Решение № 16 от 22.07.2022, Апелативен съд - София - АСНС закрит

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. гр. София, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира П. Костова

Членове:

Красимира Хр. Райчева

Магдалена Ат. Лазарова при участието на секретаря Емилия Б. Найденова в присъствието на прокурора Р. К. Р. като разгледа докладваното от Красимира Хр. Райчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211010600442 по описа за 2021 година на АСНС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С решение на ВКС №60174 от 15.12.2021г. е била отменена въззивна присъда № 260002 от 28.01.2021г., постановена по внохд №561/2020г. на АСНС Втори състав и делото е върнато за разглеждане от друг състав на въззивната инстанция. В настоящото производство предмет на въззивен контрол се явява присъда № 25 от 03.07.2020 г. по НОХД № 597/2019 г., с която СНС 18 състав е признал подс.Л. И. Х. за виновен в това, че на 28.06.2017 г. в лек автомобил марка „Ш.“ модел „Й.“ с per. № *****, в гр. София с цел да принуди Е. В. П. да се разпореди с вещ – да върне обратно сумата от 28 000 лева, сума платена по договор за покупко-продажба на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ш.“ с per. № ******* и разходите направени от Х. за автомобила, я заплашил с насилие-нанесъл удари с ръка и дръжка на пистолет в лицето, главата и тялото на пострадалата и крещейки й репликите „Вие ли ще ме лъжете мен“, като деянието е придружено със заплаха за убийство, изразяващо се в отправяне на думите „ще убия теб и цялото ти семейство“ и насочване на пистолет към главата на П., както и с причиняване на лека телесна повреда на П., изразяваща се в сътресение на мозъка, кръвонасядане в дясна теменна област, кръвонасядане на горната устна, лекостепенен мековат оток в лявата половина на шията и кръвонасядане на дясната 1 предмишница, реализиращи медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 213а, ал.2, т.1, пр.1, и т.2 вр. ал.1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК съдът му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 (две) години, което на основание чл. 66 от НК е отложил с изпитателен срок от 3 (три) години, и наказание „Глоба“ в размер на 3000 (три хиляди) лева, като подсъдимият Х. е бил оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.

214, ал. 2, т. 1 вр. ал.1, пр.1 и пр.2 от НК.

Със същата присъда съдът е уважил предявения от Е. В. П. граждански иск – обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди до размера на 5000 (пет хиляди) лева и за причинени имуществени вреди до размера на 1300 (хиляда и триста) лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането, като обективно съединените искове в останалата част до размера на 20000 (двадесет хиляди) лева за причинени неимуществени вреди и до размера на 3210 (три хиляди двеста и десет) лева за причинени имуществени вреди, са били отхвърлени като неоснователни и недоказани.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 3501,14 лв. (три хиляди петстотин и един лева и четиринадесет стотинки), сумата от 252,00 лв. (двеста петдесет и два лева), представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата от 1600лв (хиляда и шестотин лева), представляващи разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощения повереник на ЧО и ГИ П..

Присъдата е била оспорена от частния обвинител и граждански ищец Е.П., както в оправдателната част, така и в частта, с която са отхвърлени гражданските искове с две въззивни жалби – първата, подадена от повереника адв. М. Г., а втората, подадена от повереника адв. М. М.. Двете жалби са депозирани в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК. С първата жалба декларативно се прави твърдение за неправилност, необоснованост и несправедливост на постановената присъда, като се прави искане до АСНС да отмени така постановения съдебен акт в оправдателната му част и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия Л. И. Х. за виновен по първоначалното повдигнатото му обвинение за престъплението по чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 пр.1 и пр.2 вр. чл.213а ал.2 т.1 пр.1 и т.2 от НК, като на основание чл. 45 от ЗЗД същият да бъде осъден да заплати на пострадалата обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди в размер на 20000 (двадесет хиляди) лева и законната лихва върху тази сума от датата на причиняването на вредата – 28.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивна жалба на адв.М. също депозирана в законноустановения 15 дневен срок се разширява атакуваната част, като частният обвинител и граждански ищец Е.П. иска отмяна на присъдата и относно отхвърления граждански иск за репариране на имуществени вреди.

