Присъда № 6 от 07.03.2023, Районен съд - Сливница

Мотиви към присъда № 6 от 07.03.2023 г. по н.ч.х.д. № 266 /2021 г., Районен съд – Сливница, първи състав

Производството е образувано по тъжба от тъжителя Р. СВ. срещу подсъдимия П. АНГ. П. за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК – за това, че за периода от 21.11.2020 г. до 04.02.2021 г. не е изпълнил съдебно решение No III-139-20257679/21.11.2020 г. по гр.д. No 87941/2017 г. и присъединените към него гр.д. No 3019/2018 г. и гр.д. No 23577/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 139 състав относно определяне на местоживеенето на децата А.П. П., ЕГН ********** и Й.П. С. П., ЕГН ********** при тъжителя Р. СВ. за срок от 18 месеца като не е предал децата на тъжителя.

В съдебно заседание частният тъжител, Р. СВ., редовно призована не се явява и не изразява становище. Повереникът на тъжителя поддържа обвинението, така както е формулирано в тъжбата. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и да му наложи предвиденото в закона наказание.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия П.П. – адв. Ч. счита, че деянието не е доказано, тъй като по делото не са събрани достатъчно доказателства в насока установяване на обвинението от обективна страна.

Намира, че у подсъдимия липсва умисъл за извършване на деянието. Счита, че инкриминираният съдебен акт, който се твърди да не е изпълнен от подсъдимия не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от НК. Прави искане подсъдимия да бъде оправдан.

В съдебно заседание подсъдимият оспорва тъжбата и се присъединява към казаното от защитника си. В последната си дума моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият П. АНГ. П., с ЕГН: ********** е роден на *******************************

Подсъдимият П.П. и тъжителката Р. С. са сключили брак на 16.04.2009 г., които бил е прекратен с решение от 01.03.2013 г. по гр. д. No 13188 по описа за 2012 г. на Софииския раионен съд. През време на брака са се родили и двете им деца - А.П. П. с ЕГН ********** и Й.П. П. с ЕГН **********.

След раздялата си страните са били в изключително влошени отношения и затруднена комуникация, в това число и относно упражняването на родителските права, издръжката и личните контакти на двамата родители с двете им деца. Това е била и причината между страните да са се водили през годините множество съдебни производства с различен предмет пред различни съдилища - Софийски районен съд, Районен съд - Костинброд, Районен съдСливница, Районен съд - Елин Пелин, Софийски окръжен съд, Софийски градски съд и т.н. В полза на страните са постановявани и множество съдебни 1 актове, някои от които и взаимно изключващи се, относно това кой от двама родители следва да упражнява родителските права по отношение на децата, какъв да е режимът на лични контакти на другия родител с децата и т.н.

Първоначално с определение от 19.02.2015г. по в.гр.д. No 5348/2013 г. на Софийски градски съд е било утвърдено споразумение между страните, според което упражняването на родителските права над децата е било предоставено на тъжителката, а по отношение на подсъдимия е бил определен режим на лични контакти. През месец октомври 2015 г. подсъдимия е взел децата въпреки, че упражняването на родителските права е било предоставено на тъжителката и до настоящия момент въпреки несъгласието на маиката, той ги отглежда в дома си в село М., община Г.. Това допълнително е довело до още по-силно влошаване на отношенията между страните. Част от водените между тях съдебни производства са и такива по ЗЗДН. Така с решение No III-139-20257679/21.11.2020 г. по гр.д. No 87941/2017 г. и присъединените към него гр.д. No 3019/2018 г. и гр.д . No 23577/2019 г. по описа на Софииски раионен съд, 139 състав е била издадена в полза на частната тъжителка Р. С. заповед за защита по ЗЗДН, а подсъдимият П.П. е бил задължен да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие по отношение нея. На основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН съдът е определил временно местоживеенето на децата А. П. и Й. П. при тъжителката Р. С. за срок от 18 месеца. Тя от своя страна е следвало да не променя личния лекар, училищата и другите извънучилищни учебни ангажименти на децата без съгласието на подсъдимия. Преписи от това решение и от заповедта за защита не са били връчвани лично на подсъдимия.

След постановяване на този съдебен акт през месец декември 2020 г. тъжителката се е обърнала към отдел “Закрила на детето” при ДСП Своге за съдействие. Тъжителката неколкократно е изпращала писма по електронната поща. Така със съдействието на социални работници от ДСП - Своге свидетелите Д.П. и Д.И., която е и началник на отдела, са били проведени срещи между децата и тъжителката в изнесено работно място в гр. Г.. През месец декември 2020 г. тези срещи са били две, а през месец януари 2021 г. срещите се провеждали всеки петък. По време на някой от срещите тъжителката е преподавала уроци онлайн на студенти от университет в САЩ, където тя е преподавател. На други срещи децата е следвало да са на училище и съответно уроците им са се провеждали също онлайн, а с майката се виждали само в междучасието. Повечето от срещите са били с продължителност около един час. По време на срещите подсъдимият е стоял отвън и не е присъствал в помещението, в което се провеждала срещата на майката с децата. Случвало се е децата да откажат да излязат с майката.

