Решение № 22539 от 09.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22539 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20241110133340 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу М. Р. З. и А. Р. З. (съгласно уточнителна молба от 02.08.2024г.) за осъждането им да платят разделно, по ½ част всеки един от тях от следните суми : сумата от 456,53 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2020г. – м.04.2022г., вкл. до имот на адрес : гр. София, ж.к. „К***, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.06.2024г.) до окончателното плащане, сумата от 70,06 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2021г. – 05.09.2023г., сумата от 26,46 лева – цена за услуга дялово разпределение за периода м.08.2020г. – м.04.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (07.06.2024г.) до окончателното плащане и сумата от 5,72 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 16.10.2020г. – 05.09.2022г.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.

Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период от „Техем Сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Било налице неизпълнение на задължения съгласно предвидените в ОУ срокове за плащане на цена за доставена топлинна енергия и задължения за извършено дялово разпределение.

Ответниците чрез назначения по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител са подали отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Направено е възражение за недопустимост на производството, защото исковата молба е насочена срещу лица, които към датата на завеждане на исковете са били починали, поради което като насочени срещу неправоспособни лица исковете били недопустими и производството по делото следвало да се прекрати. По същество се оспорват предявените искове, като се възразява, че не е 1 представен титул за собственост по отношение на процесния имот. Направено е възражение за изтекла погасителна давност при приложение на тригодишен давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД.

Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, е взело писмено становище, с което не оспорва предявените искове, като твърди, че дяловото разпределение спрямо процесния имот е извършено съгласно действащите през процесния период нормативни изисквания.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното:

По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница :

Неоснователно е възражението за недопустимост на исковете. В исковата молба е посочено, че исковете се предявяват срещу И. З. и И. Я. З., като при условията на евентуалност – при установяване на настъпила смърт на посочените лица, исковете се предявяват срещу техните наследици. При това съдът приема, че исковата молба е била нередовна по отношение на изискването на конкретно посочване на ответници съгласно изискванията на чл.127, ал.1, т.2, пр.2 ГГПК, като тази нередовност на исковата молба е отстранена с молба от 02.08.2024г. и поправената искова молба се счита за редовна от датата на подаването й – арг. чл.129, ал.5 ГПК. При това не е налице хипотеза на предявяване на недопустими искове поради липса на правоспособност на ответниците, обоснована с настъпила смърт преди завеждане на делото.

В тежест на ищеца е да докаже, че ответниците са собственици или носители на вещно право на ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и стойността на доставената ТЕ.

По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.

От приетия като доказателство договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 12.06.1985г. (л.95) се установява, че процесният имот е придобит от И. З. Я. и И. С. З..

От приетата като доказателство по делото справка за роднински връзки на И. З. Я. (л.47) се установява, че същият е починал на 21.02.1988г., като има запис за съпруга – И. С. З.

(починала) и деца – Р. Е. З. (починал) и З.Я.Р. (починал, няма пълен запис в НБД).

От приетата като доказателство по делото справка за роднински връзки на И. С. З. (л.49) се установява, че същата е починала на 08.07.1996г., като има запис за син Р. Е. З. (починал).

От приетото като доказателство удостоверение за наследници на Р. Е. З. се установява, че същият е починал на 22.02.2016г. и е оставил за свои наследници децата си – ответниците по делото М. Р. З. и А. Р. З..

По делото няма данни и твърдения за разпоредителни сделки с имота, поради което съдът приема, че по наследствено правоприемство от своите родители Р. Е. З. е придобил правото на собственост върху процесния имот, като след неговата смърт имотът е наследен от неговите деца – ответниците по делото при равни квоти – по ½ част – чл.5, ал.1 ЗН.

Предвид горното съдът приема, че като съсобственици на процесния имот през 2 процесния период ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия за битови нужди - арг. чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ, и страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Общите условия подлежат на публикуване най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите – чл.150, ал.2 ЗЕ.

От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда, се установява, че процесният имот е топлоснабден. Разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира от ищеца продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.

Според заключението на вещото лице през процесния период в имота е доставена топлинна енергия, отдадена от 1 бр. щранг – лира в помещението баня, на която няма техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена топлинна енергия (ТЕ) се определя по изчислителен път. Не е начислявана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване – щрангът за топла вода е затапен, няма монтиран водомер за отчитане на топла вода. В имота радиаторите са били затапени, като ТЕ за отопление на имот не е ползвана и начислявана. Начислена е ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която е определяна съобразно нормативните изисквания за процесния период.

Следва да се отбележи, че с решение № 7276 от 3.07.2023г. на ВАС по адм. д. № 746/2021 г., II о. се отменя т. 6.1.1 от методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, § 2 и 3 от ПЗР на Наредба № Е-РД04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, но това решение има действие занапред, т.е. след края на процесния период, тъй като отмяната на подзаконов нормативен акт няма обратно действие – арг. чл.195, ал.1 АПК.

Вещото лице е заключило, че стойността на доставеното в имота количество топлинна енергия през процесния период възлиза на сумата от 460,40 лева, формирана като сбор между фактурираните задължения по прогнозна консумация в размер на 427,47 лева и сума за доплащане като резултат от изравнителни сметки в размер на 32,93 лева.

Плащане на задължението не се твърди и не се установява.

През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата 3 за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.

От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за топлинна енергия. При условие че общата фактура е издадена на 31 – во число на месец юли на съответната година, от тази дата започва да тече 45 – дневеният срок, защото срокът за плащане на задължението не може да започне да тече преди установяване на окончателен размер на задължението, който се установява посредством издаване на общата фактура.

При това за процесния период ответниците са изпаднали в забава за плащане на цената за доставената топлинна енергия, като определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на претендираната сума.