Решение № 2361 от 18.12.2025, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 2361

Сливен, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - VI състав, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ХРИСТО ХРИСТОВ

При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО ХРИСТОВ административно дело № 20257220700681 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗМВР).

Административното дело е образувано по жалба от П. Й. Х., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ***, подадена чрез адв. П. С. П., срещу изричен отказ от 22.10.2025 г. на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, представлявано от управителя Н. П. П., да предостави копие или обобщена информация от съдържащите се в договорите лични данни, както и да предостави в пълен обем данните за извършените във връзка с договорите плащания и по-конкретно личните данни, касаещи извършеното от кредитора разпределение на получените суми от потребителя, от които е видно за погашения на кои компоненти от съответния договор са използвани от кредитора заплатените суми (в това число главница, лихви, такси, неустойки и други), във връзка със сключените между администратора на лични данни и жалбоподателя договори за паричен заем К.: № ***.

В жалбата си оспорващата излага доводи за незаконосъобразност на формирания отказ. Твърди, че на 21.12.2023 г., чрез упълномощен представител е изпратила по електронен път заявление, с което на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) № 679 от 2016 г. на ЕП и на Съвета изискала от „СИТИ КЕШ“ ООД копие на лични данни, които са в процес на обработване по смисъла на чл. 15, пар. 3 от Регламента, във връзка със сключените между администратора на лични данни и Х. договори за паричен заем К.№ ***. Със заявлението било поискано да се предоставят свързаните с направените по договорите плащания, от които да е видно какви суми, в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашение, на кои компоненти от съответния договор са използвани от кредитора заплатените суми (главница, лихви, такси, неустойки и др.). Едновременно с това било направено и искане за предоставяне на копия от сключените 6 бр. договори за паричен заем, като посоченото заявление съставлявало такова по смисъла на чл. 37в, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД. В едномесечния срок дружеството – администратор на лични данни не се произнесло по заявлението изрично, поради което се формирал мълчалив отказ. След обжалване пред Административен съд Сливен, с Решение № 987/16.05.2024 г. постановено по адм. дело № 86/2024 г. на Административен съд Сливен, мълчаливият отказ бил отменен, а преписката – върната със задължителни указания за изрично произнасяне по подаденото заявление. На 12.08.2024 г. бил връчен изричен отказ от дружеството, който бил обявен за нищожен с Решение № 2123 от 21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 433 по описа на Административен съд – Сливен, като преписката била върната на органа за произнасяне по заявлението на жалбоподателя. На 18.02.2025 г., бил връчен на посочената в заявлението електронна поща отговор от дружеството, в който било посочено, че е произнасяне във връзка с подаденото заявление за упражняване на правото на достъп от 21.12.2023 г., както и горепосочените 2 съдебни решения на Административен съд – Сливен. Формираният в така посочения отговор отказ бил отново обжалван, в резултат на което същият бил обявен за нищожен с Решение № 732 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело № 135 по описа на Административен съд – Сливен, което от своя страна било потвърдено с Решение № 9549 от 09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5079/2025 г. по описа на Върховния административен съд.

