Решение № 1891 от 03.11.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1891 гр. П., 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20215330205313 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 585300-F584850 от 02.07.2021г. на **** на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП П., с което на основание чл.183, ал.1 от ЗДДС, вр. чл.53, ал.1, вр. чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН на „Ч.“ ООД, ЕИК/БУЛСТАТ 103271470 със седалище и адрес на управление гр.П., ул.Б. № 13, представлявано от А.К. ЕГН ********** е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева за нарушение по чл.183, ал.1 от ЗДДС.

С жалба от представляващия дружеството, чрез процесуален представител адв. И. се моли съда да отмени издаденото НП поради неговата неправилност и незаконосъобразност. С жалбата се представят и основания по същество на искането за отмяна на НП. Претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от *****., която изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което поиска потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – представител на ЮЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на 1 твърдяното нарушение. Поради това жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По инициатива на орган по приходите, с акт за дерегистрация № 160991901140967/30.04.2019г., на основание чл.176, ал.3 от ЗДДС е било дерегистрирано по ДДС дружеството жалбоподател. Съобщението по чл.32 от ДОПК е било поставено на табло находящо се в сградата на ТД на НАП П. и свалено на 05.07.2019г. която дата е приета от АНО за дата на която е връчен акта за дерегистрация. В хода на ревизия, назначена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620002597-020-001/07.05.2020г., от служители на ТД на НАП П. било установено че дружеството, след като е било дерегистрирано по ЗДДС е издало данъчен документ – фактура № 0000000976/25.07.2019г. Било прието че е извършено административно нарушение по чл.183, ал.1 от ЗДДС и изпратена покана до представляващия дружеството за явяване лично или на упълномощено лице за съставяне на актове за установяване на административни нарушения в ТД на НАП П., ул.,, Ч.‘‘ 3. Поради неявяване на представляващ дружеството, на 07.01.2021г. от свидетел Г. СТ. Г. – главен инспектор по приходите в НАП при ТД на НАП П. бил съставен против дружеството акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F 584850 за това, че „Ч.“ ООД с ЕИК 103271470 след като е било дерегистрирано по ЗДДС е издало данъчен документ – фактура № 0000000976/25.07.2019г. Съгласно акта, „Ч.“ ООД е дерегистрирано по ЗДДС на 05.07.2019г. на основание чл.176, т.3 от ЗДДС по инициатива на орган по приходите с акт за дерегистрация № 160991901140967/30.04.2019г.

Нарушението е извършено в гр.П., където е издадена фактурата. Нарушението е установено в хода на извършване на ревизия по ЗДДС, възложена със Заповед за възлагане на ревизия Р-16001620002597-020-001/07.05.2020г.

Актът е съставен по реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като след връчена му лично покана представляващия А.К. не се е явил В ТД на НАП П. за съставяне на АУАН, с което е нарушил чл.183, ал.1 от ЗДДС. Актът е бил предявен за запознаване на 08.01.2021г. на упълномощено от представляващия дружеството лице. На датата 08.01.2021г. е бил връчен препис от акта на упълномощеното лице. В законоустановения срок пред АНО не са били представени писмени възражения относно съставения АУАН и посоченото нарушение по ЗДДС.

На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, с което е ангажирана административната отговорност на дружеството. В издаденото НП по идентичен с акта начин е дадено описание на нарушение и посочена нарушената правна норма.

Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Г. СТ. Г. потвърди авторството на съставения акт против дружеството. Свидетелят посочи че нарушението е установено в хода на ревизия след представяне от дружеството на поискани от проверяващите документи. Свидетелят посочи, че до представляващия дружеството били изпратени покани за явяване за съставяне на АУАН, както и че актовете били съставени в отсъствие на представляващ дружеството, който не се явил или изпратил упълномощено лице. Свидетелят посочи че нарушението е в издаване на данъчна фактура 2 след като е било дерегистрирано дружеството по ЗДДС, както и че съставените актове са били връчени на следващия ден в офиса на дружеството от него и друг служител на ТД на НАП П., посочен в акта като свидетел.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства показанията на актосъставителят Г. СТ. Г. разпитан в качеството на свидетел , чиито показания съдът кредитира като обективни и достоверни и подкрепящи се от писмените доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ.

Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията „неправилно“ и „незаконосъобразно“ наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.

Именно административно-наказващият орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е 3 описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 о т НПК, вр. чл.84 от ЗАНН настоящият състав на П.ския районен съд, достигна до следните правни изводи:

С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП, както и приложената административна преписка намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия. Атакуваното НП е издадено в срок. При съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП н е са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до опорочаване на административнонаказателното производство и до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, в какъвто смисъл е и основаният довод на жалбоподателя.

От приетите по делото доказателства съдът намира че безспорно е установено извършеното административно нарушение от страна на дружеството жалбоподател по чл.183, ал.1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.1 от ЗДДС „Лице, което не е регистрирано по този закон и издаде данъчен документ, в който посочи данък, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на посочения в документа данък, но не по-малко от 1000 лв.“ Само регистрираните по ЗДДС лица издават фактури с ДДС. Нерегистрираните не издават фактури с начислен данък. Ако регистрираният получател по ЗДДС получи фактура с ДДС от нерегистриран по ЗДДС доставчик, то това ще е неправомерна начислен данък и за получателя няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит по аргумент от чл.70, ал.5 от ЗДДС. Поради не изпълнение на задължения като регистрирано по ЗДДС лице, дружеството – жалбоподател е било дерегистрирано по ЗДДС с акт за дерегистрация по ЗДДС № 160991901140967 от 30.04.2019г. Изпратените съобщения чрез лицензиран пощенски оператор били върнати поради тяхното непотърсване. При изпълнение на процедурата за връчване на Акта за дерегистрация е било установено че на обявения като адрес на кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК в гр.П. на дружеството не е бил открит адрес ул.“Б.“ № 13.

Съобщението по чл.32 от ДОПК било връчено чрез поставяне на табло находящо се в сградата на ТД на НАП П. на ул.Скопие на 20.06.2019г. Дата на 4 сваляне 05.07.2019г. В законоустановения срок, след свалянето на съобщението, Акта за дерегистрация не е бил обжалван пред ****а на Дирекция „Обслужване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът счита че законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган е приел, че с действията си дружеството жалбоподател е извършил нарушение по чл.183, ал.1 от ЗДДС и правилно и законосъобразно му е наложил имуществена санкция на основание чл.53, вр.чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.183, ал.1 от ЗДДС. Както бе посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин е установено, че дружеството е издавало фактури, в които е посочен ДДС в нарушение на чл.113, ал.9 от ЗДДС, съобразно който данъчно задължените лица, които не са регистрирани по този закон нямат право да посочват данъка в издадените от тях фактури. Безспорно по делото е установено, че жалбоподателят е издал множество фактури по ЗДДС, като по настоящето производство е с № 0000000976/25.07.2019г., без да е имал регистрация по чл.96, ал.1 от ЗДДС. По отношение на дружеството – жалбоподател е категорично установено че неговата деятелност се характеризира със системност и продължителност, което изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН. В конкретния случай е налице издаване на документи, в които е посочена стойност на данък добавена стойност, без да е налице регистрация по ЗДДС. Фактическият състав на посоченото нарушение обхваща два кумулативно дадени елемента, а именно – липса на регистрация по ЗДДС и издаване на документ – фактура по този закон. Поради това съдът счита, че административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е санкционирал жалбоподателя за извършеното от него нарушение. Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложената имуществена санкция по чл.53, вр.чл.27/чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.183, ал.1 от ЗДДС, като законосъобразно и обосновано.