Определение № 301 от 23.03.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 301 гр. Перник, 23.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Гражданско дело № 20251700100547 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба от ищеца Застрахователно Дружество „Евроинс“ АД за изменение на решение № 55/09.02.2026 г. постановено по гр.д. № 547/2025 г. по описа на ПОС, в частта относно разноските, в която са осъдени на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.

1, т. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ да заплатят адвокатско възнаграждение на адвокат Г.

Й. в размер на 2897,46 евро /5664,94 лв./. Молят, вместо сумата от 2897.46 евро (5664.94 лв.) да бъдат осъдени да заплатят на адв. Г. Й. сумата в размер на 1976.08 евро (3864.88 лв.), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по гр.д.

547/2025г. по описа на ОС-Перник. Посочват, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение е 1357.92 евро (2650 лв.), заедно с 8 % от горницата над 25 000лв. В процесния случай, материалният интерес по делото бил в размер на 20546,78 евро (40 186 лв.), като разликата над горницата от 25 000 лв. била 15 186 лв. или 7764,48 евро. От тази сума следвало да бъдат изчислени 8 %, които в случая били 621.16 евро (1214.88 лв.)

С оглед гореизложеното, минималното възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 било в размер на 1976.08 евро (3864.88 лв.) - 1359.92 евро (2650 лв.) + 621.16 евро (1214.88 лв.), представляващи 8% от горницата на 25 000 лв.

С оглед изложеното считат, че следва да се измени решението в частта му за разноските и вместо 2897.46 евро (5664.94 лв.) да бъдат осъдени да заплатят сумата от 1976.08 евро (3864.88 лв.) на адвокат Г. Й. адвокатско възнаграждение по гр.д. 547/2025г. по описа на ОС- Перник.

Изразяват готовност да изплатят горепосочената сума, като молят съда да задължи адв. Г. Й. да представи банкова сметка, по която да бъде извършено плащането.

В законоустановения срок насрещната страна е депозира отговор чрез адв. Г. Й. от САК.

Оспорва молбата като неоснователна, тъй като делото съставлявало фактическа и правна сложност, тъй като исковото производство било преминало в рамките на две открити съдебни заседания, били приети две експертизи и били разпитани трима свидетели, както и процесуалният представител на ищеца бил депозирал и писмена защита. С оглед на изложеното адвокатското възнаграждение не следвало да се определя под определения от съда размер. Моли да се остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК депозирана от 1 насрещната страна.

След като разгледа молбата и материалите по делото, съдът намира за установено следното:

Молбата е подадена в срока за обжалване на решението съгл. разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е основателна, поради следните съображения:

Съдът споделя изложените в молбата съображения, че съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с материален интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв., минималното адвокатско възнаграждение е 1357.92 евро (2650 лв.), заедно с 8 % от горницата над 25 000лв. В процесния случай, материалният интерес по делото е в размер на 20546,78 евро (40 186 лв.), като разликата над горницата от 25 000 лв. е 15 186 лв. или 7764,48 евро. От тази сума следва да бъдат изчислени 8 %, които в случая са 621.16 евро (1214.88 лв.)

С оглед гореизложеното, минималното възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 е в размер на 1976.08 евро (3864.88 лв.) - 1359.92 евро (2650 лв.) + 621.16 евро (1214.88 лв.), представляващи 8% от горницата на 25 000 лв. а не в присъдения от съда размер на 2897,46 евро /5664,94 лв./.

С цитираното по – горе съдебно решение съдът е присъдил разноски за предоставена на ответника безплатна правна помощ в размер надхвърлящ минимален размер съгласно Наредба № 1 МРАВ в исковото производство. На първо място в трайната си практика ВКС приема, че съдът не изследва дали е налице соченото основание по чл. 38 от ЗАдв. за предоставяне на безплатна правна помощ. Достатъчно е да се представи договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено, че правна помощ се предоставя при условията на чл. 38 ЗАдв., както е в случая. В този смисъл: Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д.

№ 2798/18 г., ВКС, 1 ГО, определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 894/2017 г., определение № 616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г., определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 2340/2015 г., определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС, I-во ГО, по ч. гр. д. № 2266/2016 г.

На първо място следва да се отбележи, че не са налице и основания за определяне на възнаграждение в размер под минималния определен в Наредба № 1 МРАВ. Действително такова намаление е допустимо, съгласно изведеното от най-новата практика на СЕС, а именно от: Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз.

Въпреки това съдът намира, че за да се падне под опредения от наредбата минимум следва да са налице обстоятелства по делото, от които да се изведе несправедливост дори и на минималния адвокатски хонорар. В случая не са налице такива обстоятелства. Слизането под минимума следва да бъде не правило, а изключение, като за необходимостта му страната трябва да изложи убедителни аргументи, което не е сторила, тъй като искането на насрещната страна е да се намали адвокатското възнаграждение до минималния размер предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 равняващ се на 1976.08 евро (3864.88 лв.).