Поддържа се становището, че по безспорен и несъмнен начин според събраните в хода на съдебното следствие доказателства, подсъдимият Л.Х. е извършил вмененото му деяние по чл. 214, ал. 2, т. 1 вр. ал.1, пр.1 и пр.2 от НК. Твърди се в жалбата, че преживеният стрес и уплаха от стореното от страна на подсъдимия са променили изцяло начина на живот на 2 пострадалата. Излагат се доводи, как подсъдимият насочил пистолет към главата на св.П., отправял закани за убийство, като същевременно нанасял удари с ръка и с дръжката на пистолета в лицето и главата й. Вследствие действията на подсъдимия пострадалата изпитала основателен страх своя живот. Поради това счита, че неправилно не е бил уважен предявения от нея граждански иск в пълен размер за причинени неимуществени вреди.

Същата твърди, че в продължение на месеци изпитвала и продължава да изпитва страх, сънувала кошмари, будила се нощем, като нормалният ѝ живот бил сериозно накърнен в резултат на извършеното от подсъдимия Х. деяние. Иска се първоначално постановената присъда да бъде изменена, като бъде увеличен размера на наложеното наказание на подсъдимия, което да бъде реално изтърпяно с отмяна приложението на чл. 66 от НК, както и да бъде уважен предявения граждански иск за причинени неимуществени и имуществени вреди в пълен размер. В депозираното на 18.12.2020 г. в АСНС допълнение към въззивната жалба на частния обвинител и граждански ищец П. чрез повереника й адв.М. се споделят напълно изводите на първоинстанционния съд относно възприетата фактическа обстановка, която кореспондирала със събрания доказателствен материал, в това число използваните лъжливи прийоми от страна на подсъдимия, за да осъществи контакт с пострадалата чрез предварително замислен и подготвен план за мнимо закупуване на друго моторно превозно средство, което да бъде тествано от съпругата му. Приема се за правилно решението на СНС да признае подсъдимия Х. за виновен в извършване на престъплението с правна квалификация чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 2, вр. ал. 1 от НК, както и отчетеното за отегчаващо отговорността обстоятелство, отвеждане на пострадалата против нейната воля от паркинга на магазин „Технополис“ с лек автомобил от подсъдимия. Несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд се прави заради това, че при обсъждане на правните изводи не било засегнато обстоятелството, че и последващите действия на подсъдимия също били насочени против волята на св.П. – откарването й с лекия автомобил до кв. „Бункера“, след това до клона на „Първа инвестиционна банка“ в кв. Симеоново и накрая в кантората на нотариус Я.. Съпоставено с цялостното поведение на подсъдимия, незачитането от него на законноустановените норми в обществото, силовата и вербална агресия към жена водели до извода, че отмереното от съда наказание на подсъдимия „Лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК, отложено с изпитателен срок от три години и глоба в размер на 3000лв., било прекомерно занижено и несправедливо, като по този начин не биха се изпълнили целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

От страна на частния обвинител и граждански ищец се споделят направените изводи от СНС относно претърпените от св.П. неимуществени вреди. Възражение единствено е направено за това, че неправилно гражданският иск е бил уважен частично, а не в пълен размер.

Действително съдът взел под внимание причинените й от подсъдимия травматични увреждания, както и причинения страх и уплаха след деянието. Същевременно обаче при определяне размера на причинените вреди не било взето предвид обстоятелството, че на 28.06.2017г. при посещението на пострадалата в сградата на 07 РУ –СДВР и проведената беседа, вследствие на преживения страх същата изпаднала в шоково състояние и била транспортирана с линейка до УМБАЛ“Света Ана“ София АД, била неадекватна и заради 3 предписаните й медикаменти – успокоителни лекарства.

Оспорват се като неоснователни и голословни твърденията на защитата на подсъдимия Х., изложени към допълнението на въззивната жалба, депозирано от адв. Р., че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал безрезервно показанията на свидетелката П..

