Решение № 3527 от 30.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3527 гр. София, 30.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110215696 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Л. П. Т. – управител на „****“ *** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (на кратко : Електронен фиш) Серия К № 4143871, издаден от СДВР, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на Л. П. Т. (като представител на „****“ ***) е наложена „глоба” в размер на 600.00 (шестстотин) лева за това, че на 10.11.2020г., в 11:23 часа в гр. София, ул. „Околовръстен път“ до № 257, с посока на движение от ул.

„Проф. Александър Танев“ към бул. „Александър Малинов“, при ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено място, лек автомобил „****“ с рег. № **** се движил със скорост от поне 96 км/ч. - нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата, с която е сезиран съдът, се твърди, че обжалваният Електронен фиш е незаконосъобразен и необоснован. Посочва се, че собственик на автомобила е юридическо лице, на което не можело да се наложи санкция по реда на чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, като същевременно се заявява, че в ЗДвП не се съдържа изрична разпоредба за носене на административна отговорност от юридическото лице. На следващо място в жалбата се твърди, че отразената в Електронния фиш фактическа обстановка не отговаря на действителността. Не бил установен извършителят на деянието. Автомобилът се ползвал от много лица, вкл. и от членове на семейството на Т.. Не било установено той да е управлявал 1 моторното превозно средство (МПС), както и то да се е движило с посочената в Електронния фиш скорост. Нямало и ограничение, въведено с пътен знак. Жалбоподателят отрича да се е движил със скорост от 96 км/час. Административно – наказващият орган не бил отчел допустимата грешка от 3 км/час по чл.755, ал.1, т.2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол съобразно разпоредбата на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., поради което неправилно било прието, че водачът е превишил допустимата скорост с 46 км/час, а от там и неправилно е квалифицирал деянието.

Според жалбоподателя автоматизирано техническо средство TFR1-М 506 не е годно измервателно средство. Критикува се и това, че към обжалвания Електронен фиш не бил приложен снимков материал и разпечатка. Записаните данни от системата за видеозаснемане на нарушенията не можели да бъдат годно доказателствено средство по смисъла на ЗДвП. Жалбоподателят счита, че е нарушен чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Претендира се и за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а от там и за ограничено право на защита на жалбоподателя. Иска се съдът да отмени обжалвания Електронен фиш като незаконосъобразен и неправилен.

По повод на тази жалба първоначално е било образувано НАХД № 16356/2022г. по описа на СРС, НО, 130 състав. С Решение № 1625/07.04.2023г. съдът е отменил Електронен фиш Серия К № 4143871, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

По жалба на СДВР спорът е пренесен пред АССГ и е било образувано дело № 6853/2023г. по описа на АССГ, XXI какационен състав. С Решение № 6628/03.11.2023г.

АССГ, XXI какационен състав отменя Решение № 1625/07.04.2023г., постановено по НАХД № 16356/2022г. по описа на СРС, НО, 130 състав и връща делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

При връщане на делото в СРС е образувано настоящото НАХД № 15696/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Л. П. Т. не се явява лично в съдебно заседание на 23.04.2024г., но се представлява от адв. П., която заявява, че поддържа жалбата.

По време на съдебните прения пред СРС на 23.04.2024г. адв. П. моли за уважаване на жалбата. Защитата се позовава на писмото на Агенция „Пътна инфраструктура“ с вх. № 37612 от 06.02.2024г. и твърди, че за процесното място няма въведено ограничение, нито има табели за начало и край на населено място, като максималната разрешена скорост е 90 км/ч. Дори да се приеме, че установената скорост е 96 км/ч., адвокатът счита, че това не представлява нарушение по ЗДвП, тъй като превишение до 10 км/ч. не представлява нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. По отношение на Протокола, приложен по делото, адв. П. счита, че не е правилно попълнен и не отговаря на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. В Протокола пишело, че няма пътен знак, а ограничението на скоростта е 50 2 км/ч., но това по никакъв начин не било установено в производството. Изтъква се и това, че в Протокола било посочено, че уредът е насочен да снима в двете посоки, като същевременно било отразено, че посоката на задействане е само приближаваща. На следващо място адвокатът казва, че според Наредбата Началникът на СДВР и определено от него лице следва да извърши проверка. В случая в Протокола има подпис, но не е посочена датата на извършване на проверката. Изтъква се, че в Ежедневната форма на отчет точката на контрол е посочена като „Околовръстен път“. Според адв. П. е налице нарушение на Наредбата, тъй като по делото не било установено каква е реално заснетата скорост, приспаднат ли е толерансът от 3 км/ч. съгласно Наредбата и каква е наказуемата в конкретния случай скорост. С оглед тези съображения защитата моли съда да отмени обжалвания Електронен фиш като неоснователен и незаконосъобразен. С оглед указанията в Решението на АССГ, в случай, че съдът уважи жалбата, се иска да присъди разноски в полза на жалбоподателя, за което адв. П. представя Договор за правна защита и съдействие за заплатени разноски в минимален размер.

