Решение № 389 от 28.06.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Благоевград, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гюлфие Яхова при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Гражданско дело № 20201200101178 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е образувано след произнасяне на Върховен административен съд, който е обезсилил решение постановено от Административен съд Благоевград, приемайки че исковата молба е нередовна, доколкото не било ясно дали се предявява иск за непозволено увреждане по ЗЗД /подсъден на общите съдилища/ или иск по ЗОДОВ /подсъден на административните съдилища/. Върховният съд е върнал делото за ново разглеждане на първата инстанция. След оставянето на исковата молба без движение делото е изпратено за разглеждане от Административен съд - Благоевград на Окръжен съд - Благоевград.

Новата поправена искова молба е подадена от ищцата З. Ф. П. против ответниците Община С. и Областна администрация Благоевград.

Ищцата сочи, че на 11.01.2015г. синът й А.П., заедно с негови приятели, отишли на водоема, находящ се в местността „*“ гр. С. в близост до бензиностанция „***“. Тъй като водата на водоема била замръзнала част от момчета решили да се разходят по леда, вкл. и А.. Момчето влезнало към средата на водоема, след което ледът се пропукал и той паднал във водата.

Викал за помощ, но другите момчета, въпреки положените усилия, не успели да го спасят. Настъпила смъртта на А., като причина за това е удавяне и хидрошок, довел до спазъм на кръвоносните съдове. По случая било образувано ДП. Ищцата сочи, че в продължение на няколко години не могло да се установи чия е собствеността на водоема, като отговорността си прехвърляли Община С. и Държавата. Ищцата смята, че собственик на водния 1 обект е Община С.. Сочи се, че общината, чрез кмета и общинския съвет, не са изпълнили законовите си задължения, произтичащи от редица законови и подзаконови нормативни актове по опазване на живота и здравето на населението във връзка с водните обекти, които са публична общинска собственост и чрез посоченото бездействие е причинена смъртта на сина й. В случая се сочи, че общината е проявила пълно бездействие по отношение на стопанисване на водния обект. Не били поставени никакви табели и обозначителни знаци, липсвала охрана.

В случай, че не може да се установи кой е действителният собственик на обекта ищцата предявява иск срещу Областна администрация Благоевград, която според закона при спор или неяснота относно собственика на обекта областният управител осъществява организацията и техническата експлоатация на водния обект.

Сочи, че вследствие на смъртта на единственото й дете ищцата е претърпяла и продължава да търпи болки и страдания, които ще останат за цял живот. Нощем не спи, а когато заспи сънува кошмари от злополучния инцидент. Няма ден, в който да не плаче за детето си.

С оглед на това се прави искане на осн. чл. 49 ЗЗД, а при условията на евентуалност на осн. чл. 50 ЗЗД, Община С. да бъде осъдена да заплати на ищцата обезщетение в размер на 300 000 лв. за причинените й неимуществени вреди вследствие загубата на единственото й дете. При условията на евентуалност исковете са предявени срещу Областна администрация Благоевград.

В сроковете по чл. 131 ГПК са депозирани писмени отговори от ответниците.

В писмения си отговор Община С. прави възражение за неподведомственост на спора на гражданския съд. Правят се възражения за нередовност на исковата молба. По същество се оспорват предявените искове.

Твърди се, че не е налице бездействие на кмета или на общинския съвет.

Процесният воден обект не е подлежал на обезопасяване, не е имало задължение за водоспасителна дейност. Водният обект е бил ограден с нискостеблена растителност и е имало забранителни къпането знаци. Сочи се, че водният обект не е собственост на общината, а такъв е Н с ЕАД, а ползвател към момента на инцидента е сдружение С.Б.. Процесният обект не е язовир, а изравнител и част от помпена станция. Сочи се, че вредоносният резултат се дължи на поведението на починалото лице, което е пълнолетно и е съзнавало свойството и значението на постъпките си и е могло да ги ръководи. В тази връзка се сочи, че смъртта е настъпила от неговото поведение. Възразява се срещу размера на предявения иск.

