Решение № 687 от 27.05.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 687 гр. Варна, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110204361 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „*“ ООД гр. Варна, ЕИК *, срещу Наказателно постановление №03-2300156 от 15.03.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за нарушение по чл.262, ал.1, т.4, чл.128, т.2 КТ, на въззивника е наложено административно наказание имуществена санкция в размер 2000.00 лв.

Въззивникът счита оспореното НП за незоконосъобразно и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че описаната в НП фактическа обстановка не отговаря на истината и е неразбираема и вътрешно противоречива като не са описани факти, относими към съставомерните признаци на нарушението. Твърди, че полагащото се за работника Г.

Георгиев възнаграждение за положен извънреден труд за м. август 2022 г. е платено и отразено във ведомостта за работна заплата в перо „1400 ДМС“. Навежда и доводи за приложение на института „маловажен случай“. Претендира присъждане на възнаграждение за адвокат.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП като правилно и законосъобразно издадено.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

При извършена през м. ноември 2021 г. проверка за спазване на трудовото законодателство по представени от въззивника документи – присъствена форма и ведомост за заплати, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна – инспекторите Р. Б. и Ж. Г., констатирали в документа „график август 2022 г.“, че нормата за продължителност на работното време за работника Г. М. при въведено сумирано отчитане през м. август 2022 г. е 176 часа като същият е отработил за съответния период 16 работни смени с 1 продължителност 10 часа и е ползвал отпуск три работни дни, при което направили извод за неначислен с увеличение положен от същия работник извънреден труд и спрямо въззивника бил съставен АУАН №03-2300156 от 27.02.2023 г. за нарушение по чл.262, ал.1, т.4, вр. чл.128, т.2 КТ, извършено на 16.09.2022 г., за това, че: „ въззивникът, в качеството на работодател, при установено сумарно изчисляване на работното време с едномесечен период на отчитане, не е начислил с увеличение на Георги Милков, заемащ длъжност „супервайзър магазин“, положения извънреден труд над нормата за продължителност на работното време като за м. август 2022 г. при норма за лицето 176 часа същият е отработил 184 часа, от които 16 работни смени по 10 часа и три дни платен годишен отпуск.“ Издаденият АУАН бил връчен на лице, надлежно упълномощено от управителя на въззивното дружество като в установения срок било представено възражение, съдържащо твърдение, че положения от Георги Младенов извънреден труд за м. август е начислен и изплатен като сумата е отразена във ведомостта за заплати в перо „1004 ДМС“ и е в размер 88.00 лв, както и че след получаване на АУАН е издадена заповед, начисленото възнаграждение за положен извънреден труд да не бъде включвано в перо „1004 ДМС“, а да бъде отразявано във ведомостта отделно.

Направените с АУАН фактически и правни констатации били изцяло възприети и възпроизведени в обжалваното НП от наказващия орган, който наложил предвиденото с чл.414, ал.1 КТ наказание имуществена санкция в размер между минималния и средния предвиден, в посока към минималния, а именно - 2000.00 лв.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин от приобщените документи: НП №03-2300156 от 15.03.2023 г., АУАН №03-2300156 от 27.02.2023 г., известие за доставяне, писмо №2300156 от 10.05.2023 г., становище вх.№ДОК23003554 от 16.03.2023 г., възражение вх.№23021008 от 06.03.2023 г., заповед №001 от 28.02.2023 г., извлечение от ведомост за заплати за м. август 2022 г., вътрешни правила за работна заплата в „*“ ООД, график за м. август 2022 г., протокол за извършена проверка №ПР2303638 от 27.02.2023 г., пълномощно, призовка №28.01.2023 г., обяснение на основание чл.402, ал.1, т.2 КТ, идентификационна карта на „*“ ООД, Заповед №3-0693 от 25.08.2022г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Както в АУАН, така и в НП са допуснати идентични по вид нарушения по чл.42, ал.1, т.3, пр.2 и т.4 ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, изразяващи се в непълно, неясно и неточно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е прието за извършено.

Административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, тъй като с приключването му се реализира административно-наказателната (еквивалентна на наказателна по арг. от Тълкувателно решение №3/2015 г. по т. д. №3/2015 г. на ОСНК на ВКС на Р България) отговорност на лицата. На това основание НП се явява по правната си същност правораздавателен акт и към процедурата по издаването му и формата му са въведени точно определени изисквания на закона, а именно да е съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.57 ЗАНН реквизити. По силата на закона всяко лице има 2 право да узнае, какво е административно-наказателното обвинение, повдигнато спрямо него и за какво точно деяние му е наложена санкция. Това негово право е свързано с правото му да организира защитата си адекватно още на етап – административно-наказателно производство.

В посочения по-горе аспект е поставено изискването фактите в НП да са описани в пълнота и коректно и да се установяват от приложените по делото доказателства.