На 22.10.2025 г., на посочената в заявлението електронна поща бил получен нов отговор, в който се сочи, че представлява произнасяне във връзка с Решение № 9549 от 09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5079/2025 г. на ВАС. Оспорващата твърди, че със същия отново администраторът не предоставил изисканите от него лични данни в пълен обем, като към отговора били приложени отново изрезки от сключени договори, като в сравнение с предходния отговор, в този към първите 2 абзаца е прибавен 3-ти абзац, но не пълния текст на всеки от договорите за кредит. С отговора били предоставени данни за извършени плащания, но не са предоставени данните за това как потребителят е използвал тези плащания и каква част от тях е отнесъл като плащания по главница, лихва, неустойка и други разходи. Предоставената информация от администратора по никакъв начин не отразявала точно копие на всички лични данни на субекта, които администраторът обработва. Наред с това в документа отново липсвал подпис на издателя, като липсвало и заверяване на приложената информация, което възпрепятствало както установяването на неговия автор, така и на верността на предоставената информация. Твърди, че постановения изричен отказ е нищожен, незаконосъобразен, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Счита, че е нарушено правото на достъп на субекта на лични данни, съгласно чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и съвета. С жалбата се иска съдът да обяви отказа за нищожен и да върне преписката със задължителни указания за произнасяне по подаденото заявление, а в случай че съдът приеме, че обжалваният изричен отказ е незаконосъобразен, моли да го отмени в обжалваната част и да върне преписката със задължителни указания за произнасяне по подаденото заявление. Алтернативно, ако съдът прецени, че изготвеният от администратора акт не представлява отказ, моли да бъде обявен за нищожен издаденият индивидуален административен акт. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката П. Й. Х., редовно призована, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на оспорващия адв. П. П., с която е заявено, че същият поддържа жалбата срещу оспорения отказ. Представя списък на претендираните разноски. Излага подробни аргументи в писмени бележки по съществото на спора. Прави възражение за недължимост и прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна „СИТИ КЕШ“ ООД, редовно призована, не се представлява. По делото е постъпила молба от ответното дружество, чрез юрисконсулт Б., в която изразява становище за неоснователност на подадената жалба, като са изложени съображения в тази насока.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.12.2023 г., чрез упълномощен представител адв. П. П., жалбоподателката П. Х. изпратила по електронен път заявление (л. 16 и л. 38), с което на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) № 679 от 2016 г. на ЕП и на Съвета изискала от „СИТИ КЕШ“ ООД да й предостави копие на лични данни, които са в процес на обработване по смисъла на чл. 15, пар. 3 от Регламента във връзка със сключените между администратора на лични данни и Х. договори за паричен заем К.№ ***. Със заявлението било поискано да се предоставят свързаните с направените по договорите плащания, от които да е видно какви суми, в какъв размер и на кои дати са постъпили за погашение, на кои компоненти от съответния договор са използвани от кредитора заплатените суми (главница, лихви, такси, неустойки и др.). Едновременно с това било направено и искане за предоставяне на копия от сключените 6 бр. договори за паричен заем, като посоченото заявление съставлявало такова по смисъла на чл. 37в, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗЛД. В едномесечния срок дружеството – администратор на лични данни не се произнесло по заявлението изрично, поради което се формирал мълчалив отказ. След обжалване пред Административен съд Сливен, с Решение № 987/16.05.2024 г. постановено по адм. дело № 86/2024 г. на Административен съд Сливен, мълчаливият отказ бил отменен, а преписката – върната със задължителни указания за изрично произнасяне по подаденото заявление. На 12.08.2024 г. бил връчен изричен отказ от дружеството, който бил обявен за нищожен с Решение № 2123 от 21.11.2024 г., постановено по адм. дело № 433 по описа за 2024 г. на Административен съд – Сливен, като преписката била върната на органа за произнасяне по заявлението на жалбоподателя. На 18.02.2025 г., бил връчен на посочената в заявлението електронна поща отговор от дружеството, в който било посочено, че е произнасяне във връзка с подаденото заявление за упражняване на правото на достъп от 21.12.2023 г., както и горепосочените 2 съдебни решения на Административен съд – Сливен. Формираният в така посочения отговор отказ бил отново обжалван, в резултат на което същият бил обявен за нищожен с Решение № 732 от 09.04.2025 г., постановено по адм. дело № 135 по описа на Административен съд – Сливен, което от своя страна било потвърдено с Решение № 9549 от 09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5079/2025 г. по описа на Върховния административен съд.

На 22.10.2025 г., на посочената в заявлението електронна поща бил получен нов отговор, оспорен в настоящото производство, в който се сочи, че представлява произнасяне във връзка с Решение № 9549 от 09.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5079/2025 г. на ВАС. Като изпращач на отговора е посочен В. В., юрисконсулт, но без да е подписан от него, нито ръкописно, нито с електронен подпис (л. 6 гръб – 12 и л. 40 – 45).

Жалбата до Административен съд - Сливен, въз основа на която е образувано настоящото съдебно производство, е подадена на 04.11.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, адресат на акта, имаща право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и на обработващия лични данни пред съда по реда на Административно-процесуалния кодекс.

Между страните не е спорно, че между „СИТИ КЕШ“ ООД и П. Й. Х. са налице договорни правоотношения, въз основа на които дружеството е администратор на личните й данни, които обработва. По делото е налице спор дали издаденият административен акт (отговор) от дружеството е нищожен и дали с него са предоставени в пълнота исканите от Х. документи, съдържащи личните й данни, които дружеството обработва, като жалбоподателката твърди, че същите не са й били представени в пълнота, докато дружеството твърди обратното, а именно, че е изпълнило задълженията си да й предостави копие от личните й данни, които са в процес на обработка, съобразно чл. 15 от Регламента. Отделно от това дружеството заявява, че искането за предоставяне на копия от договори за кредит и компонентите (главница, лихви, такси) са характеристика на договора, а не на субекта и информацията за тях не попада в правото на достъп до лични данни, тъй като съгласно изискванията на чл. 15 т. 3 от Регламент 2016/679, администраторът на лични данни има задължение да предостави копие от обработваните лични данни, а посочените данни не са лични.

Във връзка с направено запитване от съда по делото е постъпило писмо от Комисия за защита на личните данни с вх. № СД-01-01-3425/14.11.2025 г. по описа на съда (л. 34), в което се посочва, че след направена служебна справка на 14.11.2025 г. не се установява наличие на висящо или приключило производство пред КЗЛД, инициирано от П. Й. Х. срещу „СИТИ КЕШ“ ООД.