В писмения си отговор Областна администрация Благоевград сочи, че исковата молба е нередовна. Предявените искове срещу посочения ответник са неоснователни, тъй като към датата на деликта областният управител е имал задължение да осъществява организация и техническа експлоатацията на язовир до влизане в сила на съдебно решение относно собствеността на водното съоръжение. Съдебен спор за собственост обаче липсва, поради 2 което не следва да се ангажира отговорността на посочения евентуален ответник. На следващо място се сочи, че водният обект е публична общинска собственост, за който е налице издаден акт.

Настоящата съдебна инстанция, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства, както пред настоящата съдебна инстанция, така и пред Административен съд Благоевград, и по вътрешно убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че на 11.01.2015г. е настъпила смъртта на А. Г.П.

/на 20 години/. Инцидентът е настъпил чрез пропадане върху воден обект, покрит с лед, находящ се в местността „*“ общ. С. в близост до бензиностанция „***“. Не е спорно, че смъртта е настъпила от удавяне и хидрошок. По случая е образувано ДП.

Установява се, че починалият е единствено дете на ищцата, преди това е починал съпругът й.

Пред Административен съд - Благоевград са разпитани свидетелите Л.Д. и И.С., които установяват обстоятелства относно процесния инцидент.

Сочат, че 11.01.2015 г. А., свидетелите и други момчета отишли на водоема, със заледена повърхност. Пързаляли се по повърхността на водоема. А. навлязъл до средата, след което пропаднал поради пропукалия се лед. две от момчетата се притекли на помощ, но въпреки усилията не успели да помогнат на давещото се момче. Свидетелите сочат, че тогава времето е било слънчево, студено, но не е имало сняг, като язовирът е бил покрит с „дебел“ лед. А. не бил едър, бил висок, но слаб, можел да плува. Всички те многократно посещавали водоема, като през лятото ходили да ловят риба, но никога водоемът не е бил ограден, обозначен с табели, забраняващи риболова или къпането, не е имало жива охрана, пристройки или съоръжения, указващи, че е язовир. През лятото дълбочината на водата в средата на водоема не покривала нормалния човешки ръст, но през зимата нямат представа каква е дълбочината. Свидетелят С. посочва, че мястото, на което А. пропаднал е дълбоко и водата го покрила поради подводна яма.

Ангажирани са гласни доказателства за установяване на търпените болки и страдания от страна на ищцата. Свидетелите М.М., П.Н., Д.З., Л.Н., описват ищцата преди 11.01.2015г. като „силна“, работоспособна, физически и психически здрава. След смъртта на единствения си син ищцата „рухнала“ и психически, и физически. Спряла да работи, затворила се в себе си, „нямала желание за живот“, започнала да получава припадъци, често била неадекватна – „не знае коя е, къде се намира, забравя“.

Свидетелят Т. Г. посочи, че е работил в Н с и Сдружение за напояване – С.. Не знае кой стопанисва изравнителя в близост до бензиностанция „***“ гр. С.. Не е имало табели или ограда, от едната страна има насип, дълбочината на обекта е от 60 см. до 1,50 м. Около изравнителя са земеделски земи.

Вещите лица по комплексната съдебна психиатрично - психологична експертиза, сочат че смъртта на А. е повлияла на психичното състояние на 3 майката, което е преминало в посттравматично стресово разстройство с изразени симптоми и към момента. Смъртта е предизвикала остра реакция на стрес с 90% вероятност, характеризиращо се със зашеметеност, обърканост, тревожност, безсъние, натрапливо спомняне на психическата травма, придружени с телесни симптоми – изпотяване, изчервяване, ускоряване на пулса, повишаване на кръвното налягане. Посоват, че острата Острата реакция на стрес е продължила два - три дни, а след това състоянието е преминало в посттравматично стресово разстройство.

В съдено заседание експертите посочват, че посттравматичното стресово разстройство при ищцата се е развило след смъртта на сина й.