Въззиваемата страна СДВР не изпраща представител пред СРС, НО, 10 състав и не взема становище по спора.

В писмо с вх. № 286186 от 22.12.2022г., с което жалбата и административнонаказателната преписка са изпратени на СРС, от ОПП – СДВР са изложили принципните си съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Цитира се § 1 от ДР на ЗАНН и се заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Твърди се, че влезлият в сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление и се посочва, че това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В писмото се цитира и § 6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че конкретното нарушение е установено и заснето с преносима мобилна система за видеоконтрол тип „TFR1-M“ № 506, която е преминала последваща метрологична проверка. Твърди се, че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин. По делото били представени достатъчно писмени доказателства относно фактическата обстановка, отразена в Електронния фиш съобразно изискванията на чл.189, ал.8 и ал.15 от ЗДвП. При издаването на Електронния фиш не били допуснати съществени процесуални нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради което се иска СРС да потвърди издадения и обжалван Електронен фиш като правилен и законосъобразен. В писмо с вх. № 286186 о т 22.12.2022г. се казва още, че издаденото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“ изтича на 24.02.2020г. и съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрен тип, се считат за одобрен тип.

3

Посочва се и че лицето не е подало декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.

По НАХД № 16356/2022г. по описа на СРС, НО, 130 състав има депозирани писмени бележки от юрк. А. – пълномощник на СДВР. В тях се иска съдът да остави без уважение жалбата на Т., тъй като същата се определя за неоснователна, необоснована и недоказана.

Твърди се, че при издаване на процесния Електронен фиш са спазени разпоредбите на чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Посочва се, че от приложените доказателства се установява, че на 10.11.2020г. в 11:23 часа, при ограничение на скоростта 50 км/ч. за населено място, процесното МПС се е движило с 96 км/час, като нарушението е установено с техническото средство тип АТСС TFR1-M 506, заснемащо нарушения на ЗДвП и работещо в отсъствие на контролен орган, на автоматичен режим. Посочва се, че техническото средство е преминало първоначална и последваща метрологична проверка. В писмените бележки се цитира чл.189, ал.15 от ЗДвП и се иска да се кредитира снимковия материал като годно веществено доказателствено средство за установяване на нарушението. Претендира се, че правилно е приложен чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Прави се извод, че административното наказание е правилно индивидуализирано. Цитира се §6, т.65 от ДР на ЗДвП и се посочва, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като конкретното превишение на скоростта е с 46 км/час. От субективна страна се твърди, че деянието е извършено при формата на вината пряк умисъл. Обръща се внимание на обществената опасност на деянието и се иска цялостно потвърждаване на Електронния фиш, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

По НАХД № 15696/2023г. по описа на СРС, НО, 10 състав също има депозирани писмени бележки (с вх. № 39229 от 07.02.2024г. от юрк. ИВ. – пълномощник на СДВР). В тези писмени бележки се твърди, че съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП предвиденото наказание за управление на МПС – собственост на юридическо лице се налага на неговия законен представител. Ако той не е управлявал автомобила е имал възможност да посочи на кое лице е предоставил управлението на МПС-то. Изтъква се, че Т. не е подал декларация и съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП не е посочил друго лице, което да е управлявало автомобила. Въпреки това юрк. ИВ. сочи, че с процесния Електронен фиш била наложена имуществена санкция на юридическото лице – собственик на МПС, а Т. бил посочен единствено като законен представител на Дружеството, а не в качеството му на санкционирано физическо лице. Във връзка с издаването на Електронния фиш в писмените бележки се цитира Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС и се посочва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и Наказателно постановление са неприложими по отношение на Електронния фиш. Поради това в Електронния фиш не следвало да се изписва името на издателя и неговия подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Посочва се, че нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е специална спрямо чл.57 от ЗАНН. В останалата част в тези писмени бележки се преповтарят доводите от другите писмени бележки и от писмото, с което 4 жалбата е изпратена от наказващия орган в съда. Иска се СРС да потвърди Електронния фиш, да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и отново се прави възражение за прекомерност на поисканото от другата страна по делото адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :

Разпечатката съдържа 26 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0f6aec3-868b-443e-a6a0-1adb137935e7