Протокол № 686 от 01.12.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 686 гр. Варна, 01.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева Сложи за разглеждане докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900259 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:32 часа се явиха:

Ищецът В. Д. А., редовно призована, явява се лично, представлява се от адвокат Г. А., с пълномощно по делото.

Ответникът „РЕАЛЕКС 2021“ ООД, редовно призовано, явява се управителят на дружеството Ж. А., представлява се от адвокат Г. В., с пълномощно по делото.

Адв. А.: Не са налице пречки. Моля да се даде ход на делото.

Адв. В.: Госпожо Председател, аз многократно съм изразявала становище, че считам, че производството е процесуално недопустимо.

Намерила съм практика на ВКС, която ги цитира като процесуално недопустими и съм я цитирала в отговора. Поддържаме становището си, че искът е процесуално недопустим, но от гледна точка на това, че сме в производство и съдът е властен да прецени дали това е по основателността, моля да дадете ход.

СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора СЪДЪТ, съгласно чл.145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

1

Адв. А.: Госпожо съдия, аз преди да започнем да обсъждаме следващите процесуални действия, считам, че следва настоятелно да напътите страните към медиация и да насрочите, въпреки че с оглед процесуалния закон не е задължителна медиацията, но да насочите страните към провеждане на процедура по медиация. Това е така, защото както разбирате, този проблем не е единственият в отношенията между тях. Налице са по делото данни, че двамата управители по делото са и съпрузи и те са и съдружници. Всички тези отношения, които са станали повод за завеждане на настоящата искова молба, са следствие и резултат от изключително влошените им брачни отношения.

Считам, че въпросът, този въпрос за отношенията между тях, може да бъде решен чрез преговори и взаимни отстъпки и впрочем искам да Ви кажа, че аз няколко пъти съм се опитал преди настоящото съдебно заседание, да посреднича между страните за постигане на някакво съгласие. Такова постигнахме точно три пъти, но поради ескалиращите лични взаимоотношения, винаги се достигаше до отмятане от страна на господин Ж.

А.. Въпреки това считам, че спорът - този и другите между тях, могат да бъдат успешно решени чрез медиация и така страните биха си спестили причиняването на по-нататъшни обиди и ескалиране на бъдещите ситуации и цялостно уреждане на отношенията по между им. Поради това Ви моля да задължите страните да проведат производство по медиация.

Адв. В.: Уважаема госпожо Председател, ние многократно сме се опитвали в действителност да постигнем съгласие и да постигнем споразумение. В действителност, няколко пъти беше постигнато такова, но моите уважения към колегата и към неговата доверителка, не е вярно, че ние сме тези, които провалиха споразумението. Винаги след като договорихме параметрите, имаше ескалация от тяхна страна и винаги беше свързано с много грубо вмешателство, както по отношение на собствените на дружеството имота, така и по отношение на неспазване режима на лични отношения с детето. Да, настоящото производство няма нищо общо с брачния процес и това е моето становище от самото начало. Аз съм го заявила в отговора на исковата молба, че техните брачни отношения нямат никакво отношение в търговския спор. Спорът е търговски и ние държим да се гледа, защото аз самата съм медиатор, госпожо Председател, и тук конфликтът е толкова тежък, че медиацията ще е безрезултатна и единственото, което се цели, е забавяне на производството, защото той резултатът чисто документално…

Упр. А.: Всичко казано дотук от уважавания от мен адвокат Г. А. няма нищо общо с предмета на делото. Отново се опитва да саморегулира ситуацията и аз държа делото да се разгледа по същество такова, каквото е.

Едното няма нищо общо с другото. За другото си има заседание, насрочено за 28-ми, там ще си обясняваме кой крив, кой прав. Тук имаме точен, ясен предмет на делото.

2

СЪДЪТ указва на страните, че не може да ги задължи да проведат процедура по медиация, не е въпрос по целесъобразност, защото доброволната медиация прекрати дейност, както всички знаят. Все още това дело не е предмет на задължителна медиация, така че съдът не би могъл да ги задължи. Може само да приветства, ако има такъв резултат и да ги напъти.

Адв. А.: Това е най-целесъобразното.

