Решение № 1595 от 19.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1595 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100508706 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20212003 от 12.11.2021 г. по гр.д. № 85647/2017 г.

Софийски районен съд, 123 състав отхвърлил изцяло предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу В. К. Д., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 368 лв. – 1/6 част от стойността на дължимата незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2012 г. до месец 04.2014 г., цялата в общ размер на 2 207.98 лв., ведно със законната лихва от 24.06.2015 г. до изплащане на вземането, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 66 лв. – 1/6 част от стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 30.06.2012 г. до 02.06.2015 г., цялото в размер на 395.98 лв.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4.42 лв. – 1/6 част от стойността на предоставена в периода от месец 05.2012 г. до месец 04.2014 г. услуга дялово разпределение, 1 цялата в размер на 26.52 лв., ведно със законната лихва от 24.06.2015 г. до изплащане на вземането, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 0.81 лв. – 1/6 част от стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху непогасеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 30.06.2012 г. до 02.06.2015 г., цялото в размер на 4.90 лв., субективно пасивно съединени с предявени срещу П. К. Д., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 368 лв. – 1/6 част от стойността на дължимата незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2012 г. до месец 04.2014 г., цялата в общ размер на 2 207.98 лв., ведно със законната лихва от 24.06.2015 г. до изплащане на вземането, и с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл.

86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 66 лв. – 1/6 част от стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 30.06.2012 г. до 02.06.2015 г., цялото в размер на 395.98 лв.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4.42 лв. – 1/6 част от стойността на предоставена в периода от месец 05.2012 г. до месец 04.2014 г. услуга дялово разпределение, цялата в размер на 26.52 лв., ведно със законната лихва от 24.06.2015 г. до изплащане на вземането, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 0.81 лв. – 1/6 част от стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху непогасеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 30.06.2012 г. до 02.06.2015 г., цялото в размер на 4.90 лв., субективно пасивно съединени с предявени срещу Т. К. Д., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 471.98 лв. – 4/6 части от стойността на дължимата незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2012 г. до месец 04.2014 г., цялата в общ размер на 2 207.98 лв., ведно със законната лихва от 24.06.2015 г. до изплащане на вземането, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, 2 изр. 1 ЗЗД за сумата от 263.98 лв. – 4/6 части от стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 30.06.2012 г. до 02.06.2015 г., цялото в размер на 395.98 лв.; с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 17.68 лв. – 4/6 части от стойността на предоставена в периода от месец 05.2012 г. до месец 04.2014 г. услуга дялово разпределение, цялата в размер на 26.52 лв., ведно със законната лихва от 24.06.2015 г. до изплащане на вземането, и с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК вр. чл. 415, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 ГПК вр.чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал.

1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 3.27 лв. – 4/6 части от стойността на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху непогасеното в срок задължение за дялово разпределение за периода на забава от 30.06.2012 г. до 02.06.2015 г., цялото в размер на 4.90 лв., като неоснователни. Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, като трето лице помагач на ищеца.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца

„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По делото се установило от представеното писмо от СО – район „Младост“, че топлоснабденият имот е бил придобит от К.П. Д. и Т. К. Д. на 04.08.1982 г., а от приетото удостоверение за наследници на К.П. Д. следвал извод, че след неговата смърт имотът е станал съсобствен на ответниците. В нарушение на съдопроизводствените правила районният съд не уважил искането на ищеца за задължаване по реда на чл. 192 ГПК на СО да представи договора за придобиване на имота, с което бил нарушен установеният в чл. 10 ГПК принцип за съдействие от съда на страните за установяване на фактите от значение за решаване на делото. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноските по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата страна Т. К. Д. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Пълномощникът й адв. И. Н. от САК претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА съгласно списък по чл. 80 ГПК.

3

Въззиваемите страни В. К. Д. и П. К. Д. с отговор по реда на чл. 263, ал.

1 ГПК оспорват жалбата и молят съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Пълномощникът им адв. Д. Ч. от САК претендира присъждане на адвокатски възнаграждения на основание чл. 38 ЗА. Съображения излагат в молба от 16.02.2024 г.

Третото лице помагач на ищеца – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД, не взема становище по жалбата.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно и субективно пасивно съединени положителни установителни искове:

- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 2 207.98 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за битови нужди в периода м. 05.2012 г. – м. 04.2014 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. ****, абонатен № 175578, като от ответниците В. Д. и П. Д. се претендира по 1/6, или по 368 лв., а от ответницата Т. Д. – 4/6, или 1 471.98 лв.;

- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 395.98 лв. - лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода 30.06.2012 г. – 02.06.2015 г., като от ответниците В. Д. и П. Д. се претендира по 1/6, или по 66 лв., а от ответницата Т. Д. – 4/6, или 263.98 лв.;

- с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 26.52 лв. – главница за дялово разпределение за периода м. 05.2012 г. – м. 04.2014 г., като от ответниците В. Д. и П. Д. се претендира по 1/6, или по 4.42 лв., а от ответницата Т. Д. – 4/6, или 17.68 лв., и - с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 4.90 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за дялово разпределение за периода 30.06.2012 г. – 02.06.2015 г., като от ответниците В.

Д. и П. Д. се претендира по 1/6, или по 0.81 лв., а от ответницата Т. Д. – 4/6, или 3.27 лв.

Претендирана е и законната лихва върху главниците от подаване на 4 заявлението по чл. 410 ГПК на 24.06.2015 г. до окончателното плащане. За сумите е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 35591/2015 г. на Софийски районен съд, 123 състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали писмен отговор, с който са оспорили предявените искове по основание, като изрично са заявили, че не оспорват размера на исковете. Оспорили са между тях и ищеца да са налице облигационни отношения, като същевременно са поддържали, че Т. Д. е сключила договор директно с топлопреносното предприятие и същата следва да дължи всички суми за доставената топлинна енергия. Релевирали са и евентуално възражение за погасяване по давност на част от вземанията.

Искали са от съда да отхвърли исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо, но въззивният съд го намира за частично неправилно по следните съображения:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители/клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 .

Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Съгласно чл.

5

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент”, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването , сега отменена) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.