Решение № 219 от 28.04.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 219 гр. Габрово, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Валентина М. Илиева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20224210102103 по описа за 2022 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано по искова молба на С. Т. С., ЕГН **********, собственик на апартамент № 18 в сграда, в режим на етажна собственост, находяща се на ул.

„*********” № 51, гр. Габрово, за отмяна на взетото решение по т. 1 от дневния ред на проведено на 17.11.2022 г. общо събрание на етажните собственици на обекти в сградата.

Ищецът твърди, че той и съпругата му били собственици на самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост. Взетото решение по т. 1 от дневния ред, обективирано в протокол от общо събрание на етажните собственици от 17.11.2022 г. счита за незаконосъобразно и претендира отмяната му, както поради допуснати нарушения в процедурата по свикване на събранието, така и поради противоречие със ЗУЕС.

Процедурните нарушения ищецът свързва с липсващо отбелязване на датата и часа на обявяване на поканата за свикване на общо събрание, като същата не съдържала и място на провеждането му. Не бил спазен срока поканата да бъде поставена не по-късно от 7 дни преди датата на провеждане на събранието, тъй като събранието било свикано за разрешаване на възникнал на 10.11.2022 г. спор между етажни собственици за ползването на междуетажни пространства.

В събранието председателят на етажната собственост освен себе си представлявал още трима от етажните собственици, без да са били приложени съответните пълномощни и в нарушение на чл. 32, ал. 2 ЗУЕС. Протоколчикът не бил избран с обикновено мнозинство, а бил определен от председателстващия в края на събранието, като по този начин се нарушавал чл. 16, ал. 4 и ал. 5 ЗУЕС и протокол по своята правна същност не бил воден. В протокола не било отразено какъв е статута на присъстващите, респ. участващи в събранието лица – собственик, ползвател, обитател и каква част от етажните собственици представляват. Не било отразено в протокола, че 1 ищецът и съпругата му били представлявани от пълномощник. На събранието не била разгледана и депозираната от тяхно име молба да използват възмездно междуетажното помещение между 5 и 6 етаж, а вместо това било взето решение ползването на междуетажните помещения да продължи по същия начин, както досега от средните (с най-малка площ) апартаменти на етажа. На събранието били преброявани единствено гласовете „против”, а броят на гласовете „за” бил изчислен като разлика до вписания брой участници в събранието. В тази връзка позиция „въздържал се” не била предлагана при нито едно гласуване. Отделно от горното, взетото решение междуетажните помещения да се ползват както досега от средните апартаменти било противоречиво и неизпълнимо, тъй като до момента не било вземано решение от етажните собственици относно това кой да ги ползва, а имало единствено устно споразумение между живущите във входа датиращо от 1981 г.. Също така част от тези помещения се ползвали от собственици и на други апартаменти, които не били средни.

Поради тези недостатъци на проведеното събрание взетото от същото решение по т. 1 от дневния ред следвало да бъде отменено.

От ответниците – етажните собственици на обекти в сграда, находяща се на ул.

„*********” № 51, гр. Габрово, представлявани от управителя на етажната собственост Н.К., е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който се оспорва изцяло предявения иск. Счита, че провеждането на общото събрание на 17.11.2022 г. било съобразено с изискванията на закона, тъй като въпросите, включени в дневния ред имали неотложен характер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 29.12.1984 г. ищецът е придобил заедно с В.С. правото на собственост с обект апартамент № 18 в сграда, представляваща блок № 124 и затова в режим на етажна собственост, поради което същият разполага с активна легитимация да проведе конститутивен иск за отмяна на решения на етажните собственици на обекти в процесната сграда.

Представено е от ищеца в оригинал съобщение за провеждане в четвъртък 17.11.2022 г. от 18 часа на общо събрание на входа с дневен ред: 1. Обсъждане на проблеми с използването на помещенията на междуетажните площадки и 2.

Обсъждане на ремонт на покрива. Съобщението е подписано от домоуправител Н.К., който не се спори, че е избраният такъв.

Ищецът и В.С. като собственици на самостоятелен обект в сградата - етажна собственост, на 14.11.2022 г. упълномощили низходящата си С.С.С. да ги представлява при провеждане на свиканото общо събрание. Същите са сочени и за автори на искане, адресирано до управителя на ЕС за предоставяне на възмездното ползване на междуетажното помещение между 5 и 6 етаж срещу обезщетение от 10 лева месечно.

В протокол от проведеното на 17.11.2022 г. общо събрание на етажните собственици по включените в дневния ред въпроси, е отразено присъствието на 21 етажни собственици, като по отношение на апартамент № 2, апартамент № 7 и апартамент № 11 е отразено упълномощаване в полза на управителя на ЕС Н.К.. По отношение на апартамент № 18 е отразено присъствие на Светослава С.а.

За протоколчик е избрана М.Х., а събранието е председателствано от управителя 2

Н.К..