По тези съображения съдът счете, че по делото няма основание да не бъде приложена Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 38, ал.2 ЗА в случаите на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие, ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя. Адвокатът следователно е легитимиран да сезира съда с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 ЗА и съответната сума се присъжда в негова полза. За подаване на съответното искане не е необходимо изрично упълномощаване от представляваната в хода на производството по делото страна, нито изходящо от нея изявление, присъждането на адвокатското възнаграждение не е свързано пряко със защита правата на представляваното лице. Разпоредбата на чл. 38, ал.2 ЗА е функция на установените в чл. 78 ГПК правила за дължимост на направените разноски и след като такива разноски се присъждат съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който 2 приключва делото в съответната инстанция. Не се касае за сключен възмезден договор с адвоката за оказване правна защита и съдействие, в който случай страната има право да бъде обезщетена за направените разноски, затова следва да докаже, че ги е направила, за да ги претендира по чл. 78 ГПК. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на някое от основанията чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е материално затруднен, а също и останалите предпоставки по чл. 38, ал. 1 от ЗА.

Следва да се посочи, че в своя практика, макар и не задължителна, ВКС застъпва становище, че минималния размер, определен съгласно Наредбата за мин. адв. възнаграждения, се гарантира винаги в случаите на оказана безплатна адв. помощ по чл. 38 от ЗА, в съответствие с принципа на възмездност на адвокатския труд. Обосновано е, че в хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗА предпоставка за плащането на минималния размер е единствено постановяване на позитивно за представляваната от адвокат страна решение. Интересите на насрещната страна не се явяват накърнени, тъй като недоказването на договорен размер на възнаграждението над гарантирания от Наредбата, е в ущърб на страната имаща право на възмездяването му. Според ВКС, изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА, обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване искането по чл. 38, ал. 2 от ЗА е следното: - правната помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗА; - заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; - отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 от ГПК. В този смъсил са определение № 528/20.06.12 г. по ч. т. д. № 195/12 г. на ВКС; опр.

№ 731/09.10.14 г. по ч. гр. д. № 5256/14 г. на ІІІ г. о. на ВКС; опр. 515/02.10.15 г. по гр. дело № 2340-/15 г. на І т. о на ВКС.

Настоящият състав на окръжен съд намира за основателно заявеното искането по реда на чл. 248 ГПК на ответника за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение за адв. Г. Й. от САК в размер на 2897,46 евро /5664,94 лв./ Намаляването следва да стане до размера определен в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, тоест Наредба № 1/04 г. за мин. размери на адв. възнаграждения на Висшия адвокатски съвет. Като се съобрази материалния интерес по делото от 20546,78 евро (40 186 лв.) и нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от цитираната Наредба, сумата, която се дължи на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат Г. Й. е в размер на 1976.08 евро (3864.88 лв.) Искането на дружеството ответник за намаляване дължимото на адв. Г. Й. от САК възнаграждение в размер на така определения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата в размер на 1976.08 евро (3864.88 лв.), е основателно. Същото съответства на фактическата и правна сложност на делото, която не се различава от тази на останалите производство със сходен предмет и с отчита, че по делото са били проведени две открити съдебни заседания, назначени и приети са две съдебни експертизи и са разпитани трима свидетели, като е била депозирана и писмена защита от ищцовата страна. Размерът на адвокатското възнаграждение от 1976.08 евро (3864.88 лв.) се явява справедлив и съответен на реално положения от адвокатът осъществяващ безплатна правна помощ труд.

С оглед горното съдът счита, че адвокатското възнаграждение е определено неправилно с процесното решение в размер на 2897.46 евро (5664.94 лв.) и е налице основание да бъдат изменени разноските по делото като вместо сумата от 2897.46 евро (5664.94 лв.) ответното дружество бъде осъдено да заплати сумата от 1976.08 евро (3864.88 лв.) на адвокат Г. Й. адвокатско възнаграждение съобразно чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ. Така мотивиран и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, 3

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 55/09.02.2026 г. постановено по гр.д. № 547/2025 г. по описа на ПОС, в частта относно разноските, на основание чл. 248 ГПК като

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс” АД, ***, с ЕИК:121265113 да заплати на адвокат Г. Й. Й. от САК, с ЕГН:**********, с адрес на кантората: *** сумата от 1976.08 евро (3864.88 лв.), представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, т.

2 ЗАдв за оказаната безплатна правна помощ на ищеца И. С. С..

Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.