Адв. В.: От една година почти вече вървим на тази плоскост. Виждали сме се и с колегата, и с колегата Ч., обяснявали сме, постигнахме уж споразумение. В крайна сметка накрая всичко се нарушава и не се изпълнява.

Аз разбирам, че много лесно е да го прехвърлим на мъжа, но в конкретния случай не е така. Има достатъчно доказателства за това.

Адв. А.: Госпожо съдия, първо аз възразявам остро срещу твърденията, че причината е във В. А.. Това твърдение изобщо не е вярно, тъй като сама разбирате, че контролът върху ситуацията, се упражнява в момента не от нея, а от господин Ж. А., защото в него е ножа, хляба, сиренето и маслото. Той има някакви искания, които постоянно ескалират и са стигнали дотам, че детето им вече не може да посещава училище и е минало на индивидуален план, заради постоянното напрежение, което съществува между родителите му.

Адв. В.: Моля Ви, колега, защото това внушение е изключително неправилно. Докато детето е при майка си, има 28 забележки в училище, нито една, докато е при бащата. И това се вижда от електронния дневник.

Нека да не го превръщаме в семеен спор.

Ищцата В. А.: Възразявам.

СЪДЪТ указва на страните, че това не е предмет на делото.

Адв. А.: Поддържаме исковата молба. Нямам възражения против доклада. Моля да обявите същия за окончателен и да пристъпим към събиране на доказателства.

Адв. В.: Оспорваме изцяло исковата молба и допълнителната такава.

Поддържаме отговора и допълнителния отговор. По отношение на проекта на доклада, нямаме възражения.

3

В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение № 1245 от 29.08.2025 година, и с оглед изявленията на страните, че не може да се постигне споразумение, приема доклада за ОКОНЧАТЕЛЕН, като го обективира в протокола от днешно съдебно заседание:

Производството е образувано по предявени от В. Д. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Варна, представлявана от адв. Г. А., обективно съединени искове срещу „РЕАЛЕКС 2021“ ООД, ЕИК 206559685, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за прогласяване нищожността като липсващи /невзети/ на решенията по т. 1 и т. 2 от дневния ред на проведено ОСС на ответното дружество на 13.02.2025 г., с които се освобождава от длъжност като управител В. Д. А. на „РЕАЛЕКС 2021“ ООД и се запазва като единствен управител Ж. А. А.. В евентуалност на основание чл. 74 от ТЗ се отправя искане да бъдат отменени горепосочените решения като незаконосъобразни и взети в противоречие с чл. 16, ал. 3, изр. посл. вр. чл. 16, ал. 1, т. 5 от дружествения договор.

В исковата молба се поддържа, че процесното общо събрание на съдружниците (ОСС) не се е провеждало на посочената в протокола дата13.02.2025 г. Сочи се, че за него ищцата е узнала на 25.04.2025 г. във връзка с два опита за вписване в Търговския регистър на заличаването й като управител. Посочва се, че ищцата и Ж. А., освен че са съдружници и управители в ответното дружество, са и съпрузи, които от м. 09.2024 г. са във фактическа раздяла и в процедура по развод, по повод на което е образувано гр. дело пред Районен съд - Варна. Излага се, че в периода на процесното заседание съдружниците са били в интензивни преговори за уреждане на имуществените си отношения по повод на съдружието им в дружеството, но не е бил поставен въпросът за освобождаване на управители. Сочи се, че кореспонденцията между двамата е осъществявана чрез имейли. Твърди се, че ищцата е получила имейл на 11.02.2025 г. от Ж. А. с проект на протокол за преобразуване на ответното дружество, съдържащ конкретно предложение за преобразуване чрез отделяне. Съгласие за преобразуване не е постигнато, след което е получила имейл от 21.03.2025г. с предупреждение, че ще бъде изпратена покана за освобождаването й като управител. С оглед на това намира, че към посочената дата нито е било свиквано, нито е провеждано ОСС с дневен ред, включващ освобождаване на един от управителите. Счита, че най-ранната възможна дата за съставяне на протокол, удостоверяващ провеждането на такова събрание, е датата, на която е подадено първото заявление за вписване на промяната, а именно 23.04.2025г.

