Решение № 68 от 28.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Бургас, 28.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Кирил Гр. Стоянов при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Търговско дело № 20212100900398 по описа за 2021 година

Делото е образувано по исковата молба с правно основание чл.694 ал.3 от Търговския закон на Националната агенция за приходите против „Южно вино“АД , ЕИК102869645, със седалище и адрес на управление – гр.Айтос / н./ , „Инвестбанк“АД, ЕИК 831663282 и Снежина Маджарова – синдик на „Южно вино“ АД , заменена впоследствие от следващия синдик - Милен Козарев.

В производството по несъстоятелност на „Южно вино“АД в списъка на приетите вземания са били включени вземания, предявени от „Инвестбанк“АД.

Срещу предвидената поредност е било подадено възражение от страна на НАП. С определение №241/06.08.2021 г. , постановено по т.д. №357/2020 г. възражението е било оставено без уважение и определението и вписано по партидата на „Южно вино“АД.

Поради това НАП предявява иск за установяване поредност на удовлетворяване на вземания за дължима такса обслужване на разплащателни сметки в размер на 911.12 лв. по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ както и за несъществуване на вземания за държавна такса и платен депозит в общ размер на 650 лв. / 250 и 400/.

В мотивите си ОС по несъстоятелността е приел, че поради липса на яснота за обслужването на коя сметка са начислени таксите не може да бъде приет ред за удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ. Страната сочи , че след като синдикът е приел това вземане като обезпечено, следва да бъде установено при обслужването на коя точно сметка е начислена тази такса, следва да бъде установено каква точно част е обезпечена и да се установи правилния ред на удовлетворяване по чл.722 ал.1 от ТЗ.

Страната обосновава правния си интерес: при така определения ред се увреждат интересите на останалите кредитори.При разпределение на суми при осребряване на 1 необезпечено в полза на кредитора имущество на дружеството тези вземания биха били удовлетворени предпочтително преди вземанията на необезпечените кредитори доколкото чл.722 ал.1 т.3 от ТЗ определя поредността на вземанията за разноски в производството по несъстоятелност.

В случая страната възразява че вземанията за такси за обслужване на разплащателни сметки възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност не може да бъде квалифицирано като вземане за разноски , поради което за тях не следва да бъде предвидена посочената поредност на удовлетворяване.

Сочи се , че от друга страна при реализация на имущество , върху което не са учредени приети обезпечения в полза на Банката , даващи право на предпочтително удовлетворение по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ то кредиторът би следвало да участва при разпределение на суми с поредност по чл.722 ал.1 т.8 от ТЗ , а не както е посочил синдика – по т.3. поради това за НАП е налице правен интерес от иска.

Възможността за оспорване на привилегия на вземане е посочена в чл.726 ал.2 от ТЗ и това става по съдебен ред – има се предвид иск по чл.694 от ТЗ. Цитира се и практика на ВКС – Решение №185/10.12.2014 г. , постановено по т.д.№3199/2013 г. на ВКС , І т.о.

По възражението на НАП против приемане на вземането в размер на 650 лв. съдът по несъстоятелността е приел включването на това вземане с поредност – чл.722 ал.1 т.3 от ТЗ за правилно.

Страната излага възраженията си че при липсата на данни за произнасяне на съда относно разноските със съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелността посочените вземания в общ размер на 650 лв. следва да бъдат включени в списъка на неприетите вземания. Изтекъл е и срока за допълване на решението в частта за разноските. Според ищеца е ирелевантно дали тези разноски са били заплатени от кредитора. Тъй като те не са присъдени от съда следва да останат за сметка на кредитора.

С оглед на така изложеното се претендира на основание чл.694 от ТЗ да бъде установена поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ на вземания на „Инвестбанк“АД за дължими такси за обслужване на сметки в размер на 911.12 лв., включени в одобрения списък , а така също и да бъде установено , че вземанията на същия кредитор за държавна такса и депозит за експертиза в общ размер на 650 лв. включени в списъка на приетите вземания не са дължими в производството по несъстоятелност срещу длъжника. Претендират се разноските в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Прилагат се писмени доказателства по опис в шест пункта.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата молба отстрана на ответника „Инвестбанк“АД , ЕИК 831663282 – гр.София. На първо място се оспорва правния интерес от иска за установяване на поредност на вземането за дължими такси за обслужване на разплащателни сметки в размер на 911.12 лв. Изразява се становището , че НАП няма такъв правен интерес и този негов иск е недопустим. Вземанията на НАП са приети с поредност – чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, друга част са с поредност – чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ.

2

Т..е. – приетите вземания на банката не могат да засегнат тези на НАП. Страната сочи че няма правна логика кредитор да иска вземанията на друг кредитор да са от предходна поредност , след като вземанията и на двамата кредитори са обезпечени с едно и също имущество.

Ако съдът приеме , че е налице правен интерес у НАП за водене на този иск , то страната моли съда да го приеме за основателен – в тази насока са изложени съображения от Банката и в производството по чл.692 от ТЗ.

Що се отнася до иска за неприемане на разноските от 650 лв. , то същият се оспорва като изцяло неоснователен. Въпросните суми изцяло се определят като разноски направени във връзка с откриване на производството по несъстоятелност на длъжника. В процесния случай това са заплатена държавна такса за откриване на производството и сума – за депозит за допуснати експертизи в производството по чл.625 от ТЗ. Разходите са направени от кредитора „Инвестбанк“АД и са извършени преди датата на постановяване на решението , постановено то делото по несъстоятелност. Единственото изискване на ТЗ – чл.723 е разноските да са направени от кредитора. Не се изисква тези разноски да са присъдени с решението по чл.630 ал.1 от ТЗ. Присъждането на разноските в производството по чл.625 от ТЗ не е аргумент за съществуването на същите. Изложеното от ищеца – НАП за необходимостта тези разноски да са присъдени не намира опора в закона и в този смисъл е неправилно. Страната се позовава на правилото на чл.685 ал.2 от ТЗ – че предявяването на вземанията следва да бъде придружено с писмени доказателства. С молбата си „Инвестбанк“АД е представила необходимите доказателства – че оспорените разноски са направени в производството – обстоятелство , което не се и оспорва от ищеца.

