Определение № 267 от 15.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 267 гр. Велико Търново, 15.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно търговско дело № 20264001000200 по описа за 2026 година

С Определение № 266/27.08.2026 г. по т. д. № 166/2026 г. Русенският окръжен съд спрял на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производството по делото до приключване на производството по т. д. № 146/2026 г. по описа на РОС с влязъл в сила съдебен акт.

Частна жалба против определението е подадена от К. П. З., чрез адв. О. М..

Спирането на производството не предотвратява нищо, защото рискът, с който е мотивирано, вече е изключен. С Определение № 232/29.07.2026 г. на РОС по ч. т. д. № 151/2026 г., поправено с Определение № 233/30.07.2026 г. и вписано в търговския регистър на 30.07.2026 г., регистърното производство по заявлението е спряно на осн. чл. 536 от ГПК до приключване на т. д. № 146/2026 г. Вписване по заявлението не може да бъде извършено преди приключване на делото. Ако съдът уважи жалбата по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, той ще даде задължителни указания на Агенция по вписванията (АВ), но изпълнението им ще последва едва след възобновяване на спряното регистърно производство. Нормата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК предпоставя висящ спор, който подлежи на решаване. Производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ има контролно-отменителен характер по отношение на акт, постановен в охранително производство. В него липсва „спор“, за чието правилно решаване решението по т. д. № 146/2026 г. да има значение. Спирането по чл. 19, ал. 7 от ЗТРРЮЛНЦ е пречка за извършване на вписването, но не и за съдебен контрол върху вече постановен отказ. В случая, отказът на длъжностното лице е постановен преди вписване на определението за спиране. Регистърното производство е приключило с акт, който подлежи на съдебен контрол, който не е част от производството пред АВ и спирането на регистърното производство не го поглъща. Последиците от спирането са непропорционални, тъй като до влизането в сила на решението по т. д. № 146/2026 г. по партидата на „Капре“ 1

ЕООД ще фигурира като управител лице, което е починало и дружеството остава без органно представителство за периода на висящото исково производство.

Определението за спиране на регистърното производство обезпечава изцяло интересите на ищеца по т. д. № 146/2026 г. и допълнителното спиране остава без основание. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Производството по т. д. № 166/2026 г. на Окръжен съд – Русе е образувано по жалба на К. П. З. срещу Отказ № 20260718114857/29.07.2026 г. на Длъжностното лице по регистрацията при АВ по Заявление вх. № 20260718114857/18.07.2026 г. за вписване на промени в обстоятелствата по регистрация на „Капре“ ЕООД – относно едноличния собственик на капитала, управителя на дружеството и размера на капитала, съгласно решения на едноличния собственик на капитала по Протокол от 17.07.2026 г.

С Определение № 232/29.07.2026 г. на Окръжен съд – Русе, поправено с Определение № 233/30.07.2026 г. по ч. т. д. № 151/2026 г., регистърното производство по Заявление вх. № 20260718114857/18.07.2026 г., е спряно до приключване на производството по т. д. № 146/2026 г. по описа на РОС с влязъл в сила акт. Към датата на постановяване на настоящия съдебен акт определението не е влязло в сила.

С обжалваното определение съдът спрял производството по т. д. № 166/2026 г. на РОС, образувано по жалба на К. П. З. срещу Отказ № 20260718114857/29.07.2026 г. на Длъжностното лице по регистрацията при АВ, на осн. чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК до приключване на производството по т. д. № 146/2026 г. по описа на РОС с влязъл в сила акт.

Частната жалба е подадена в срок, допустима е за разглеждане, но е неоснователна.

За да спре производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, първоинстанционният съд е приел, че доколкото в производството по т. д. № 146/2026 г. по описа на РОС ще се реши спорът за законосъобразността на решенията, взети на 17.07.2026 г., изходът от това исково производство ще има значение в производството по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ при извършване на дължимата проверка относно съществуването на заявените за вписване обстоятелства и съответствието им със закона.

Въззивният съд споделя направения от първостепенния съд извод за наличие на основанията по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на настоящото производство до 2 разрешаване на спора по т. д. № 146/2026 г. по описа на РОС. Предмет на този спор е законосъобразността на решенията на едноличния собственик на капитала на „Капре“ ЕООД от 17.07.2026 г. по поемане на дяловете на починалия едноличен собственик от К. П. З., вписването й като едноличен собственик на капитала и като управител, както и вписването на превалутирания капитал на дружеството. Доколкото заявени за вписване в регистърното производство са обстоятелствата по чл. 115, т. 3, 4 и 6 от ТЗ, законосъобразността на решенията на едноличния собственик на капитала, касаещи тези подлежащи на вписване обстоятелства, е предмет на проверка от длъжностното лице по регистрацията и от съда в производството по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. От това следва и връзката на преюдициалност на спора по т. д. № 146/2026 г. по описа на РОС спрямо настоящото производство.

Действително, регистърното производство по подаденото заявление е спряно на осн. чл. 536 от ГПК във вр. с ч. 19, ал. 7 от ЗТРРЮЛНЦ с определение по ч. т. д. № 151/2026 г. на РОС, което е обжалвано, но това е станало след постановяване на отказ от длъжностното лице по регистрация по подаденото заявление. Междувременно отказът е бил обжалван по реда на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ и е било образувано производството пред РОС. В този случай, при образувано съдебно производство по чл.

25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ и спряно регистърно производство по реда на чл. 536 от ГПК след постановен отказ на длъжностното лице, според настоящия състав са налице основанията по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството по чл. 25, ал. 4 от ГПК до решаването на спора по исковото производство с влязъл в сила съдебен акт.

Независимо, че е част от регистърното производство, основанието за спиране по чл.

229, ал. 1, т. 4 от ГПК не е изключено и е приложимо в съдебното производство по чл.

25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ. Обратният извод би довел до висящност на делото пред съда за неопределен срок от време. В този смисъл, настоящият състав споделя изцяло разрешението, дадено в Определение № 191/14.04.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 663/2021 г., II т. о., ТК.

Съдът, който разглежда жалбата по чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, не би могъл да се произнесе до разрешаването на спора по исковото производство по т. д. № 146/2026 г. по описа на РОС, защото, както е посочено по-горе, вписването на заявените обстоятелства е обусловено от проверката на законосъобразността на оспорените решения на едноличния собственик на капитала на дружеството, касаещи тези обстоятелства и защото регистърното производство е спряно. Дори да го направи – да отмени отказа на длъжностното лице и да укаже вписване на обстоятелствата, решението не би могло да бъде изпълнено, защото регистърното производство е спряно на осн. чл. 536 от ГПК. Спряното на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК производство ще бъде възобновено след разрешаване на спора по т. д. № 146/2026 г. по описа на РОС и съдебното решение ще бъде отразено в търговския регистър по възобновеното регистърно производство.

3

С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна, а обжалваното определение - правилно и законосъобразно. Като такова то следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на осн. чл. 278 от ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 266/27.08.2026 г. на Окръжен съд – Русе по т. д. № 166/2026 г. по описа на същия съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4