Определение № 1232 от 26.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1232 гр. Пловдив, 22.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501338 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба депозирана от „А1 България“ ЕАД, против Разпореждане от 07.04.2023г., инкорпорирано в Заповед по чл.410 от ГПК №2321/07.04.2023г. постановена по ч.гр.д.№4982/2023 по описа на ПРС, двадесети гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от жалбоподателя против К. А. А. с ЕГН-********** за сумата 806.81лв – общ размер начислени неустойки. Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане по съображения подробно изложени в жалбата. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба се явява допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение, в частта касаеща сумата от 806.81лв начислена неустойка, като е приел, че същата излиза извън присъщите функции на неустойката и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Посочил е, че потребителят следва да заплати съответните месечни такси без да получава насрещна 1 престация и да ползва предоставените от оператора услуги, а операторът от своя страна, получава очакваната и уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация, предвид предстрочното му прекратяване. По отношение на неустойката за дадена отстъпка от цената на устройството съдът е приел, че е недопустимо по този начин да се претендират суми, доколкото цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба към момента на неговото сключване.. Поради тези съображения, заповедния съд е приел, че е налице обоснована вероятност претенцията за неустойки да се основава на неравноправна клауза, с която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение .

Заповедното производство е образувано по заявление на „А1 България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника К. А. А. с ЕГН********** за заплащане на договорни неустойки по договор, с който са предоставени мобилни услуги и е извършена продажба на мобилно устройство. Претенцията обхваща неустойка в размер на три месечни такси, неустойка за отстъпка от цената на мобилно устройство и неустойка за неизплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане. Настоящата инстанция напълно споделя извода на заповедния съд, че договарянето на няколко, различни по вид неустойки излиза извън обезпечителната и обезщетителната й функции. Практически се достига до хипотезата, че при неизпълнение на един договор, кредиторът да получи различни плащания, които не целят да го обезщетят за вредите от неизпълнението, тъй като ще надхвърлят в пъти това, което той би получил от самото изпълнение, а да го обогатят. В случая, искането на заявителя е в противоречие и с добрите нрави, защото по отношение на оператора, претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ и дали ще се предоставят такива услуги. И след като при действащ договор, заплащането на месечни такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване, би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на оператора, което нарушава както принципа на справедливостта, така и добрите нрави.

Ето защо съдът намира, че в изпълнение на задълженията си за проверка по реда на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК правилно заповедния съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за посочената сума, доколкото основанието, на което се претендира, представлява вероятна неравноправна клауза в потребителски договор. В този смисъл оплакванията в жалбата се явяват неоснователни, а обжалваното Разпореждане инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2321/07.04.2023г. постановена по ч.гр.д.№4982/2023 по описа на ПРС, двадесети гр.с., с което е отхвърлено заявлението подадено от жалбоподателя против К. А. А. с ЕГН**********, в частта за сумите 806.81лв – общ размер начислени неустойки, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора на жалбоподателят не се дължат разноски.

2

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 07.04.2023г., инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2321/07.04.2023г. постановена по ч.гр.д.№4982/2023 по описа на ПРС, двадесети гр.с., с което е отхвърлено заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против К. А. А. с ЕГН-**********, в частта касаеща за сумите 806.81лв – общ размер начислени неустойки.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3