Първостепенният съд изрично посочил в мотивите си, че показанията на пострадалата намирали подкрепа и потвърждение в други доказателствени източници със самостоятелно значение. По отношение на заявеното от защитата на подсъдимия, че не били събрани доказателства относно притежанието на пистолет от страна на Х., се твърди, че по този начин се целяло да бъдат дискредитирани показанията на пострадалата в частта, в която е заявила за съществуващия пистолет в ръцете на Х. и нанесените й с него удари. Показанията й обаче били съпоставени и обсъдени с други доказателства по делото, като изготвената и приета от съда съдебно-медицинска експертиза, чието заключение убедително подкрепяло твърденията на пострадалата. Посочва се също в допълнението към въззивната жалба, че неправилно защитата интерпретирала събраната и проверена от първоинстанционния съд доказателствена съвкупност, както и неправилно възприемала, че действията на подсъдимия не са били извършени с целта, посочена в разпоредбата на чл. 213а от НК, а за да възстанови своите разходи, които е направил за процесния автомобил. Това твърдение на защитата според частния обвинител и граждански ищец било лишено от житейска логика, тъй като при това положение би следвало никой да не се съобразява със законноустановения ред в страната и всяко лице, както намери за добре да прибягва до разрешаване на проблемите си, дори с незаконни начини и средства за постигане на набелязаната цел.

Неоснователни били претенциите на защитата в допълнението към въззивната жалба, че срещу подзащитния му не било повдигнато обвинение по по т. 6 на чл. 213а, ал. 2 от НК – „деянието да е извършено от въоръжено лице“. В случая прокурорът бил компетентен да преценява какво точно обвинение да се повдигне на един обвиняем. В случая пострадалата също би следвало да претендира, че липсвало обвинение за противозаконно отвличане от въоръжено лице с користна цел, което на практика било осъществено. Неправилно било и изразеното становище от страна на защитата на подсъдимия, че претърпените душевни болки, страдания и стрес, заявени от пострадалата, били предизвикани от поведението на самата нея. Изразява се становище, че подс. Х. изначално нямал намерение по законосъобразен начин да разреши твърдяното от него неизпълнение на договорните им отношения, поради което отново се прави искане въззивната инстанция да измени присъдата, като увеличи размера, на наложеното наказание „Лишаване от свобода“, в това число наложената глоба на подс.Х., като отмени приложението на чл. 66 от НК и уважи в пълен размер предявения граждански иск за причинените неимуществени вреди.

Недоволен от присъдата в наказателно - осъдителната и гражданско - осъдителната част е останал и подс.Х., който я оспорва с въззивна жалба, подадена чрез неговия защитник - адв.

Р.. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Правните изводи на съда в обжалваната част били в противоречие с установената фактическа обстановка по делото. Иска се присъдата да бъде отменена и 4 делото да бъде върнато на първоинстанционния съд или да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан изцяло по обвинението. В допълнение към въззивна жалба, изготвено след запознаване с мотивите се ангажират подробни съображения за наведените пороци. Счита се, че съдът е поставил в основата на фактическите си изводи показанията на свид. П., които са били кредитирани безрезервно, включително по отношение на нейните твърдения, които не намирали подкрепа в други доказателствени източници и дори се опровергавали. Като такива се изтъкват твърденията на свид. П. за нанесени й удари с пистолет и насочване на пистолет към главата й. Твърди се, че нито в досъдебното производство, нито по време на съдебното следствие били събрани доказателства, относно факта, че подс.Х. е притежавал пистолет. Сочи се, че според вещото лице, изготвило съдебно - медицинската експертиза телесните увреждания на св.П. можело да бъдат причинени и от юмрук, т.е. не можело еднозначно да се приеме, че тези увреждания са били причинени от удари с дръжка на пистолет. Изтъква се, че съдът не бил обсъдил същността на действията на подс.Х. – дали са били извършени с целта и по начина, съобразно съставомерните признаци на деянието по чл. 213а от НК, или с цел да му се възстановят разходите, които бил направил за закупуването на процесния автомобил, след като е установил, че има критично разминаване между обявения от продавача пробег на автомобила и действително изминатите с него километри. Не било съобразено, че св.П. внезапно била поставена в затруднено положение да обяснява всички различия, касаещи автомобила – че е първи собственик, че е закупен в РБългария, че е бил технически обслужван много грижливо и с различен пробег от действителния. В тази част обясненията на подс. Х. изобщо не били обсъдени, а действията му били продиктувани от мотивите въз основа на които е действал. Навеждат се доводи, че при втората среща св.П. не е била в състояние да даде благоприятно за себе си обяснение, защо по толкова съществени въпроси, пряко свързани със сигурността и с цената на автомобила всъщност го е заблудила.