Решение № 1230 от 22.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1230 гр. Пловдив, 22.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладВ.ото от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20245330204180 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОбразуВ.о е по жалба от Ю. В. Т., ЛНЧ: ***, с адрес: ***, чрез адв. Р. Р. срещу Електронен фиш серия К № 4777645 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на осноВ.ие чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуВ.ия електронен фиш (ЕФ) и за издаВ.ето му при неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят твърди да е изтекла изпълнителската давност по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН за административното наказание „глоба“.

Поддържа електронният фиш да му е връчен повече от 3 години и 2 месеца след датата на деянието, поради което наложеното с него наказание да не подлежи на изпълнение. Взема становище да не е посочено точното място на извършВ.е на нарушението, тъй като пътен възел „Скобелева майка“ да е участък с дължина от около 2 километра. Счита, че по този начин е нарушено правото му на защита. Твърди още да не е доказано, че използВ.ото за установяВ.е на нарушението автоматизирано техническо средство е било технически изправно, както и да не е посочено на какво осноВ.ие на това място е осъществяВ. за видеоконтрол за спазВ.е на правилата за движение.

Моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв. Р. Р., с 1 пълномощно по делото, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** З.М.-П., приложено на лист 3 от делото, моли жалбата да бъде оставена без разглеждане. Поддържа атакуВ.ият електронен фиш да е анулиран с резолюция на директора на ОД на МВР – Пловдив, поради което жалбоподателят да няма правен интерес от неговото обжалВ.е. В съдебно заседание, редовно призоВ.а, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Ю. В. Т., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 04.06.2024 г., установено от приложената по преписката справка от автоматизираната информационна система (АИС) АНД на МВР, а жалбата е подадена на 17.06.2024 г. чрез ОД на МВР – Пловдив, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен. По възраженията за липса на правен интерес съдът поддържа мотивите си от определението от 02.09.2024 г., с което е оставено без уважение искането за прекратяВ.е на съдебното производство по делото. Въпросът за допустимостта на жалбата при аналогични факти е разгледан и в съдебната практика на касационната инстанция, като относимо е Определение № 7866 от 13.09.2024 г. по к.ч.а.н.д. № 1900/2024 г. на Административен съд – Пловдив. Същото е постановено по казус, при който предмет на съдебен контрол е електронен фиш, издаден за извършено нарушение за скорост с автомобил, собственост на същото юридическо лице, като отново от въззиваемата страна се е твърдяло анулиране на електронния фиш. Същевременно по делото се установява да не е издаВ. нарочен писмен акт, с който да се постановява анулирането на електронния фиш.

Следователно липсва издаден акт, който да се ползва със стабилитет и да има за последица непререшаемост на спора относно обстоятелството анулиран ли е или не процесният електронен фиш. Това обуславя наличието на правен интерес за жалбоподателя от водене на делото, независимо от твърденията за анулиране на електронния фиш. Обективните действия на ОДМВР – Пловдив противоречат на застъпеното от тях становище за анулиране на електронния фиш, тъй като се доказва, че той е връчен на жалбоподателя, след като се твърди вече да е бил анулиран. Съдът намира, че единствено отбелязВ.ето в информационната система на МВР за това фишът да е анулиран не се ползва с необходимия стабилитет и непререшаемост на спора, тъй като при хипотетично оставяне на жалбата без разглеждане за жалбоподателя липсва сигурност, че в бъдеще няма да бъде извършено ново вписВ.е в системата с различно съдържание. Липсва такъв акт, който да е връчен на жалбоподателя и да е противопоставим на ОДМВР – Пловдив относно твърдяното анулиране на процесния електронен фиш. При отсъствието на издаден и връчен на жалбоподателя писмен акт за анулирането, то за него липсва сигурност и 2 средство, с което да се защити срещу евентуални бъдещи претенции по същия електронен фиш. По тези съображения съдът приема жалбата за допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуВ.ият електронен фиш следва да бъде отменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Търговско дружество „***“ ЕООД с ЕИК: *** било собственик на товарен автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № ***. Жалбоподателят Ю. В. Т. бил *** и *** на това дружество.

На 21.04.2021 г. в 17:28 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“ по северното платно на надлеза и в посока гр.

Пловдив жалбоподателят Ю. В. Т. управлявал товарния автомобил „Шкода Октавия“ с рег. № *** със скорост на движение от 67 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаВ.е на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с № MD 1196.

