Решение № 349 от 24.10.2023, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. гр.Велинград, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-П. при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-П. Гражданско дело № 20235210100567 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 128, т.

2 КТ и чл. 86 ЗЗД, 220, ал. 1 КТ и чл. 86 от ЗЗД и иск по 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД. Производството е по глава Двадесет и пета, чл. 310, ал. 1 т. 1 от ГПК.

С исковата си молба д-р Д. В. Г., с адрес: гр. Велинград, ул. „Д. Талев“ № 59, твърди против ответника МБАЛ „Велинград“ ЕООД с ЕИК 112445054, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ***, че в периода от 01.02.2022 г. до 21.04.2023 г. е полагал труд в ответното дружество като лекар „анестезиология и интензивно лечение“, съгласно трудов договор № 7/01.02.2022 г. Уговорили нетно трудово възнаграждение в размер на 5 хил. лв. месечно, като брутното възлизало на 6326 лв. За месец март и април 2023 г. не е получил пълния размер на възнаграждението, като му е начислено и изплатено БТВ в размер на по 1694 лв. Претендира разликата от 9232 лв.

Твърди, че в периода от 21.04.2023 г. до 04.05.2023 г. е ползвал отпуск за гледане на дете до 18 г. възраст. След като се върнал на работа на 05.05.2023 г. му е връчена заповед за прекратяване на трудов договор, с правно основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Твърди незаконосъобразност на 1 уволнението поради това, че е извършено по време на законоустановен отпуск, но и защото от 19.04.2023 г. е избран за секретар на ФЗС към КНСБ в МБАЛ „Велинград“. Иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

В периода от 05.05.2023 г. до 16.05.2023 г. останал без работа, до 17.05.2023 г., поради което претендира обезщетение в размер на 3160 лв., като в ОСЗ е увеличен размера на претенцията до 3795,60 лв.

Твърди, че ответникът не е спазил предизвестието, поради което му дължал обезщетение по чл. 220 КТ. Признава плащане на това основание в размер на 1706,89 лв., претендира още 4616 лв., до пълен размер на твърдяното обезщетение.

В срока по чл. 131 е постъпил отговор от ответника, който оспорва исковете. Намира уволнението за законосъобразно извършено. Оспорва твърдението на ищеца, че същият е бил в отпуск в периода 21.04.2023 г. – 04.05.2023 г., тъй като болничен лист не е представян на работодателя, нито е уведомяван по друг начин. Научили едва с получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея. Оспорва твърдението, че д-р Г. към датата на уволнението е секретар на ФСЗ към КНСБ при „МБАЛ Велинград“ . Оспорва също авторството и датата на представения протокол за избор на секретар и председател на организацията. Позовава се на чл. 7, ал. 2 КТ, като намира, че решението е взето при липса на кворум. Твърди, че ответникът е платил на ищеца за месеците март, април и май 2023 г. възнаграждение в общ размер на 27 686,55 лв. Иска присъждане на адвокатско възнаграждение по делото, определено по реда на чл. 36 от ЗА.

С допълнителна молба ищецът, чрез упълномощения адв. К., твърди, че болничният лист е представен на работодателя още на 21.04.2023 г., срещу лист с печат с изписан вх. № 97/21.04.2023 г., като вх. № е поставен върху оригинала, поради което иска да се представи от ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, приема за установено следното :

Страните не спорят, че между тях на 01.02.2022 г. е сключен трудов 2 договор, по силата на който ищецът заема длъжността лекар – анестезиология и интензивоно лечение в ответното дружество. Не спорят, че е уговорено чисто трудово възнаграждение в размер на 5 000 лв. Твърденията им съвпадат и по отношение на факта, че е издадена Заповед № 18/21.04.2023 г. от „МБАЛ-Велинград“, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение с д-р Д. Г. на длъжност: Лекар анестезиология и интензивно лечение, поради липса на качества за изпълнение на възложената работа, а именно: невъзможност за работа в екип; създаване на условия за конфронтация и напрежение с ръководството на лечебното заведение; влошаване микроклимата в лечебното заведение; агресивно поведение, спрямо медицинския и немедицински персонал.

Трудовото правоотношение е прекратено, без да се спази дължимото предизвестие.

Спорна е датата, на която е връчена Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Ответникът твърди, че това е станало при отказ на 21.04.2023 г., а ищецът - при лично явяване след връщането му от болничен на 05.05.2023 г.

Съдът намира, за установено връчване на 21.04.2023 г., в деня на издаванета на уволнителната заповед. Видно от показанията на свидетеля Русев, на 21.04.2023 г. около 9 и 30 – 10 ч. сутринта д-р Г. е бил на работа в хирургично отделение, при което д-р Пепелов го е запознал чрез прочитане със съдъражанието на Заповед № 18/21.04.2023 г., което е удостоверено и с подписа на още един свидетел – П. Д. Липсва основание да не бъдат кредитира показанията на свидетеля Русев, макар същият да се намира в служебни отношения с ответника и да води дела, по повод уволнение от предишни управления на болницата, защото фактът на връчване на 21.04.2023 г. е неизгоден за ответника, съпоставено с твърдението, че това се е случило на 05.05.2023 г. /последната дата е след приключване на отпуска/.