От съдържащото се в АУАН и в НП фактическо описание на нарушението не става ясно основно, с каква величина контролният и наказващият орган са приели, че е надвишена нормата за продължителност на работното време за м. август 2022 г. за работника Г. Г. и конкретно колко часа извънреден труд е счетен за неначислен на съответното лице. Но наличното описание не само не отразява, колко часа извънреден труд е прието да е положил работника Г. Г., но и изобщо не посочва, какво работно време е регламентирано за лицето Г. Г. по трудов договор, липсва и изрично отразяване, колко са работните дни за м. август 2022 г., а именно тези величини, наред с ползвания отпуск за дадения период, определят съобразно чл.9б, ал.1 и ал.2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, нормата за продължителност на работното време за конкретния работник в съответния месец. При това, при прилагане на наличната в приобщените документи, но неотразена в АУАН и в НП информация е видно, че изчислената съгласно чл.9б, ал.1 и ал.2 норма за продължителност на работното време при сумирано изчисляване за м. август 2022 г. за лицето Г. Г. определено не съответства на посочената стойност 176 часа. Не става ясно също така от наличното описание, защо към отработените 160 часа в 16 работни смени по 10 часа, е прибавен и ползвания платен годишен отпуск и е счетено по този начин, че работника Г. Г. е отработил през съответния период 184 часа. Същевременно, в АУАН и в НП не е посочено, за колко работни дни и в какъв размер е начислената и изплатена на основна заплата на лицето Г. Г. и на колко отработени работни часа съответства това възнаграждение, както и, каква стойност, съответстваща за колко работни часа извънреден труд е счетена като неплатена на работника.

Така формулираните в АУАН и в НП описания на твърдяното административно нарушение, без конкретизация на конкретните параметри за основните величини по съответните фактически констатации водят не само до неяснота, в какво всъщност се състои твърдяното нарушение, но и водят до невъзможност да се прецени, на какво всъщност се основават направените изводи за неговата осъщественост. Като е сторил това, АНО е допуснал съществено процесуално нарушение при издаването на НП като констатираната неяснота, непълнота и неточност в описанието на нарушението е довела до ограничаване на правото на защита на наказаното дружество, защото не е било запознато изцяло с фактите, срещу които следва да се защитава и по този начин не е могло да организира ефективно защитата си. При тази констатация, съобразно чл.63, ал.3, т.2 ЗАНН, процесното НП подлежи на отмяна поради допуснато съществено нарушение на процесуалния закон.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Нормата на чл.262, ал.1, т.4 КТ предвижда задължение за работодателя да заплати на работника не по-малко от 50 % увеличение за положения извънреден труд за работа при сумарно изчисляване на положения труд.

Не е спорно между страните, че към м. август 2022 г. за проверения обект магазин „*“ в Делта планет МОЛ в гр. Варна въззивникът-работодател „Мобакс“ ООД е установил сумирано изчисляване на работното време, както и че поради обявяването на датата 15.08.2022 г. за неработен ден в Община Варна, работните дни по календар в съответния месец са били 22, а също и че работникът Г. Г. е ползвал в този период три работни дни платен годишен отпуск. Поради това и съобразно чл.9б, ал.1 и ал.2 от Наредба за работното време, почивките и отпуските, нормата за продължителност на работното 3 време за м. август 2022 г. за работника Г. Г. се формира като от броя на работните дни по календар (22 дни) се извадят съответните дни отпуск (3 дни) и разликата (19) се умножи по дневната часова продължителност на работното време, определено по трудов договор (8 часа), при което нормата възлиза на 152 часа.

Видно от приобщения график за м. август, за който документ работодателят е удостоверил чрез упълномощено лице, че отразява и действително отработеното време, работникът Г. Г. има отработени 160 часа през м. август 2022 г., с което същият е положил осем часа извънреден труд.

Същевременно, видно от приложеното извлечение от ведомост за заплати за м. август 2022 г. за работника Г. Г., при отразена основна заплата 920.00 лв, същият има начислена основна заплата 800.00 лв не за 19 работни дни, а за 20 работни дни, както и 121.44 лв платен годишен отпуск 3 дни, без да е отразено начисляване за 8 часа извънреден труд. Отразено е също във ведомостта начисляване на сумата 624.00 лв като ДМС.

Основанието за плащане на ДМС е напълно различно от това за извънреден труд и дори действително предвидено плащане за извънреден труд да е погрешно счетоводно отразено като ДМС, при липсата на надлежно удостоверяващи такава счетоводна грешка документи (напр. заповед за изплащане ДМС и заповед за изплащане на извънреден труд, от които да е видно, че начислената сума като ДМС съответства на сбора от посочените в двете заповеди отделни стойности), съответното твърдение от въззивника се явява недоказано и неоснователно.

Със съобразяване на факта, че датата 15.08.2022 г. е неработен ден за Община Варна и коректно отчитане на 22 работни дни по календар, при основна работна заплата 920.00 лв и 1.20 % клас, съгласно нормативно регламентираните правила за изчисляване на трудовите възнаграждения, брутната работна заплата за работника Г. Георгиев възлиза 932.00 лв, дневното възнаграждение е в размер 42.36 лв, за 19 работни дни се полага 804.84 лв основна заплата и за три дни платен отпуск – 127.08 лв, а за положен извънреден труд осем часа следва да бъде начислено допълнително възнаграждение 63.54 лв.

Така изтъкнатите фактически и правни констатации налагат извод, че въззивникът действително не е изпълнил задължението по чл.262, ал.1, т.4 КТ да изплати на работника Г. Г. възнаграждение в размер 63.54 лв за положен извънреден труд с продължителност 8 часа при договорен по трудов договор 8-часов работен ден и въведено сумирано изчисляване на работното време за обекта магазин „*“ в Делта планет МОЛ гр.

Разпечатката съдържа 32 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a0f17fec-f5aa-4a86-ae8e-35c24cf9cfb0