Децата са споделяли на свидетелката Д.П., че не желаят да живеят при майка си, а искат да бъдат отглеждани и да живеят с баща си. Децата са споделяли пред нея, че нямат против да се виждат със своята майка и частен тъжител, но предпочитат тя да идва в дома им. Същевременно подсъдимият е изразявал съгласие за това. През учебната 2020/2021 г. децата са били ученици в ЧСУ РЧЕО “ЕСПА” ЕООД с продължителност на учебния ден от 08:30 ч. до 17:00 ч. В периода 30.11.2020 г. - 21.12.2020 г. и 04.01.2021 г. - 28.02.2021 г. децата 2 се обучавали в електронна среда от разстояние поради пандемичната обстановка. В периода от 07.01.2020 г. до 28.01.2020 г. и 02.02.2020 г. до 22.02.2020 г. тъжителката не е била на територията на страната и е било регистрирано нейното излизане.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване а именно: гласни доказателства - показанията на свидетелите Д.П., Д.И., Р.Ц., обясненията на подсъдимия; множество писмени доказателства – писма и протоколи от ДСПСвоге, материали по приложените граждански дела, справки и др.

Възприетата фактическа обстановка се установява в пълнота от показанията на всички разпитани по делото свидетели. Показанията им са логични, непротиворечиви, взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което следва да бъдат кредитирани от настоящият съдебен състав в цялост.

Свидетелите Д.И., Д.П. и Р.Ц. са запознати със случая на страните и имат преки наблюдение над техните отношения. Свитеделите са служители в ДСП – Своге и са посредничили при осъществяване на срещите на тъжителката с децата. Свидетелите са незаинтересовани от изхода на делото, поради което няма основание показанията им да останат извън фактическите констатации на съда. Свидетелите са възприели пряко и непосредствено обстоятелствата, за които свидетелстват. Изложеното от свидетелите намира подкрепа и в представените по делото писмени доказателства. От показанията на свидетелката И. се установяна кога са били провеждани срещи на тъжителката и децата, каква е била тяхната продължителност и какви са били отношенията на децата към тяхната майка. От показанията става ясно, че не винаги тъжителката е обръщала внимание на децата, както и че децата не са искали да излязат с майка си. От показанията на свиделките се установява, че подсъдимият е съдействал за организиране на срещите. Свидетелката П. също потвърждава, че децата желаят да живеят при своя баща, както и че се провеждат срещи с майката без противопоставянето на подсъдимия.

Съдът кредитира обясненията на подсъдимия П. като отчете, че същите могат да бъдат и средство за защита. Съдът се довери на изложеното от подсъдимия относно това, че отношенията между него и частната тъжителка са влошени; че децата живеят при него, че родителските права са предоставени на частната тъжителка, че той не се противопоставя на организиране на срещи с майката. Обясненията му се подкрепят както от свидетелските показания на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, така и от приетите по делото писмени доказателства, като не се намират противоречия между тях.

Що се отнася до писмените доказателства, съдебният състав счита, че същите са събрани по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК и спомагат за изясняването на обстоятелствата по делото. Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, като намира че същите кореспондират с гласните доказателства по делото.

3

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Тъжбата срещу подсъдимият П.П. е внесена за престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.

Обект на това престъпление са обществените отношения, които са свързани с гарантиране и защита на интересите на децата с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за тяхното отглеждане и правилно възпитание, както и своевременното изпълнение на съдебните решения относно упражняване на родителските права и лични контакти между децата и родителите.

Изпълнителното деяние на престъплението се осъществява чрез действие или бездействие и се изразява в неизпълнение или осуетяване изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. В случая с оглед конкретното обвинение се твърди, че подсъдимият не е изпълнил съдебен акт, въз основа на който е определено местоживеенето на децата при майката за срок от 18 месеца и подсъдимият е следвало да й ги предаде.

Престъплението е формално, при което законодателят не е предвидил настъпването на конкретен противоправен резултат. Осъществява се със самия факт на изпълнителното деяние и то е довършено без реално да са настъпили някакви отрицателни изменения в обективната деиствителност, което обаче не означава, че липсват вредни последици.

Субект на престъплението може да бъде родител или друг сродник на детето. В случая подсъдимият е именно баща на децата. От субективна страна престъплението може да се извърши само с пряк умисъл.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установи, че упражняването на родителските права по отношение на децата А.П. П., ЕГН ********** и Й.П. С. П., ЕГН ********** е възложено на тяхната майка и частен тъжител Р. С.. По делото се установи и, че въпреки това децата се отглеждат от подсъдимия.

По делото се установи и, че с постановено съдебно решение No III-13920257679/21.11.2020 г. по гр.д. No 87941/2017 г. и присъединените към него гр.д. No 3019/2018 г. и гр.д. No 23577/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 139 състав в производство по ЗЗДН, съдът е допуснал и една от мерките за защита от домашно насилие по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН – определил е местоживеенето на децата А.П. П., ЕГН ********** и Й.П. С. П., ЕГН ********** при тъжителя Р. СВ. за срок от 18 месеца. Това решение обаче не е такова относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете, доколкото с него не се определя кой от двамата родители следва да упражнява родителските права, нито пък се уреждат личните контакти на родител, който не упражнява родителските права. Видно от разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от СК когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. В тази разпоредба законодателят изрично разграничава 4 упражняването на родителските права, личните контакти и местоживеенето като отделни въпроси, по които родителите биха могли да постигнат съгласие.

В наказателната разпоредба на чл. 182, ал. 2 от НК законодателят изрично е ограничил въпросите, по които следва да е налице неизпълнение на съдебно решение и/или определение до упражняването на родителски права или личните контакти. Прилагането на наказателния закон по аналогия е недопустимо в случая и не може да се приеме, че и неизпълнение на решение, с което е допусната мярка по ЗЗДН за определяне и то временно на местожевеенето на децата също попада под хипотезата на чл. 182, ал. 2 от НК.