На 19.04.2023 г. е проведено Общо събрание на членовете на КНСБ на ФЗС към „МБАЛ – Велинград“ ЕООД, на което е взето решение д-р Д. Г. да бъде назначен като секретар на организацията. Горното се установява както от представения протокол за избор, така и от свидетелските показания на д-р Б. – З.. Във връзка с направеното оспорване на авторството на Протокола за избор, в ОСЗ е открита процедура по чл. 193, ал. 2 от ГПК. След разпита на 3 свидетеля д-р Б. – З., безспорно се установи, че такова събрание е проведено, че протокола от него е подписан от новоизбрания председател, и че на събранието е избран като секретар д-р Г.. Показанията на свидетеля са непротиворечиви, логични и се подкрепят от писмените доказателства, поради което същите се кридитират от съда в тази им част. Относно това, че свидетелката Б. – З. заявява, че избраното ново ръководство не е „легитимно“ до получаване на „решението“ за това, съдът намира, че това е правен извод, който трябва сам да направи и не може този факт да се установява чрез свидетелски показания, поради което в тази част същите не могат да бъдат приети.

От представеното Заключение на вещото лице Т. с вх. № 4099/10.08.2023 г. е установено, че при уговорено нетно трудово възнаграждение в размер на 5000 лв., брутното възлиза на 6326 лв. /шест хиляди триста двадесет и шест лева/. За месец януари на д-р Г. е преведено трудово възнаграждение в размер на 4996,33 лв., съответно за месец фервуари – 5171,47 лв. За месец март ищецът има отработени 19 работни дни, за които е получил НТВ в размер на 1117,49 лв., както и сумата от 168,57 лв. платени болнични от работодателя – или общо сумата от 1286,06 лв. За месец април, при отработени 12 работни дни, ищецът е получил сумата от 1264 лв., представляващи трудово възнаграждение, както и още 1706 лв. обезщетение по чл. 220 КТ. Получил е също сумата от 2550,89 лв. – обезщетение по чл. 224 КТ, което обаче не е предмет на настоящото дело. Всички плащания се изпълняват в месеца, следващ този, в който е възникнало основанието за това.

От Допълнителното заключение на вещото лице с вх. №

5038/03.10.2023 г. се установява, че на 27.06.2023 г. ищецът е получил сумата от 6181,27 лв. В счетоводството на ответното дружество това плащане е осчетоводено като ДМС за месец март и април. Вещото лице не се е запознало с платежни нареждания, а с счетоводната документация. Всичко е осчетоводено, поради което е прието за извършено. Заключението на съдебноикономическата експертиза съдът приема за обосновано и правилно, тъй като съответства на представените по делото доказателства /фишове за заплати за месеците март, април и май, както и другите документи, приложени към отговора на исковата молба/.

От представения препис на трудова книжка на ищеца се установява, че 4 след уволнението той не е работил по трудово правоотношение и респ. няма доходи за периода от 05.05.2023 г. до 17.05.2023 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

На основание чл. 335, ал. 2, т. 2 от КТ трудовият договор се прекратява при неспазване на срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока. В уволнителната заповед е посочено, че трудовото правоотношение се прекратява от датата на издаването й. С оглед на приетото от съда, че ищецът е бил уведомен за издадената заповед още на 21.04.2023 г., то безпорно трудовото правоотношение следа да се счита за прекратено от същата дата, която съвпада и с изтичане на съответната част от срока на предизвестието. Т.е. при проверка за законосъобразността на уволнението е меродавно дали към 21.04.2023 г. ищецът е бил в законоустановен отпуск, както и дали същият е бил секретар на синдикална организация.

От писмените доказателства по делото се установи, че болничен лист е издаден на 21.04.2023 г., като от тази дата до 04.05.2023 г. ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст. Съдът приема, че ищецът е представил болничния в „МБАЛ – Велинград“ на 21.04.2023 г. С Разпореждане 1075/08.08.2023 г. е указано на ответника, че на основание чл. 190 ГПК следва да представи оригинала на БЛ № Е 20230666575, като са му указани последиците от непредставянето. Последното не е сторено, като се позовава на това, че болничните се пазят в касата на болницата и след смяна на касиера нямат ключ за достъп. След това в ОСЗ се представи Приемо-предавателен протокол от 11.08.2023 г., видно от който няма такъв болничен към посочената дата. Прави впечатление, че в касата на ответното дружество няма никакви болнични листове, не само този на ищеца. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, в сила от 01.01.2016 г., приета с ПМС № 188 от 20.07.2015 г.

„осигурителите съхраняват документите по ал. 1 /сред които и БЛ/ и съответните доказателства към тях за срок 5 години считано от 1 януари на годината, следваща годината на представянето им. Това обосновава 5 извод, че болничните листове в „МБАЛ – Велинград“ по принцип не се съхраняват в касата, още повече, че не е логично в рамките на последните 5 години да не се представяни такива.

Съгласно чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител, който е з а п о ч н а л ползването на разрешения му отпуск. Разрешението за уволнение е абсолютна предпоставка за законност на уволнението. В случая се установи, че в деня на връчване на уволнителната заповед д-р Г. е бил в хирургично отделение около 9,30 ч. – 10,00 ч. Не се доказа поредността в събитията на връчване на заповедта и представяне на болничния лист, като и двете са станали на една и съща дата. Логиката обаче налага, че присъствието в отделението е свързано с изпълнение на служебните му задължения, докато представяне на документацията следва да се извършва в административните структури на работодателя. Поради това, съдът намира, че разрешения отпуск не е бил започнал към момента на прочитенето на уволнителната заповед, заради което не е нарушен чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ. Съобразно решение № 94 от 04.07.2012 г. по гр. дело № 1185/2011 г. на трето ГО на ВКС "работникът или служителят следва да е уведомил работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че е започнал ползването на отпуска, като не се явява на работа, за да изпълнява служебните си задължения". Същото е прието в Решение № 567 от 13.10.2010 г. по гр. дело № 1130/2009 г. на трето ГО на ВКС. /Така в Решение № 332 от 4.04.2022 г. на РС - Пазарджик по гр. д. № 3787/2021 г./.