Излага се, ч е в хода на водената между двамата активна кореспонденция във връзка с уреждане на икономическите последици от развода Ж. А. е заблудил ищцата и е реализирал злоупотреба с права. Сочи се, че Ж. А. е изпращал на ищцата протоколи с проекти на решения, ден преди датата на процесното заседание бил изпратен имейл с протокол с различен дневен ред, касаещ преобразуване. Твърди се, че в хода на тази кореспонденция ищцата е 4 попитала дали ще бъде заменена като управител и какво ще е бъдещето на дружеството, а Ж. А. е казал, че ОСС на 13.02.2025 г. няма да се проведе.

Наред с изложеното се поддържа, че решенията, отразени в протокола от 13.02.2025г. са незаконосъобразни, защото е опорочена процедурата по свикване на общото събрание, реда и кворума за приемане на решения. Сочи се, че ищцата не е била поканена по предвидения в закона ред , а имейлите, представени в ТРРЮЛНЦ към заявление вх. № 2025042510223- не представляват надлежна покана. Твърди се, че ОС е проведено при липса на изискуемия кворум, доколкото съгласно чл. 15 от дружествения договор се състои от всички съдружници, освен това присъствието по време на събранието на трето лице за търговското дружество - протоколчика Д.П.П., е нарушение на устава на дружеството и закона. Също така се твърди, че на посоченото в протокола място за провеждане на събранието с адрес гр. Варна, ул. „Акад. Андрей Сахаров“ №21, офис партер, не би могло да се е провело заседание. От една страна намира, че поради естеството на служебните ангажименти на Ж. А., последният не би могъл да напусне работното си място, поради което твърди, че същият се е намирал на бул. „Сливница“ № 28.

От друга страна, се твърди, че ищцата е отишла в същия ден около 10.00 часа до сградата, където е следвало да се проведе събранието, но не е успяла да влезе, тъй като не е имало свободен достъп до мястото, съответно не й е било отключено.

В писмения си отговор, депозиран по делото, ответното дружество оспорва иска, като излага становище за недопустимост и неоснователност на исковите претенции.

Твърди се, че на процесната дата, на адрес ******, офис партер, е проведено ОСС на дружеството, на което са присъствали както управителят на дружеството, така и двама свидетели. Сочи се, че на посочения адрес търговска дейност съвместяват две дружества, заради което и посочените свидетели са се намирали на мястото. Сочи се, че достъпът до офиса е бил свободен, вратата на сградата не е била заключена, а ищцата не е посещавала мястото в деня на провеждане на събранието. Твърдението, че ищцата е била въведена в заблуждение с изпращането на други документи във връзка с дружеството, намира за неоснователно, поради това, че в писмената им кореспонденция ищцата е отправила молба за оттегляне на поканата и е предупреждавала, че няма да присъства. Поддържа се, че е отправено бланкетно възражение за незаконосъобразност на взетото решение на ОСС.

Ответникът счита, че поканата за провеждането на събранието е била надлежно изпратена и връчена на 05.02.2024 г., на адреса за кореспонденция със съдружника. Съобразно чл. 19, ал. 3 от дружествения договор писмените покани до съдружниците се изпращат по електронна поща на обявен от тях електронен адрес за кореспонденция, който за ищцата е бил *******, съгласно чл. 7, ал. 2 от договора. Ответникът счита, че именно на посочения адрес ищцата се е съгласила да получава електронни изявления и да е адресат на електронни изявления по смисъла на чл.5 ЗЕДЕУУ, по повод на дружествени 5 дела. Поддържа се, че наличието на специални уговорки в дружествения договор дерогира приложението на общите правила на нормите на чл. 138 и чл. 139 от ТЗ. Във връзка с това се сочи, че съобразно нормите на ЗЕДЕУУ електронното изявление се счита за получено в момента, в който същото е постъпило в посочената от адресата информационна система - т.е. с постъпване в сървърите на gmail. Без значение е дали съдружникът е проявил активност, за да узнае какво е съдържанието на електронното изявление, съответно дали е потвърдил получаването. Твърди се, че в настоящия случай поканата е била изпратена на ищцата на 05.02.2025 г. и тя е отговорила неколкократно.