В протокола е отразено обсъждане на точка 1 от дневния ред, като управителят е съобщил за установената практика стаичките на междинните етажи да се ползват от най-малките средни апартаменти и след изказвания, съдържанието на които не е отразено в протокола, е прието решение с 19 гласа „за“ и 2 гласа „против“ ползването на тези обекти да продължи от средните апартаменти безвъзмездно, в която част решението е подкрепено със 17 гласа, при 4 – против. Единодушно е прието ползването на стая до входната врата да продължи да се осъществява от Н.К., без заплащане на наем.

По т. 2 от дневния ред е прието решение да се намери изпълнител за подмяна хидроизолацията на покрива, която да бъде заплатена от събрани средства, включително от наем на клетка от мобилен оператор, което решение било прието единодушно.

Протоколът е подписан от председателстващия събранието и протоколчика.

За овластяването на управителя на етажната собственост са представени пълномощни датирани на 15.11.2022 г. от собствениците на ап. 2 – И.Х., ап. 7 – Ч.М. и ап. 11 – Е.И., с идентично съдържание по отношение обема представителна власт – представителят да гласува по точките от дневния ред по свое убеждение и преценка.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

Предявен е конститутивен иск с правна квалификация чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Искът е основателен.

В решение № 39 от 19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, е разяснено, че етажната собственост, която не е учредила сдружение за управление, т. е. не е персонифицирана, се управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните собственици и обитателите чрез взетите от него решения.

Тези решения се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел.

Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не е съгласно с общо формираната воля. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на етажната собственост са по-широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не участвалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът - ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност.

Спазването на тези правила е основание за действителността на решението.

Прието е, че решенията на общото събрание на етажната собственост по своята правна природа се доближават до решенията на общото събрание на търговските дружества и по отношение на тях по аналогия са относими разясненията, дадени в ТР № 2/2002 г. ОСГК на ВКС. При спазване на посочената практика на ВКС, настоящият 3 състав приема следното.

Процесуална предпоставка за допустимост на производството е наличието на правен интерес от решаването на правния спор със сила на пресъдено нещо. Правният интерес е тогава налице, когато обжалваното решение на етажните собственици поражда последици в правната сфера на ищеца, поради което и същият има право да участва при вземането му. От разпоредбите на чл. 42 и чл. 43 ЗС, чл. 9 и чл. 40 ЗУЕС, се извеждат субектите, на които законът признава правото да участват в управлението на сграда-етажна собственост, като това са собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост, съответно само лице с право на участие в общото събрание, е легитимирано да обжалва взетите от същото решения.

Ищецът е титуляр на правото на собственост върху самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: ул. „*********” № 51, гр. Габрово, поради което е активно процесуално легитимиран за провеждане на иска.

Следва да се посочи, че пасивно процесуално легитимирани по иска са етажните собственици, които се представляват от управителя, съгласно чл. 41 ЗУЕС. В определение № 294 от 24.06.2011 г. по ч. гр. д. № 209/2011 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, е прието, че това е законно представителство, въведено с цел улесняване процедурата по движение на делата, тъй като при етажни собствености с множество различни собственици на отделните обекти в сградата, тяхното отделно призоваване и връчване на съобщения по делото би забавило процеса. Тази цел няма да бъде постигната, ако съдът изисква вписване на имената и адресите на отделните собственици, като условие за редовност на исковата молба, а и такова изискване при този специфичен иск няма.

Достатъчно условие за редовност на исковата молба е посочването на името и адреса на председателя на управителния съвет, респ. управителя или на упълномощеното от него лице.

Исковата молба е предявена на 14.12.2022 г. – в срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, тъй като събранието, на което ищецът е присъствал, чрез надлежно упълномощен представител, е проведено на 17.11.2022 г..

Ищецът претендира отмяна на взетото единствено и само по т. 1 от дневния ред решение, поради процесуална и материална незаконосъобразност, които характеристики извежда на основание допуснати нарушения при свикването на събранието, неспазване на установения 7-дневен срок от обявяване на поканата до провеждане на събранието и поради осъществени по отношение на етажни собственици представителни действия без валидно учредена представителна власт.

По отношение на така релевираните пороци на взетото решение е необходимо да се отбележи следното. Допустимо е извършваните от един правен субект гражданскоправни актове да пораждат последици в правната сфера на друго лице, само по силата на закона или при изрично изразена воля на последния. Липсата на представителна власт за лице, което действа от чуждо име, е равна на липса на извършено от представлявания волеизявление. Този порок обаче може да бъде релевиран само от лицето, чието волеизявление е опорочено, а това означава – от етажните собственици упълномощили Н.К. да ги представлява в събранието.

Недопустимо е трето за представителното правоотношение лице, каквото е ищецът да се позовава на порок при учредяване на представителната власт и при упражняването й. В този смисъл, доводите за липса на валидно учредена представителна власт по 4 отношение на различни от ищеца етажни собственици не следва да бъдат обсъждани, без значение, че упълномощаването е установено от представените в производството пълномощни. Такова обсъждане е мислимо само в хипотеза на твърдения за неформирано мнозинство при вземане на съответните решения, произтичащо от липсата на валидно упълномощаване, но такива твърдения в случай не са наведени.