведението „***“ в ***. П. П. отклонила това предложение, но това не разколебало подсъдимата И. Н. К. от намерението й да се срещне с П.. Същата вечер подсъдимата И. Н. К. се видяла със своя приятел - свидетеля А. Д., като поискала от него да й съдейства в това да си уговорят среща с П. П., на която да изяснят възникналия въпрос. Среща била отказана от П. П.. Тогава подсъдимата И. Н.

К. и свидетеля А. Д. се придвижили с лекия автомобил на последния до заведението „***“, за което знаели, че се намира в непосредствена близост до дома на П. П.. Към 22:30 ч. на същата дата - *** г., П. П. отишла до „***“ и забелязала, че до заведението я чакат подсъдимата И. Н. К. и свидетеля А. Д.. Непосредствено след пристигането й, подсъдимата И. Н. К. започнала да настоява П. П. незабавно да изтрие компрометиращата снимка, с която разполагала по отношение на подсъдимата. Тъй като П. П. не сторила това, подсъдимата И. Н. К. започнала да я обижда, хванала я за косата и започнала да я дърпа. В един момент подсъдимата И. Н. К. пуснала косата на момичето и й нанесла няколко удара в тялото. В този момент А. Д. внезапно нанесъл силен удар с юмрук в областта на устата на П. П.. Същата изпитала силна болка и изпищяла, при което подсъдимата И. Н. К. я хванала през устата, за да й попречи да вика за помощ. В този момент П. П. успяла да се измъкне и побягнала по улицата към дома си. Тя успяла да стигне до него, където майка й /С. Б. С./ възприела, че един от зъбите на дъщеря й е избит, други два се клатят, а от устата й тече кръв. Поради това те незабавно потърсили медицинска помощ.

Вследствие на нанесения удар с юмрук от страна на А. Д. бил избит първи зъб долу вдясно /зъб 41/ на П. П., била причинена травматична луксация /разклащане/ на първи зъб долу вляво /зъб 31/, били причинени травматичен периодонтит и разклащане на зъби 32 и 42 /втори зъб долу вдясно и втори зъб долу вляво/ и била нанесена разкъсно-контузна рана на лигавицата на долната устна на устата.

След сигнал, подаден от пострадалата, било образувано досъдебно производство № 767/2018г. по описа на ** РУ ОД МВР - гр. П.. Предмет на това дело било престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК от страна на процесния свидетел А. Д. /подсъдим по горепосоченото производство/.

След приключването на съдебното следствие, пледоариите и последната дума на подсъдимия по НОХД № 1340/2019г. по описа на Районен съд - гр.Перник била постановена присъда № 260036 от 07.06.2021г., с която А. М. Д. бил признат за виновен по повдигнатото му и поддържано от Районна прокуратура гр. П. обвинение за извършено на ***г. в *** срещу П. Б. П. престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Във връзка с установяване на обективната истина е проведен на разпит в качество на свидетел на подсъдимата И. Н. К.. Подсъдимата К. следвало да изложи възприятията си относно изложения и подробно описан случай съобразно действително възприетите от нея обстоятелства. Въпреки, че съзнавала задължението си да изложи единствено истината относно възприетите от нея обстоятелства, подсъдимата И. Н. К. решила да изложи неистини в проведения й разпит с цел да възпрепятства разкриването на обективната истина, касаеща предмета на обвинението.

Видно от приложените документи: в периода ***г. до ***г. в условията на продължавано престъпление в ***, пред надлежни органи на властта - орган на досъдебното производство-разследващ полицай при *** РУ-гр.П.- С. В. и пред Районен съд-гр.Перник като свидетел по досъдебно производство № 767/2018г. по 4 описа на *** РУ-гр.П. и по НОХД № 1340/2019г. по описа на Районен съд-гр.Перник, устно при проведени разпити и писмено в протокол за разпит на свидетел от дата ***г., съзнателно потвърдила неистина, че на ***г. в ***, А. М. Д. не е нанесъл удар спрямо П. Б. П., заявила че: „Не е имало бой между П. П. и А. Д., а последният е седял отстрани и е гледал през цялото време“, както и че А. Д. в никой момент не е удрял П.