Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3770 от 10.10.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 14238/2018
Вид
Решение № 3770
Подписан
10.10.2019
Състав
ТОСКО ПЕТКОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 327 · Търговски закон

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 3770

10.10.2019 година, град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14238 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове от

„Електро плюс“ ООД срещу „Резас” ЕООД с правна квалификация чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на стоки.

Стоките били предадени като била издадена фактура № ******. на стойност 474.57 лева с ДДС. Плащане не било извършено до уговорения срок на ****., поради което се дължало обезщетение по чл. 86 ЗЗД в размер на 15.59 лева за периода от 02.05.2018г. до 27.08.2018г. Иска се присъждането на сумите, както и на законната лихва от подаването на исковата молба. Претендират се разноски.

Исковата молба и приложенията са връчени лично на управителя на ответното дружество, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор.

Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК, на седалището и адреса на управление на дружеството, вписани в Търговския регистър, като в определението по чл. 140 ГПК, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение. За тази възможност страната е предупредена и със съобщението, с което й е връчен препис от исковата молба.

В съдебното заседание проведено на 10.09.2019 г. представител на ответника не се е явил, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.

Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество.

Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

По отговорността за разноски:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят и разноските за настоящото дело в размер на 100 лева за д.т., 5 лева за д.т. за обезпечителна заповед, 360 лева за адв. възнаграждение, както и разноските по налагането на допуснатото обезпечение в размер на 240 лева за адв. възнаграждение и 90 лева за такси на ЧСИ. Общият размер на разноските е 795 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е

Ш И :

ОСЪЖДА

„Резас“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на „Електро плюс” ООД, ЕИК *********, сумата от 474.57 лева- главница, представляваща неизплатена цена за продадени стоки, за които е издадена фактура № *****. и сумата от 15.59 лева- представляваща обезщетение за забава за периода от ****.; ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба на 30.08.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 795.00 лева- разноски по делото и в производството по налагане на допуснатото обезпечение.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл.

240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

/Тоско

Ангелов/

Вярно с оригинала.

Р.М.