Решение № 3235 от 13.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3235 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100506293 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Минолби“ ЕООД срещу решение № 5342/26.03.2025г., постановено по гр. д. № 69336/2024г. на СРС, 177 с-в.

С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от „Минолби“ ЕООД, ЕИК: 201995159, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. Генерал Гурко, № 9 срещу „А1 България“ ЕАД, ЕИК:

131468980 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Кукуш, № иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 0,73 лева, получена от ответника без правно основание, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2024 г. до окончателното изплащане, като неоснователен.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че по делото не е спорно мобилният оператор да е получил процесната сума, като плащането е извършено в полза на задълженото лице „Минолби“ ЕООД, поради което и доколкото не е налице основание за задържане на платената сума, счита иска за основателен. Моли решението да бъде отменено и искът да бъде уважен, като основателен и доказан.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В 1 него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.

СРС е бил сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, ЗЗД за заплащане на сумата от 0,73 лева – платена без основание такса по договор между страните. В исковата молба са изложени твърдения, че между „Минолби“ ЕАД и ответника бил сключен договор за предоставяне на мобилни съобщителни услуги. За периода от 28.11.2021 г. до 27.12.2021 г. ответникът издал фактура № 442076424, съдържаща месечни абонаментни такси за два телефонни номера. Ищецът заплатил дължимите суми по фактурата, като последствие установил, че заплатената от него сума надвишавала дължимото с 0,73 лева. Счита, че ответникът се бил обогатил неоснователно с тази сума.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е оспорил предявените искове. Признал е съществуването на договорни отношения по договор за мобилни услуги с ищеца, издаването и стойността на процесната фактура, заплащането на същата. Изложил е съображения, че процесната сума била заплатена не от служител на „Минолби“ ЕООД, а от трето лице, в качеството му на ползвател на услугата, и именно това лице е материално легитимирано за предяви иска. Посочил е, че ищцовото дружество не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството.

За да постанови обжалваното решението, първоинстанционният съд е приел, че не може да се установи, че представената от ищеца, сега въззивник, таблица се отнася до някоя от страните по делото, както и дали тя има връзка със спора, предмет на настоящия иск и каква, поради което е счел, че няма доказателствена стойност. С оглед на това е намерил за недоказано процесната сума да е била заплатена от ищеца, поради което е приел, че не е установено неоснователно обогатяване и е отхвърлил изцяло предявения иск.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

По така предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест 2 на ищеца, сега въззивник, е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е платил на ответника посочената в исковата молба сума, вследствие от което е намалил патримониума си, а имуществото на ответника се е увеличило без да има основание за това.

При установяване на тези факти в тежест на ответника е пълно и главно да установи, че съществува основание за задържане на получената сума.

С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, правният спор се концентрира около обстоятелството заплатена ли е сумата по фактурата от „Минолби“ ЕООД.

В производството пред СРС не са били спорни обстоятелствата относно наличието на договорни отношения между „А1 България“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „Минолби“ ЕООД, в качеството му на клиент относно електронносъобщителни услуги, че във връзка с договора е издадена процесната фактура, както и, че стойността на последната е заплатена. Не е било спорно и, че е издадено кредитно известие за процесната сума. С молба от 30.07.2025г., подадена във въззивното производство въззиваемият изрично е заявил, че не оспорва издаването на известието, че то е издадено към процесната фактура и възлиза на посочената от ищеца стойност.

Според разпоредбата на чл. 115, ал. 1 ЗДДС при изменение на данъчната основа на облагаемата доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата. Тоест с издаването на известие към фактурата се констатира, че стойността на сделката е различна или че сделката е била развалена. По арг. от чл. 115, ал. 3 ЗЗД при увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа се издава кредитно известие. С издаване на кредитно известие за процесната сума, на практика ответникът е признал, че дължимата сума по – фактурата е по – малка от първоначално начислената.

На следващо място, недоказани, а и ирелевантни към предмета на настоящия спор, са твърденията на ответника, сега въззивник, че би могло друго лице, различно от служител на „Минолби“, да е извършило плащането. Следва да се има предвид, че така направеното твърдение е хипотетично и се обосновава с това, че дружеството има малък брой служители, както и, че не обявява финансови отчети, а ползва голям брой мобилни услуги. Както беше посочено по – горе, не се оспорва да е било извършено плащане в полза на „Минолби“.

Съгласно чл. 73 от ЗЗД задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника.

Задължено лице по фактурата е именно въззивникът, поради което и той дължи плащане на начислените по фактурата суми. Дори плащането да е извършено от трето за спора лице, с него се погасяват задължения на „Минолби“ и от името на това дружество. Действително не е представена касова бележка или друг документ, от който да е видно извършеното плащане, но както беше посочено по – горе, това обстоятелство не е било оспорено от ответника, сега въззивник. Не на последно място следва да се има предвид и, че договорът е сключен между мобилния оператор и „Минолби“, поради което и при неизпълнение „А 1 България“ ще търси дължимите суми именно от въззивника, а не от трето лице. Ето защо, след като е платено задължение на дружеството и от името на дружеството, то именно то е материално 3 правно легетимирано да търси връщане на недължимо платените суми, като страна по договора. Съгласно приетото в определение № 2142/29.04.2025г., постановено по гр. д. № 4745//2024г. на ВКС, IV ГО, по аргумент от чл. 73 от ЗЗД няма пречка изпълнението на задължение да е престирано от трето лице, а въпрос на вътрешни отношения между ищеца и третото лице е да уредят финансовите си взаимоотношения.

На следващо място, съдът намира за неоснователни твърденията на въззиваемия, че е била дължима пълната сума по фактурата, тъй като са били налице промени в тарифния план. Както беше посочено по – горе, мобилният оператор сам е издал кредитно известие за сумата, предмет на настоящето дело, което не е спорно, и което се издава при намаление на данъчната основа. Отделно от това в тежест на ответното дружество, въззиваем в настоящето производство, е било да установи, че сумата по фактурата е била начислена съобразно договореното между страните, включително и твърдените промени в тарифния план. В тази връзка не са ангажирани доказателства, а представеното приложение не е достатъчно да обоснове този извод, при изрично оспорване от страна на жалбоподателя.

С оглед на изложеното по – горе, въззивникът установява заплащане на сумата. От друга страна ответникът не доказва основание за задържане на същата.

Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е основателен и като такъв следва да се уважи.

Поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което искът да се уважи изцяло.

По разноските:

На въззивника, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на общо 75 лв., от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за адвокатско възнаграждение, както и направените пред СРС разноски в размер на 250 лв.

На основание Закона за въвеждане на еврото в РБ, всички суми следва да бъдат присъдени в евро.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 5342/26.03.2025г., постановено по гр. д. № 69336/2024г. на СРС, 177 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сума в размер на 0.37 евро /0,73 лева/ с ДДС, получена от ответника без правно основание, представляващи недължимо платени такси, начислени по фактура № 442076424 за периода 28.11.2021г. до 4

27.12.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.11.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980, да заплати на „Минолби“ ЕООД, ЕИК 201995159, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 127.82 евро /250 лв./, представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и на основание чл.

273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 38.35 евро /75 лв./, представляваща разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5