С оглед на изложеното страната моли съда да остави без разглеждане иска на НАП за установяване поредността на вземането на „Инвестбанк“АД за сумата от 911.12 лв.дължими такси за обслужване на сметки като недопустим поради липса на правен интерес у ищеца за завеждането му; при положение че този иск бъде приет за допустим – то същият да бъде уважен като основателен; да се остави без уважение иска за установяване несъществуването на приети вземания от синдика за разноски на „Инвестбанк“ АД в размер на 650 лв. в откриването на производството по несъстоятелност на длъжника. Претендират се разноските по делото – вкл. И юрисконсултско възнаграждение. Прилагат се писмени доказателства в два пункта.

Отговор на исковата молба от страна на длъжника „Южно вино“АД, ЕИК 102869645 – гр.Айтос не е постъпил по делото в законоустановения срок.

Отговор на исковата молба в законоустановения срок не е постъпил и от синдика на „Южно вино“АД – Милен Козарев.

Допълнителна искова молба от страна на Националната агенция за приходите – София не е бил депозиран по делото по чл.372 от ГПК , с оглед на което съдът преустановява размяната на книжата между страните като впоследствие е пристъпил към изготвяне на доклада по делото за внасянето на същото за разглеждане в открито съдебно заседание.

3

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Безспорно е по делото, че по отношение на ответникът „Южно вино“АД е открито производство по несъстоятелност, за което е образувано т.д. № 357 по описа за 2020 год. на настоящия съд. Безспорно е и обстоятелството, че в производство по несъстоятелност на „Южно вино“АД, в списъка на приетите вземания са били включени вземания, предявени от кредитора „Инвестбанк“АД. В посоченият списък е включени вземания на този кредитор в общ размер на 911,13 лева, представляващи дължими такси за обслужване на разплащателни сметки с поредност на удовлетворени по реда на чл. 722, ал.1, т. 3 от ТЗ. В същия списък са приети и вземания на същия кредитор в размер на общо 650 лева, представляващи вземания за държавна такса и платен депозит за вещо лице в производството по несъстоятелност. Списък на приетите вземания е обявен в Търговския регистър с № 20210611103217 по партидата на „Южно вино“АД. В законоустановеният срок, настоящия ищец е подал възражение срещу предвидената поредност на вземанията за дължими такси за обслужване на разплащателни сметки, както и относно съществуването на вземанията за държавна такса и депозит за вещо лице. С определение № 241/06.08.2021 г., постановено по т.д. № 357/2020 г., съдът по несъстоятелността е оставил без уважение подаденото от НАП възражение за посочените вземания. В мотивите си съдът е приел, че за вземанията за такси по разплащателни сметки липсва ясното, за кои точно сметки са начислени таксите, поради липса на IBAN, а вземанията за държавна такса и депозит за вещо лице е такова по чл. 722,1 ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 723, т. 1 от ТЗ (разноски по несъстоятелността).

При наличните по делото доказателства, по основателността на претенцията съдът съобрази следното:

Производството по установителния иск по чл. 694 от ТЗ е специфично исково производство, съпътстващо производството по несъстоятелност. Установителният иск по чл.

694ТЗ е обусловен от развил се вече спор относно вземане на кредитор в производството по несъстоятелност по реда на чл. 692 ал. 2 и ал. 3 ТЗ, като целта на исковото производство е окончателно разрешаване на спора по отношение на всички участници в производството по несъстоятелност.

Видно от представените по делото доказателства, с възражението си по чл. 690 от ТЗ, ищецът кредитор е направил възражение срещу съставения от синдика списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 от Търговския закон в следните части: в частта, относно прието обезпечение за вземанията на кредитора „Инвестбанк“АД по договор за банков кредит № 029-С/2014 г. от 12.03.2014 г. и анекси към него с договор за особен залог от 12.03.2014 г., вписан в ЦРОЗ под № 2014031201649; в частта, с която са приети от 4 синдика вземания за държавна такса и депозит за вещо лице, в общ размер на 650 лева; в частта, с която са приети от синдика вземания за такси за обслужване на разплащателни сметки, като бъдат приети с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ.

Отправено е искане, за вземанията по договора за банков кредит № 029-С/2014 г. от 12.03.2014 г. и анекси към него да бъде изключено посоченото обезпечение по договор за особен залог от 12.03.2014 г., вписан в ЦРОЗ под № 2014031201649, за вземания за държавна такса и депозит за вещо лице, в общ размер на 650 лева, се иска да бъдат изключени от списъка на приетите вземания и включени в списъка на неприетите такива, а за вземанията за такси за обслужване на разплащателни сметки в общ размер на 911,12 лева - да бъде определена поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 от ТЗ.

С определение № 241/06.08.2021 г., постановено по т.д. № 357/2020 г., съдът по несъстоятелността е постановил да бъде изключено като прието обезпечение по договор за банков кредит № 029-С/2014 г. и анекси към него - договор за обезпечен залог от 12.03.2014 г., вписан в ЦРЗО под № 2018071701905 и оставил без уважение другите възражения на Национална агенция за приходите.