Определение № 70 от 02.04.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 70 гр. Варна, 02.04.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20243000600109 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 249 ал. 3 от НПК.

Образувано е по жалба /с допълнение към нея/ на адв. К. М. /АК-Варна/ в качеството му на повереник на частните обвинители В. Ц., Ст. Ц. и Е. Т. по НОХД № 5/2024г по описа на Окръжен съд Разград, срещу определение № 52 от 20.03.2024 година, с което в проведеното разпоредително заседание съдът е отказал да уважи искане за прекратяване на съдебното производство, на основание чл. 249, ал.4, вр. ал.1, вр. чл. 248, ал.1, т.3, от НПК, поради допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалите и да върне делото на прокурора зар доразследване.

В частната жалба се оспорва становището на първостепенния съд за липсата на допуснати нарушения от органите на ДП, в частност от прокурора, свеждащи се най-общо до следното: липса на събрани писмени доказателства досежно наличието на застраховка на процесния автомобил и невъзможността на ч. обвинители да отправят покана към застрахователя, както и по отношение на точната правна квалификация на деянието, която следва да бъде допълнена и с други виновно нарушени от подсъдимото лице разпоредби на ЗдВП. Според повереника тази нарушения на ДП се явяват съществени и ограничават процесуалните права на доверителите му. Прави се 1 искане да бъде отменен постановения първоинст. съдебен акт и настоящата инстанция да се произнесе по същество, като прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора за отстраняването им.

Варненският Апелативен съд, като взе предвид изложените в частната жалба оплаквания и след цялостна проверка на материалите по делото и правилността на атакуваното определение, констатира следното:

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК, поради което е допустима, а по същество - е неоснователна.

В проведеното на 20.03.2024 година разпоредително заседание по НОХД 5/2024 година, повереникът на ч. обвинители В. Ц., Ст. Ц. и Е. Т. е отправил искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, тъй като на досъдебното производство е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на поверениците му. На първо място, защото не са събрани необходимите доказателства, свързани със застраховането на автомобила, управляван от подс. - с факта на връщане на застрахователната полица на собственика му, доверителите му са били лишени от възможността да отправят покана към застрахователя и да го информират за настъпилото застрахователно събитие, тъй като името на подсъдимия не фигурирало в полицата. На втора място, е изразено становище за необходимост от събиране на „…допълнителни доказателства по отношение квалификацията на престъплението, тъй като …случая е особено тежък, предвид на събитията, които са се случили след ПТП, а именно бягството на подсъдимия от местопроизшествието, неизпълнение на задълженията му като участник в ПТП, несъобразяване с условията на пътната обстановка и управляване на автомобила с изключително висока скорост, над допустимата за метеорологични условия. Не е съобщил на тел. 112 за настъпилото ПТП да уведоми Бърза помощ и органите на КАТ и най вече опит, макар недовършен да се укрие от извършването на ПТП…“ Акцентирано е вниманието на съда и на нормата на чл. 56 от НК т. к. „…не са взети отегчаващите обстоятелства…“ ШОС е оставил без уважение това искане, съобразявайки императивната норма на чл.248 ал.4 от НПК, а на второ, че прокурорът е развил в дължимата пълнота предявената обвинителна теза от фактическа и 2 правна страна, съответна на изискванията на чл.246 от НПК.

Настоящият състав на АпС-Варна споделя аргументите на контролираната инстанция, предвид липсата на твърдените допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.

В подкрепа на изложеното вече от първостепенния съд, въззивната инстанция намира за необходимо да напомни, какво според законодателя представлява „съществено процесуално нарушение“: по смисъла на чл.248 ал.1 т.3 от НПК - то трябва да е „довело до ограничаване процесуалните права на обвиняемия или на неговия защитник, на пострадалия или на неговите наследници”. Какво би могло да е то е изчерпателно изброено в текста на чл.249 ал.4 т.2 от НПК.

В този смисъл и съгласно разпоредбата на ал.4 на чл.248 НПК, в разпоредително заседание не се обсъждат нарушения свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства.

Следва да се напомни и че искане за събиране на доказателства може да се направи както във фазата на ДП, така и в съдебната /пред първостепенния или въззивен съд/, поради което е несъстоятелно и несериозно да се твърди, че са нарушени процесуалните права на наследниците на пострадалия с невъзможността /по тяхно твърдение/ да се снабдят с необходимите документи, имащи отношение към застраховката на процесния автомобил, управляван от подсъдимия.

Отразено е в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт и виждането на прокурора относно нормативната уредба по ЗДвП, запълваща бланкета на чл.343, ал.3 б.“б“ вр. с ал.1 б."в", а именно - чл.21 ал.1 и чл. 20, ал.1, е право и задължение на прокурора като "dominus litis" на ДП.

Съобразно Конституцията на РБ – чл. 127, на досъдебното производство единствено прокуратурата е органът, който суверенно решава на кого и за какво да бъде повдигнато обвинение, съответно и да прекратява наказателното производство в предвидените в закона хипотези.

Неправилното приложение на материалния закон /каквото е налице според ч. обвинители/, не съставлява основание за прекратяване на съдебното производство.

Ето защо релевираните съображения на жалбоподателя за ограничаване 3 на процесуалните му права, не могат да бъдат споделени и в светлината на ТР № 2/2002 на ОСНК ВКС. Те не държат сметка и за задължителните указания, дадени в т. 7 на ТР 2/2016 г. на ВКС, според която „Съдът е компетентен да даде правилната квалификация на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК, когато в обстоятелствената част на обвинението са описани фактическите обстоятелства по извършването му.” По тези въпроси обаче съдът дължи отговор по реда на чл. 301, ал. 1, т. 2 от НПК. Затова и поставените правни проблеми следва да бъдат изяснени в хода на провеждане на съдебното следствие и да бъдат решени от първоинстанционния съд при постановяване на присъдата, въз основа на събраните доказателствени материали и доводите на страните.

Изложеното обосновава извод за правилност на ревизираното определение, поради което същото следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 345, ал.1 вр. чл.249, ал.3 от НПК, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 52 от 20.03.2024 година на Окръжен съд Шумен, постановено в разпоредително заседание по НОХД 5/2024 година по описа на същия съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4