Епилепсията е от преди инцидента, провежда се лечение, но за него не може да се твърди, че се е усложнило след смъртта на сина й и вследствие на нея.

Експертите съдят, че острата реакция на стрес след смъртта е преминала в посттравматично стресово разстройство, което продължава и към момента на изследването. Обясняват, че с течението на времето това състояние преминава, но при много тежки психически травми стресовото разстройство може да премине в трайна личностова промяна, за която при ищцата няма индикации към момента. Според вещите лица с времето не може да се очаква влошаване на състоянието, а по-скоро постепенно затихване на симптомите.

Вещото лице по назначената съдебно - техническата експертиза посочва, че водоемът в м. „*“ в землището на гр. С. е част от водостопанска система – напоителна система „С.Б.“. При изслушването си вещото лице пояснява, че водоемът е изравнител и е изграждан в Напоителна система „С.Б.“ преди около 50-60 години. Според него водоемът фигурира в справката до кмета на Община С. като „И.Л.“ и е собственост на „Н с“ ЕАД, като водите до съоръжението „И.Л.“ се осигуряват чрез разпределителен напоителен канал на „Н с“ ЕАД. Вещото лице не е открило документация за издадено разрешително за ползване на водоема в м. „*“ в землището на гр. С., но в поддържаната от БДЗБР специализирана карта по чл. 176, ал. 1 от Закона за водите обектът е с площ от 9693 кв.м. и с посочен собственик - Община С..

Експертът по съдебно-счетоводната експертиза сочи, че водоемът в м.

„*“ в землището на гр. С. не е бил включен в счетоводните сметки „Земи“, „Сгради“ или „Съоръжения в баланса на ДФ „Хидромелиоративни системи“ и на „Н с.“ ЕАД. При извършена през 1993 г. оценка на хидромелиоративния фонд и имущество, стопанисвани от ХТР „Хидромелиоративни системи“ – гр.

С., в описа на оценените дълготрайни активи не фигурира водоем в м. „*“ или изравнител „Летището“ – гр. С., собственост на държавна фирма „Хидромелиоративни системи“ – ХТР С.. Водоемът не фигурира и в инвентарните книги на дълготрайните материални активи на „Н с“ ЕАД, клон С. към 31.12.2014 г. по счетоводни сметки „Земи и терени“, „Сгради“, „Съоръжения“, „Други ДМА“. Водоемът в м. „*“ или изравнител „Летището“ не са част и от напоителните системи, предоставени за стопанисване и експлоатация от „Н с“ ЕАД на Водно кооперативен съюз „С. Бистрица“ с договор от 31.03.1999 г. по приложения към него списък. Водоемът в м. „*“ не е включен и в активите на предприятие за експлоатация „Хидромелиорации“ – Благоевград към 30.11.1990 г. и не е стопанисван от 4 него. Експертът сочи, че водоемът в м. „*“ е бил построен от ТКЗС гр. С., преминал е в активите на АПК гр. С., но Ликвидационният съвет на АПК не е предал водоема на „Н с С.“ ЕАД. Вещото лице не е открило официални документи за ползвателя на водоема в местността „*“ към 08.12.2014 г. В тази връзка е посочил, че в достъпен в интернет „Регистър на язовирите на област Благоевград“, водоемът фигурира под № 95 като „Летището“ – гр. С., собственост на „Н с“ ЕАД, представляващ имот № 000236, стопанисван от СН „С.Б.“, който регистър обаче не съдържа информация за конкретна дата на записванията в него и от кого е изготвен.

При изслушването си вещото лице Т. е пояснила, че в инвентарните описи за дълготрайните активи на „Н с“ ЕАД не фигура за водоема запис още към 1992 г. Най-вече от инвентарния опис от 1993 г., в активите, приети от „Н с“ ЕАД от „Хидромелиоративни системи“, не фигурира водоем в м. „*“.

Относно спомената в заключението преписка в Областна администрация „Земеделие“ – Благоевград, приобщена към материалите по делото, вещото лице е потвърдило извода си в заключението, че водоемът е изграден от ТКЗС.