Стойността на измерената скорост от техническото средство била 70 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 67 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаВ.е на разрешената скорост с 17 км/ч.

За това деяние и на осноВ.ие чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП против жалбоподателя Ю. В. Т. в качеството му на *** на юридическото лице - собственик на автомобила, бил издаден обжалВ.ият Електронен фиш серия К № 4777645, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Този електронен фиш /с № 4777645/ бил връчен на жалбоподателя на дата 04.06.2024 г. Преди тази дата екземпляр от електронния фиш не бил изпращан, нито връчВ. на жалбоподателя по друг начин.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От писмо от директора на дирекция „ИСИУС“ при Български институт по метрология с № АУ-000029-33913/09.07.2018 г. по описа на БИМ се установява, че процесното техническо средство видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаВ.е на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използВ.е типове средства за измерВ.е под № В-46.

От Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало последваща периодична проверка на 12.02.2021 г. със заключение, че отговаря на метрологичните изискВ.ия и са налични защитните стикери. Изяснява се 3 още, че максимално допустимата грешка при измерВ.е на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използВ.е на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-12129/23.04.2021 г. се установява, че на дата 21.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е заснела статични изображения с начален час на работа 12:30 ч. и краен час на работа 20:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“ в посока на движение на контролираните МПС от изток към запад, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От приложеното по преписката статично изображение във вид на снимков материал, изготвено от радар Cordon-M2 № MD 1196 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 70 км/ч, а заснемането е извършено на 21.04.2021 г. в 17:28 часа в посока „приближаВ.е“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото представлява товарен автомобил „Шкода Октавия“ и е собственост на търговско дружество „***“ ЕООД с ЕИК: ***.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

ОбжалВ.ият електронен фиш е издаден в съответствие с изискВ.ията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“, пътен възел „Скобелева майка“, северно платно на надлеза в посока гр. Пловдив; датата – 21.04.2021 г.; точният час на извършВ.е на нарушението – 17:28 часа; регистрационният номер на МПС – ***; *** на юридическото лице собственик, на което е регистрирано превозното средство – жалбоподателят Ю. В. Т.; описание на нарушението – управление на товарен автомобил с превишена скорост от 67 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 50 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Основното възражение по жалбата е за изтекла погасителна давност. В тази връзка жалбоподателят се позовава на срока по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН с твърдения, че същият е изтекъл, което да определя осноВ.ие за отмяна на електронния фиш. Съдът намира, че в жалбата е допуснато смесВ.е на институтите на изпълнителната и на преследвателната давност, които се поставят в действия с осъществяВ.ето на различни факти от обективната действителност.

На първо място изпълнителската давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН, която е за изпълнение на едно вече наложено административно наказание, е неприложима в случая. Действително този срок е с продължителност от две 4 години, както правилно е посочено в жалбата. Същият обаче не е изтекъл към настоящия момент, тъй като дори не е настъпило неговото начало.

Изпълнителската давност по чл. 82 от ЗАНН започва да тече от влизане в сила на съответния санкционен акт, с който е ангажирана отговорността на дееца – в случая това е обжалВ.ият електронен фиш. Следователно, за да се постави в действие срокът по чл. 82 от ЗАНН, електронният фиш трябва да е влязъл в сила. Правилата относно влизането в сила на актовете по чл. 58д от ЗАНН се съдържат в разпоредбата на чл. 64, б. „а“ - „в“ от ЗАНН. Конкретно по отношение на електронните фишове, доколкото подлежат на обжалВ.е по съдебен ред, то предпоставка за влизането им в сила е тяхното връчВ.е.

Приемайки жалбата за допустима, съдът е извършил преценка, че обжалВ.ият електронен фиш не е влязъл в сила. Срокът по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН е установен за изпълнение на наказанието, а последното не подлежи на изпълнение преди да има влязъл в сила санкционен акт. По тези съображения съдът приема, че срокът на изпълнителската давност не е изтекъл, тъй като все още не е започнал да тече.

Вместо това до връчВ.ето на електронния фиш на дееца намира приложение общата преследвателна давност. С Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, а извършителите на деяния със значително пониска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко положение спрямо извършителите на деянията с най-висока степен на обществена опасност каквито са престъпленията. В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности: