Определение № 8616 от 05.07.2019, Районен съд - Варна

О П Р

Е Д Е Л Е Н И Е

№

……... гр.Варна,

05.07.2019 год.

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІХ състав, в закрито заседание на пети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: Христина Колева като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10352 по описа за 2019 год., взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по молба на В.Х.С. ***, с която съдът е сезиран с искане за признаване за установено, че е допусната очевидна фактическа грешка при съставяне на Договор № 284/17.06.1991г. за продажба на държавен имот по реда на Наредбата за държавните имоти, изразяваща се в неточно записване на номера на административния адрес на имота, предмет на изповяданата с договора сделка, а именно ап.№ 4, вход 1, наместо записаното № 7, вход 2 и съдът да допусне поправка на същия.

Твърди се в сезиралата съда молба, че при съставяне на горния акт е допусната очевидна фактическа грешка, като погрешно е посочен номерът на апартамента, поради което сезира съда с горното искане.

При така изложеното, изхождайки от наведените в молба обстоятелства и отправеното искане, с което е сезиран, съдът намира, че предявената молба е недопустима. За да формира този си извод, съдът съобрази следното:

Изложените от ищцата фактически твърдения и искането, с което е сезиран съдът, обуславят еднозначния извод, че е сезиран с молба за установяване на факт и допускане на поправка на очевидна фактическа грешка. Така, същата се основава на разпоредбите на чл. 547 ГПК. За де е допустима обаче молбата, законът не следва да предвижда друг ред за поправяне на твърдяната грешка, което условие в случая не е налице. Това е така, защото поправката на нотариалния акт се извършва от нотариуса по реда на чл. 579, ал.

3 ГПК, а в сочения договор по реда на писмено съглашение между страните по него.

Все по аргумент от горното /че е налице специален ред за поправка на допусната в нотариален акт очевидна фактическа грешка/ не може да се приеме и че установителен иск по чл. 124, ал. 4 ГПК би бил допустим. В горния смисъл са и определение № 344 от 25.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 277/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова; определение № 114 от 1.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 47/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов; Определение по частно въззивно гражданско дело № 2717 по описа на ВОС за 2014 г.

Изложеното мотивира съда да приеме, че предявените искове са недопустими, поради което и производството по делото следва да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 10352/2019 год., по описа на ВРС, ХХХІХ състав, като недопустимо.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: